Вярваме ли във Възкресението

 "Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. "
                                                                       Матей 5:43-44

Тези думи на Исус Христос трябва постоянно да се припомня на фундаменталистите, които жадуват да громят врагове ...  Но най-големи православни фундаменталисти изведнъж се оказаха онези, които доскоро громяха класовия враг. А религията наричаха "опиум за народа". Анексирането на Крим от Путин някак си се свързва от привържениците му с православната идея. Възкресението – с националния реваншизъм. Крим си е наш, руски. Украинците са католици ( макар че половината от тях са православни). Те са някакви  друговерци, освен че са и фашисти. Американците пък са евреи и те са виновни за всичко ...

Тази година православният и католическият Великден, както и еврейската Пасха съвпадат. Така би трябвало да бъде.  Защото Христос е разпнат по време на Пасха. И защото Този, когото Той нарича Отец Небесен е еврейския, старозаветния Бог. Но вместо да обичаме и враговете си, ние като че ли най-много мразим ближните си, тези които са най-близки до нас ... Старият завет се почита също и от мюсюлманите и Исус (Иса) за тях е пророк.

Макар че има еврейски, ислямски, китайски и много други календари – почти навсякъде по света годината официално е 2014-та. Две хилядолетия и 14 години след предполагаемотво раждане на Исус Христос, християнското летоброене, което е започнало да се възприема в Европа едва след осми век, е общоприето – олзват го не само християните.

През последният век на второто хилядолетие светът се измени значително. Казват, че двайсети век е почнал с Първата световна война. Значи трябва да свършва тази година ... Дано не сме в навечерето на нова световна война! Говори се за нова студена война, но от студената до горещата има само една крачка.

Преди сто години, точно в навечерието на Великата Европейската  война (първата световна), Европа и нейната християнска култура е изглеждала като център на света. Но от Втората световна война насам това вече не е така. Християнска Европа вече не е център на света. Не е вече и Вашингтон.

Светът няма един център, нито два, както беше по време на Студената война

Американският литературен критик Харолд Блум, автор на книгата "Западният канон" критикува идеята на англо-американски поет Т. С. Елиът, че християнството е основата на европейската култура, като остаряла. Блум дава примери с големи не-християнски европейски модернисти като Кафка. Прав е, че тази идея е остаряла. Но ако не Франц Кафка, то Йозеф К. от "Процесът" посещава катедралата и там получава откровение в разговор със свещеника. Християнството неизбежно е повлияло и на нехристиянските писатели в Европа. То влияеше дори и на писателите-комунисти и атеисти, отрасли в съветския блок. Друг е въпросът, че днес много бивши комунисти се превърнаха в най-ревностни православни християни. Тук можем да говорим и за криворазбраната християнска цивилизация – най-вече отъждествяването на вярата в Бог с националната идея.

T. С. Елиът, един от писателите, които безспорно са заслужили Нобеловата си награда, при цялата си противоречивост и някои отблъскващи антисемитски изказвания, правени преди Втората световна война, е прав за християнството като идеологически гръбнак на европейската култура.

Всъщност,

европейската, или по-точно "западната" култура има две родни места

И двете са повече или по-малко на изток: Древна Гърция и Древен Израел. Там се е родила европейската наука и религия. От там идва културният ген на европейската цивилизация.

Т. С. Елиът, макар и американец, може наистина да се нарече последният голям европейски поет. Европейски е не само, защото отива в Англия и става англо-католик, но и защото се опитва да асимилира и обобщи в творчеството си цялата европейска поетическа традиция. Американецът Елиът съзнателно става европеец. Но той е и последен европейски поет, защото неговият християнски европоцентризъм излиза от мода след Втората световна война.

След края на войната идеята за Европа и нейната християнска култура като център на цивилизацията е изместена от американската мултикултурна идея. Светът няма един религиозен или културен център. Точно през последните десетилетия, когато се оформяше Европейският съюз, Европа всъщност престана да бъде център на света. 

Елиът смяташе себе си, и наистина беше, общоевропейски поет – асимилирал и английската, и френската, и италианската, и античната културна традиция, дори и с руски влияния. Европа, след първия в историята й  полувековен мир, най-сетне е едно цяло днес, както я виждаше Елиът, макар и да не е центъра на света.

Вече и САЩ, държавата която създаде мултикултурния модел на глобалния свят, не е единствената свръх-сила.  А в големите източни икономически центрове, в Китай, Индия и Япония, хората не биха приели, че християнската цивилизация е Цивилизацията с главно Ц – Цитаделата на Цивилизацията – някаква могъща културна крепост,  около която обикалят безпросветни варвари. Така все още се е мислело на Запад по колониално време.         

Световните войни слагат край на старите европейски империи и начало на американската икономическа и културна хегемония. В годините на студената война, която Западът спечели, Европа се обедини. Тя се противопостави на Комунизма с една на практика  американска идеология. Американският модел, макар и Западен, не е европоцентричен, а мултикултурен и мултирелигиозен. Това е моделът на днешния глобален свят.

Да се борим с глобализацията е все едно да се борим с въртенето на земята

със смяната на сезоните и годините. Искаме ли наистина да се върнем назад в света преди интернет, в света на затворените граници и войните за териториално разшитение, войните между културите? Изглежда някои реваншски настроени политици, като Путин или иранските ачтоласи, искат да се върнат в този отминал свят.

Според християните, Исус е и Бог и човек, който се е жертвал от любов към хората и със смъртта си е изкупил греховете им. Макар и  не винаги да е на една и съща дата, като тази година,  Възкресение Христово би трябвало да съвпада с края на Еврейската Пасха, както и с настъпването на пролетта – с магическото възкръсване на природата.

Няма вече един център на света. Нито два полюса. И за да не се разпадне светът, всички ние – християни, мюсюлмани, евреи, будисти, индуисти,  атеисти –  трябва да се научим на толерантност едни към други. Трябва да се научим да живеем заедно в мира, макар и да сме различни, да се стараем да се разбираме, да си съчувстваме, и ако сме на противоположни позиции – да се съгласяваме да не се съгласяваме, но да се понасяме. Към която и вяра да принадлежим трябва да можем да кажем, че  Бог е Любов.

Алтернативата на толерантността e барикадирането в собствената традиция или фанатичното й налагане на другите в мултикултурния свят. Това е фундаментализма – реакция на страх от глобализацията и вкопчване в миналото, в корените, които се опасяваме, че губим. Фундаментализмът  може да бъде религиозен или светски – като тоталитарните идеологии от миналич век. Но той може да доведе до гибел съвременния  високо-технологичен и взривоопасен безцентърен свят.

Затова – с християните от всички деноминации си казваме Христос Възкресе! С евреите – честита Пасха! A на всички останали братя и сестри –честито пролетно възкресение,  Мир и Любов! Трябва да вярваме във Възкресението!