Свободата днес и тук 15 Февруари 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

"Необяснимата" любов към Путин на крайната десница в Европа

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
в. Дневник

На изборите на 25 май за Русия най-вероятно ще има една лоша и една добра новина. Лошата ще дойде от Украйна, където президентските избори ще придадат легитимност на властта след бягството на Виктор Янукович (ако междувременно Москва не ги провали).

Добрата ще дойде от изборите за Европейски парламент, където крайно десни популисти ще съберат рекорден брой депутатски места.

Докато Брюксел се опитва да препречи със санкции главния вход на ЕС, проруски креатури и флиртуващи с Кремъл националисти ще влязат през задната врата.

Наистина ли е толкова парадоксално наличието на "руска връзка" в политическия лагер, точно противоположен на традиционно смятаните за симпатизанти на Москва леви и комунистически партии?

Странно ли е, че докато в Кремъл говорят за "фашисти" в Киев, поддържат връзки с партии, които не прикриват симпатиите си към нацизма?

Толкова ли е шокиращо, че партия, заявяваща категоричното "България над всичко", започва кампанията си за евроизборите от Москва и много се гордее с това?

Не, разбира се, просто събитията около Украйна и особено анексирането на Крим оголиха изграждани години наред връзки, а

партиите в ЕС, обвързани с тях, все по-открито демонстрират желанието си да са адвокати на Москва в Брюксел

Не че Москва има нужда от каквито и да е адвокати - тя има нужда от хора на подходящите места и с власт, които да изпълняват инструкциите и нарежданията й. Просто евроизборите ожесточиха конкуренцията в т.нар. антиевропейска крайна десница за това кой да се покаже по-лоялен.

"Мисля, че можем да бъдем добър партньор с Русия в Европейския парламент и Русия също гледа на нас като на потенциален партньор", казва Филип Девинтер от ръководството на фламандската партия Vlaams Belang, цитиран от "Шпигел".

"Надяваме се резултатите от европейските избори да дадат повече власт на тези хора", казва и Сергей Марков, един от консервативните руски политолози с близки връзки в Кремъл. "Трябва да развиваме сътрудничеството си с европейската десница".

Германското списание посочва, че това, което евроскептиците харесват у Путин не е само управлението с желязна ръка, а също критиките му срещу имиграцията, антиислямистката му позиция и почти хомофобски разбирания.

Но това, което категорична поставя

крайната десница и сегашната власт в Москва в една лодка, е антиамериканизмът

Вече няма руски политик от което и да е ниво, който да не критикува ЕС, че със санкциите си се е огънал под натиска на САЩ и че протестите срещу Виктор Янукович и новата власт в Киев са разработени и поддържани от неправителствени структури в САЩ и директно от Вашингтон.

Показателно е, че на т.нар. референдум в Крим за наблюдатели бяха поканени не представители на ОССЕ, които традиционно се занимават с тази дейност в Европа, а пъстра смес от представители на водещите европейски крайно десни партии "и няколко ексцентрици", както писа сп."Икономист".

В началото на месеца депутати от италианската Северна лига и австрийската Партия на свободата организираха в Европарламента вероятно най-ярката проява на подкрепа за Москва - конференция под иначе благовидното "ЕС-Русия: Деескалиране на кризата - пътна карта за мир в Европа". На нея лидерът на Партията на свободата Хайнц-Кристиян Щрахе изпрати послание, че "Вместо да се подмазваме на Америка и да им съучастваме в обкръжаването на Русия, Брюксел трябва най-накрая да изгради позитивни отношения с Москва и да демонстрира разбиране за руските интереси".

Малка делегация на партията, начело с Щрахе, посети Женева за среща с руския посланик в ООН Алексей Бородавкин и за да осъди още веднъж западните санкции.

Този кураж на крайната десница идва и от социологическите проучвания в Западна Европа, които показват, че макар европейците да са загрижени от анексирането на Крим и събитията в Източна Украйна, те също така са притеснени, че ако правителствата им наложат санкции, това ще удари първо тях самите.

Подкрепата за финансова помощ за новата власт в Киев е още по-слаба и социолозите казват, че открито осъждане на санкциите от крайната десница всъщност й носи потенциал за още повече гласове на 25 май.

Идеологическо сходство

Връзките на Москва с крайната десница на Европа не са от вчера и редица изследователи сочат, че сближаването върви от години. Унгарският неправителствен Институт за политически капитал разпространи през март свой доклад на тази тема и в него се казва, че симпатиите към Русия не са нещо повсеместно в крайната десница, но има масово "идеологическо и политическо сходство".

Става дума за известната евразийска концепция, чрез която Москва не само се опитва да се върне като суперсила на световната сцена, но и обещава на съседите си от бившия СССР икономическо развитие и "истински суверенитет" без "щедрите ограничения" на Брюксел. Това унгарски анализатори определят като "посткомунистически неоконсерватизъм", атакуващ западните ценности, които били в упадък, включително заради икономическата криза.

"Русия би искала да дестабилизира и отслаби европейската политическа сцена, а тези партии всичките са антиевропейски. Те искат съюзът да изчезне. Мисля, че това е очевидната им цел, както и да отслабят евро-атлантическите отношения", коментира Петер Креко, един от авторите на изследването за "руската връзка сред европейската крайна десница".

Запитан дали има някакъв ефект от такава връзка, Креко отговаря: "Ако смяташ, че нямаш силни съюзници, опитваш се да намериш по-слаби - точно това наблюдаваме в момента".

Атака и останалите

Институтът в Будапеща твърди, че поне от 2009г. насам забелязват активизиране на тези връзки, които оценява като опасни както на национално, така и на нивото на ЕС, включително заради вероятността - макар и малка засега - от формиране на проруски блок в Европарламента.

В доклада се посочва Унгария, но специално се изтъкват България, Сърбия и Словакия като страни, особено подходящи за изграждане на такива връзки поради културни, исторически и и икономически фактори, но също така и защото елитите в тези страни са по-склонни да симпатизират на Москва.

Всички водещи антиевропейски партии в тези страни - Атака, Словашката национална партия или унгарската Йоббик веднага подкрепиха избягалия президент Виктор Янукович и референдума в Крим, говорят за "колонизаторите и предателите" от ЕС, за Русия като пазител на европейското наследство и се интересуват как страните им биха могли евентуално да се включат във все още несъществуващият Евразийски съюз. Иначе казано, те веят знамената на национализма и дори за напускането на ЕС, но това според тях не противоречи на съюзяването на страната им с Москва.

Една от любопитните маневри на десните популисти в Източна Европа е, че чрез подкрепата си за Русия и завръщането на имперската й мощ, те фактически започват и да ревизират в положителна светлина комунистическото минало на собствените си страни.

Това си личи и косвено през призивите им за ограничаване на пазарната икономика и завръщане на държавно управление в цели сектори - предимно такива като енергетиката и комуналните услуги.

Не пари, а мрежи

Има множество твърдения за финансирането на крайната европейска десница от Русия, но не и убедителни доказателства. Всъщност, Москва вече не действа толкова директно и използва други средства.

През 2011г. Синикукка Саари публикува доклад за евразийския проект и в него бяха избрроени следните инструменти, използвани преди всичко в "близката чужбина" на Русия:

1. Проактивни политически действия, т.е. изграждане на връзки с политически играчи, подпомагане на реогранизирането и координацията на проруски партии, износ на политически технологии и особено на консултации преди избори.

2. НПО-дипломация, т.е. създаване и подпомагане на проруски младежки организации, малцинствени и сепаратистични граждански организации и неправителствени институти.

3. Създаване и управление на добронамерена медийна среда, т.е. изграждане на руски медийни компании, кампании в руските медии или въздействие върху местните национални медии.

Тези инструменти, насочени основно към руски говорящите малцинства като "канал" за влияние в постсъветското пространство, се комбинират обикновено със структурните връзки по линия на енергетиката и руските инвестиции.

"В това няма нищо от опитите да се създаде някаква привлекателност, т.нар. "мека сила", на Русия, а се възражда съветската традиция на манипулиране чрез активни мероприятия", пише Саари.

Авторът припомня за какво се използваха по съветско време тези методи: "въздействие върху друго правителство, подкопаване на доверието към неговите лидери и институции, влошаване на отношенията с други държави, засилване на съюзниците на СССР и дискредитиране и отслабване на правителствени и неправителствени опоненти на съветската държава с цел създаване на благоприятна среда за постигане на съветските външнополитически цели".

Картина с нюанси

Днес, според унгарския доклад, това означава вероятност от поява на мрежа от проруски настроени партии в Европа (или на проруски лобистки групи вътре в паневропейските партийни структури), предимно от крайно десния сектор - от Британската национална партия или доста по-популярната Партия на независимостта на Надйжъл Фараж до "Златна зора" в Гърция и от Атака в България до Националния фронт във Франция.

Разбира се, картината не е черно-бяла и в средите на националистическата десница има партии, които са от страни като Румъния, балтийските държави или Полша. Има такива, които у дома говорят срещу Русия, но в чужбина се срещат с руски представители и подкрепят някаква конкретна руска инициатива без особено ясна аргументация защо го правят.

Проблемът е, че в групата на откровено проруските структури попадат повечето големи крайно десни партии в Европа с очаквано силно представяне на евроизборите - от 1.3% за германската Национална партия през 10% за "Златна зора" до 19-21% за "Йоббик" в Унгария, Националния фронт във Франция и Партията на свободата в Австрия.

В статията си "Западните съюзници на Путин" във "Форин афеърс" в края на март Мичъл Оренстийн призова "за да контрират Русия, европейскит елидери трябва да започнат публично разследване на външното финансиране на крайно десните партии. Ако се установят широки връзки с Русия, този факт трябва да бъде разгласен и след това да бъдат наложени санкции на Русия, които да затруднят оказването на такава помощ от Москва".

Случаят с Марин льо Пен

В големите западноевропейски държави най-силната подкрепа от крайната десница Москва получава във Франция от Националния фронт на Марин льо Пен.

Нейните симпатии към Русия са от години и всяка година тя посещава страната и се среща с политици, предимно от националистическите среди. Така бе и миналото лято, както и през януари, когато разговаря с председателя на Държавната Дума Сергей Наришкин и вицепремиера Дмитрий Рогозин (и двамата вече са в списъка със санкции заради Украйна) и говори в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), където заяви, че "Русия спаси Сирия".

"Както съвършено правилно каза Владимир Путин, след 20 години Франция ще стане колония на бившите си колонии", каза тя в интервю за държавния телевизионен канал "Россия 1". (Но руските медии пропускат, че подкрепата за нея сред французите не се дължи единствено на антиимигрантски настроения, а на недоволството им от традиционните леви и десни големи партии.)

Идейната близост между Льо Пен и Путин е по линията на желанието страните им да водят политика, независима от Америка и от големите геополитически съюзи. Тя харесва у него, че поставя акцент върху националното, върху "вечната Русия", върху консерватизма в нравите, който според нея е на изчезване във Франция и Европа.

По думите й Западът ненужно демонизира Русия и това е кампания, която се ръководи от върховете на Европейския съюз (тази световна аномалия, както я нарича Льо Пен) и с помощта на САЩ. Тук вече Националният фронт и Кремъл имат общ противник и има за какво да си говорят. А за екипа на Путин е много важно да има някой, който от чужбина и извън разни международни организации може да говори по държавната телевизия за "добрите страни на руската демокрация".


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional