в. КапиталБългария и еврокомисията се "изгубиха в превода" по отношение на руския газопровод "Южен поток", коментира в петък сайтът EurActiv след изявленията в същия ден на говорител на еврокомисията и на българския енергиен министър Драгомир Стойнев.
Брюксел за пореден път предупреди, че българското правителство не трябва да предприема никакви действия по изграждането му в противоречие на европейското законодателството, като говорителка на ресорния еврокомисар Йотингер припомни пред БНР, че санкции може да има не само за нарушения на т.нар. разпоредби на третия енергиен пакет, но и на процедурите за обществените поръчки.
"Ако "Южен поток" бъде изграден или започне да работи в нарушение на европейското законодателство, то ние ще предприемем необходимите стъпки, за да гарантираме спазването му", заяви Сабине Бергер и "най-леката" последица при такова развитие ще са тежките финансови санкции.
Стойнев й отговори в стил "Ще го строим както си знаем", но ключово в един по-широк смисъл послание дойде от "Газпром" в събота.
Разпространеното от руската компания официално съобщение никъде не се позовава, дори от "кумова срама", на решенията все пак на две български правителства - на Борисов и Орешарски, пренебрегвайки напълно и "опорните точки", услужливо подавани от министъра Стойнев.
В него "Газпром" в прав текст и от първо лице заявява с убедеността на суверен, че строителството на "Южен поток" в България ще започне лятото, а поставянето на тръби - още през май.
Както се казва, каквото повикало - това отговорило. България не току-така е била наричана подигравателно от същия суверен "задунайска губерния".
С поведението си сегашните управляващи многократно дадоха да се разбере, че са готови да жертват европейската принадлежност на страната, за да угодят на енергийно-стратегическите фантазми на обитателите на Кремъл, свързани с тревогата им от нарастващата конкуренция в газовите доставки вследствие на новите технологични възможности за добив и пренос.
И ако на някого му се струва пресилено подобно развитие, опитът е показал, че и хора, и държави са се оказвали по средата на един път, когато са разбирали, че са тръгнали по него.