Говори Пловдив: И тия искат да управляват света

 Внимавайте да не вземете случайно да се изпуснете и да изпсувате, като отидете в Русия да почетете великата руска култура, граждани. 

 Или великата руска политика. Или нещо друго от всички велики неща, които са иманентно присъщи на тази велика държава, както смята товарищ Сидеров. 

 Е, той винаги забравя да каже, че БВП на Русия е по-малък от този на щата Калифорния, но ние сме му почти свикнали, тъй като и много други неща забравя да ни каже товарищ Сидеров.

 Това специално обаче му е простено, защото явно от лъжите за Русия, които са му пробутвали като малък в училище, той е стигнал до извода, че и като голям никога не бива да казва истината за нея. Те руските подлоги в България винаги така правят – вече повече от век.

 За този вид българчета ходенето в Москва е нещо доста престижно, макар то всъщност да е обратното на хаджилък. Имам предвид, че, когато отидеш на хадж в Светите земи, душата ти се просветлява, а когато започнеш да бродиш из московията, тя потъмнява от водка и мъка. 

 Бродил съм малко по онези земи, та знам – потъмнява, защото, заедно със задължителната там водка, няма как да не попиеш и стаената мъка на горките „обикновени” руснаци, иначе живеещи щастливо при кой да е обикновен руски режим…..

 Но да не се отклонявам, започнах с това, че в цяла Русия вече не бива да се псува. Дори тежката руска съдба не бива да се псува. Поне не публично. Защото онзи ден Държавната дума одобри закон, според който, ако псувате на културно мероприятие като частно лице, ще бъдете наказани с глоба от 4-5 хиляди рубли. А ако пак там случайно започнете да псувате като юридическо лице, наказанието десетократно се увеличава. 

 Не знам колко ще ви струва, граждани, ако се произнесете като обикновен каруцар, но сигурно и за това е намерено съответното разумно наказание.

 Основен вносител на закона е Станислав Говорухин, сценарист, режисьор и актьор още от съветско време, сега шеф на Комисията за култура в Думата и политик, както винаги, от управляващата партия. Вероятно, като истински професионалист, точно той се е погрижил новата законова уредба да предвиди глоба също за филми, театрални пиеси и концерти, ако в тях се използват псувни.

 Засега още не съм разбрал обаче как стоят нещата с политическата сатира – в нея може ли да се псува или не може? Защото античният естетически законодател Аристотел например в своята „Риторика” обяснява, че може. Ами ако сега излезе, че некий Говорухин, съвременен законодател, има по-голямо влияние от него в естетическите среди и казва – не, отнюд, не може. 

 Подозирам, че като се плъзнем надолу по тази плоскост, по която сме започнали да се плъзгаме, скоро ще трябва да забраним самия Аристотел в Русия, защото хората, които случайно са го прочели, ще вземат да подпитват ехидно разни неща.

 В тази работа съществуват още много въпроси с неясен отговор, граждани. Например - как да разберем кое точно е псувня и кое не, та да вземем мерки. И ето, веднага идва на помощ Роскомнадзор, техният СЕМ, само че с повече демократични правомощия от нашия. Та този Роском твърди, че нецензурни са думите „хуй”, „путка” и „ебане”, както и всички техни производни. 

 Първо, от това възниква безумен казус и аз веднага започвам да пристъпям смутено от крак на крак, като се чудя как ли оттук нататък ние, българските верноподаници на Русия, ще произнасяме името на светлия император Путин, след като то, поне на нашия език, очевидно звучи като дума, производна на думата за съответната женска мръсотия, забранена от закона. 

 А няма как да избегнем произнасянето на това име, нали, твърде активен и велик е собственикът му в международен план, зает да прави добрини на цялото човечество, та не можем да го подминем. 

 Това е направо фатално! Такова хубаво име, а така опорочено от грозния български език. Защото нали се сещате, че на него името на вожда звучи като „синът на путката”! Или просто – Путьо. Прости ме, Боже, ама така звучи, не си измислям. 

 Решението, което аз мога да предложа, граждани, в случая е ясно – да бъде забранен гадния български език изобщо. Освен всичко, той не само е грозен, а и българите имат странните претенции, че те са ни дали буквите. Те – на нас? `Айде, бе! И това го повтарят от години, излагат ни пред света - след като всички, от последния мужик до първия учен-филолог в самата Русия, отдавна си знаят и научно могат да ти докажат, че руският е много по-хубав език, че те са ни го дали на нас, българите, пък ние, като истински балканци, сме го омърсили с неистови псувни.  

 Второ, чудя се какво ли ще се случи, ако, наместо споменатите вече за последно в живота ми мръсотии, използвам в някоя пиеса думи като член, вагина и коитус. Това би трябвало да е друга работа, защото те са си съвсем чисти думи – нали са медицински термини. И ако забраним тях, ще трябва да забраним цялата медицина. Но така или иначе, в моята глава напира съдържателното изречение, което казва почти всичко: „Другарят, който измисли този закон,  е член сплескан, да извърша дълъг и успешен коитус с вагината на жена му, която скърца като разбрицана циганска каруца!”

 Така де, нали стана дума за каруцарския елемент, та опитах и него да вкарам…

 Оп-па-а-а, съжалявам, погрешка се изтървах. Тя и думата „вкарвам” в случая звучи като мръсна, защото, освен че навежда на мисълта за храбрите руски войски, вкарани тайно в Украйна, веднага, поне сред по-аналогичните от нас, създава аналогия и с онези неприлични движения, още преди 19 века описани от великия император Марк Аврелий, философ, като „търкане на черво в черво”. А преди повече от четири века пък описани от великия Шекспир като „играта на двугърба камила”. 

 Това сега изрази, производни на думата „ебане” ли са или не са производни? И ще трябва ли заради тях да се забранят книгите на Марк Аврелий и Шекспир. Защото самите тези автори вече няма как да бъдат просто глобени, нали?

 Трето, ако със закон се забрани произнасянето на някои думи, с които обозначаваме някои неща, дали, освен самите думи, след време няма да вземат да изчезнат от живота и самите неща? Дано успяхте да проследите мисълта ми, съзнавам, че, принуден да използвам евфемизми, изразът ми звучи далеч по-философски, отколкото е всъщност и остава малко неясен за широката публика. А с надежда си мисля също, че и за моралната цензура ще остане неясен, де. 

 Но иначе тревогата ми в това отношение е наистина голяма и основателна – ако вземем покрай забранените от властта думи да забравим и самите си неприлични детеродни органи, както и желанието си да ги използваме по предназначение, освен от голямо удоволствие, човечеството ще се лиши и от възможността да се размножава. 

 Тогава ще ни завладеят хлебарките. Или някакви амеби, които се размножават чрез прещипване по средата. Или пък онези гадни, неприлични червеи, дето едновременно притежават и мъжко такова, и женско онакова, та се таковат-онаковат  само със самите себе си без капчица морал.

 Онождат се, с други думи. Онождане между чеп и минджа – така може ли да се каже, искам да попитам. Защото аз съм примерен русофил и не искам да стъпя някъде накриво, та властите да ме погледнат с лошо око. 

 Е, да , те засега са само руски власти, но, след като станаха кримски, скоро ще станат и украински, а после, защо не – и български. Тогава да му мислят не само онези, които не са си научили руския език като малки, а и онези, които са го научили най-вече откъм нецензурната му страна.

 5 000 били тъй наречените „мръсни думи” в руския. И това са само думите – ами изразите, в които комбинират тези думи, те колко са?

 Трудно е да се обхванат и наистина добре подготвени трябва да бъдат онези словесни контрольори, които, освен милицията, КГБ, ГРУ, данъчните, митничарите и хората от всички останали специални служби, сега ще плъзнат из Русия да следят допълнително гражданите. 

 Ега ти идиотите! И тия искат да управляват света!

 П.П. Добре де, не ме бийте по главата, докато ме влачите по тротоара - не казах „еба ти идиотите”, а само „ега ти идиотите”, съвсем различно е.