Чии трупове чакаме да минат край брега на Южен поток

Докато русофилска България се чуди как да услужи на изпадналия в изолация Путин без да бъде напъдена от ЕС и НАТО (все пак!), „русофобските” ни бивши сълагерници от съветския лагер Румъния и Полша вървят напред в развитието си с темпове, за които само можем да мечтаем, клекнали с руски знаменца на брега на корупционния Южен поток, по който чакаме да минат труповете на нашите евроатлантически приятели (обратно на онова, което съветва мъдрият Конфуций за враговете, които можем да надживеем с търпение).

Това са двете държави от разпадналия се съветски антураж в Европа, които демонстрират безапелационно независимостта си от Москва и нейния наказателен отряд „Газпром” чрез дързостта да разработват газовите си находища без да съобразяват с руския газов диктат, осъществяван не само чрез купени политици и цели партии у нас, но и чрез широк спектър от действия на руската пета колона.

Колкото по-слаба е тя в дадена бивша съветска европейска колония, толкова повече просперира тя в днешно време. И обратно- както всеки може да види тук от прозореца си и да чуе в посланието на крясъците „Путин, Русия, дружба”, които прозвучаха в центъра на София тази седмица, където горди съветофили се разходиха по жълтите павета с руското знаме и гориха европейското.

Полша и Румъния в момента се състезават кой да поведе европейското хоро по темпове на развитие на икономиката. Полша не просто доби самочувствие на водеща държава в неофициалния отбор на декомунизираната част от нова Европа, но и вече дава тон на т.н. нова Европа. И в коя ключова област? Именно в енергетиката, предлагайки общи действия срещу руската енергийна война спрямо Европа.

На Румъния, където стандартът на живот вече привлича румънците в България като евтина дестинация за туризъм и пазаруване, скоро ще й дишаме пушилката- особено газовата. Но вече дишаме изгорелите газове от ауспуха на автомобилната им промишленост.

Обърнете внимание как се рекламира румънската марка „Дачия”- като най-успешната кола по продажби за 2013 г. в България. Вероятно става дума за определен сегмент от пазара, но успехът на румънската автомобилна инвазия е видим с просто око по българските пътища.

Превземат ни по най-цивилизования начин докато се превземаме как да услужим на руските забрани да се развиваме самостоятелно, което ни се обяснява с нашата цивилизационна привързаност към Големия брат.

Обърнете внимание и на политическата карта на нашия регион и ще видите, че най-бързо развиващата се в момента икономика, румънската, принадлежи на държавата, която най-остро се противопоставя на руската агресия в Украйна. Нещо повече, Румъния се очертава като единствената регионална крепост, която не приема подкупи от Москва, а на Кремъл заплахите реагира категорично.

В същото време Станишев се хвали по предизборни сборища, че не сме като Полша и Румъния, защото имаме исторически причини да обичаме Русия.

Ха сега, яжте история, би трябвало да каже някои на неговите слушатели, обаче не го виждам този „някой” (освен самотният Плевнелиев, когото дори ГЕРБ не смее, не може или не иска да подкрепи в острата му евроатлантическа позиция срещу руската агресия спрямо Украйна).

Закъснели опити да обърнат внимание върху истината за връзката между нашето изоставане и руската връзка правят реформаторите и „Синьо единство”, които са противници на изборите, но имат насреща си дружен фронт на обединените борци за русофилския вот, за който се състезават неофициално дори и от партията “за европейско развитие на България”.

Скоро устойчивата тенденция българите да емигрират на запад може да получи нов акцент с пренасочване към държави като Полша и Румъния. И тогава Станишев може да престане да се мъчи да говори български, а направо да премине родния си руски в обръщенията си към избирателите, останали в неговата Болгария.

А някои от нас, които русофилите наричат „русофоби” заради нежеланието да се впишем в тяхната картинка, ще трябва да се борим за правото на българския език като втори в държавата.