Европейски или Евразийски съюз - какво избираме?

Всеки избор си има цел –  да излъчи кмет, президент, депутати, евродепутати… 

Целта е важна. По-важен от нея е единствено залогът  –  онова, заради което си струва избирателят да отиде до урните и да гласува. Онзи участник, който има по-силен залог, той печели. Той определя и бъдещето. 

И така, какъв е залогът, или за какво си струва да отидем до урните на 25-ти май?

За да изберем Европа на левицата или на десницата?  –  това е най-често посочваният, поне официално, аргумент от лидера на ПЕС Сергей Станишев. Според него само "лява Европа" може да бъде "успешна Европа". В България, където лявото и дясното са силно размити, вкл. от неговата собствена партия, тезата му среща слаба подкрепа. А и далечният Европарламент, независимо дали ляв или десен, не е особено мотивиращ, за да заведе хората до урните. 

За да подкрепим правителството на Орешарски или, напротив, да покажем, че това управление е изчерпало кредита на доверие и трябва да си ходи? – националният залог на тези избори определено е по-силен от европейския. Именно запазването на властта и демонстрацията на надмощие над миналогодишните протести е един от най-мобилизиращите мотиви за симпатизантите на правителството. Не заради евродепутатите Станишев, Йотова, Хюсменова или Пеевски, а заради "нашият Орешарски" техните избиратели без колебание ще отидат до урните на 25 май. Въпреки очакванията на опозицията, че националният залог ще активизира и нейните симпатизанти, такъв огледален процес почти не се забелязва. Голяма част от избирателите на десните и десноцентристки партии, които не харесват нито правителството, нито управляващата коалиция, съвсем не са убедени, че си струва да гласуват.  Да заменят едни популисти с други, или една патерица с друга, не им изглежда кой знае колко привлекателно. 

Което естествено поставя въпроса има ли в предстоящите избори реален залог за десните, европейски ориентирани избиратели.

Ако погледнем което и да е европейско изявление и публикация тези дни - от току-що приключилата среща Оланд - Меркел, през  Полша, та до Прибалтика - един страх и едно послание категорично доминират:"Кризата в Украйна залага на карта бъдещето на Европа, затова настоящите евроизбори са най-съдбовните след падането на Берлинската стена." Единствено у нас никой не повдига и не проблематизира този въпрос. За левицата е разбираемо, тя няма интерес от това. Европейски ориентираната десница обаче или не си дава сметка за опасността от пълзяща промяна на обществените нагласи и респективно от бъдещата преориентация на България, или блажено пребивава в летаргична Европа отпреди анексирането на Крим.  

А ситуацията у нас е повече от рискова. В края на април, в самото начало на кампанията за Европейски парламент, при формална доминация на "проевропейските" партии и при отсъствието на каквото и да било официално популяризиране на идеята за стартиращия на 29-ти май Евразийски съюз национално представително проучване на "Алфа Рисърч" (23-26 април т.г.) регистрира следните нагласи. На въпрос: "Ако днес имаше референдум и трябваше да избирате - за присъединяване на България към Европейския съюз или към Евразийски съюз (около Русия), как бихте гласували?" отговорите са: 

- Присъединяване на България към Европейския съюз - 40% 
- Присъединяване на България към Евразийски съюз - 22%
- Не знам/няма да гласувам - 28% 

(Останалите 10% са без отговор) 

Оптимистичният прочит на тези данни е, че въпреки неочаквано високия процент на онези, които са готови да отпратят страната ни в "Евразийския съюз", България запазва проевропейско мнозинство. 

По-песимистична става картината, ако разгледаме резултатите от този въпрос по партийни симпатии:

Ако днес имаше референдум и трябваше да избирате – за присъединяване на България към Европейския съюз или към Евразийски съюз (около Русия), как бихте гласували?
 

Всеки избирател, който се колебае как да постъпи на тези избори, нека погледне още веднъж внимателно горната таблица. 

Да не си правим илюзии -  в България не става въпрос просто за "русофилски нагласи на любов към руската култура, природа и език", които е нормално да има, а за зараждането на политически кохерентен антиевропейски, макар и не официално афиширан блок, който има всички предпоставки да се развие и укрепне през следващите години. Привържениците на три партии – "Атака", БСП и АБВ –  претендиращи за ключово място в българския политически живот, са много близо до това да "извадят" България от ЕС и да я върнат или отпратят към друг политически модел.

Разгледани през призмата на наближаващите евроизбори, в тези нагласи ясно прозират  парадоксите на българския политически живот:

Парадокс 1. Голяма част от избирателите с най-висока степен на мобилизация за гласуване на предстоящите евроизбори (симпатизантите на левите партии и на ДПС) са същевременно и най-склонни да извадят България от ЕС. 

Парадокс 2. Поддръжниците на Евразийския съюз са малцинство, но активно малцинство. Малцинство, което гласува, контрапротестира, активно възражда лексиката от студената война; което има силни икономически и гласовите политически изразители. 

Парадокс 3. Подкрепящите ЕС са (все още) мнозинство, но пасивно мнозинство. Тези хора искрено споделят европейските ценности и свободи, но ги приемат за естествена, гарантирана от само себе си  даденост (подобно на ваканционните пътувания до Гърция или образованието в европейските университети), която не може да бъде нито застрашена, нито отнета. А следователно и не толкова нуждаеща се от техния глас и подкрепа. 

Няма по-измамно усещане от това. Колкото повече власт придобиват партиите, които националистически-агресивно, или завоалирано-демагогски загърбват европейската солидарност, толкова по-големи шансове получават те да помпат антиевропейски настроения. Още повече че умело ги прокарват под различни форми – от познатите опорни точки за платените от "Запада" протести, до саботиране на стремежа за постигане на европейска енергийна независимост. 

При по-нататъшно усилване влиянието на тези партии и при сегашното разположение на силите и инженерните проекти няма да е изненада, ако след пет-шест години няколко десетки протестират срещу отдалечаването на България от Европа, а няколко стотици и техните лидери скандират, че София не е България и е настанало време за техният исторически реванш. 

Дали ще се сбъдне или не тази мрачна антиутопия –

отговорността е не на онези, които и днес избират Евразийския, а на онези, които "избираме" Европейския съюз

Избираме не в метафоричния, а в електоралния смисъл на думата.  Защото на фона на кризата в Украйна, големият залог на тези избори е един - препотвърждаването на Европа и нейните ценности. 

България в Европейския или в Евразийския в съюз? Знаем кой накъде го влече. Най-важното е обаче кой ще отиде до урните. Той ще определи победителя. А заедно с него ще предопределя във времето и бъдещото място на България.