Свободата днес и тук 10 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Аферата с бюлетините в Костинброд - първа част

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Аферата с бюлетините в Костинброд е най-фрапантната подмяна на изборния вот, която се е случвала в историята на прехода. Това активно мероприятие, организирано директно от БСП, от подвластните й прокурори и от нейните медийни лакеи, не само че увенча черния PR, протичащ в хода на цялата предизборна кампания, но и на практика подмени вота на българския народ – като доведе на власт настоящата коалиция от загубилите изборите партии, обединени единствено от жаждата за власт и желанието да осребрят заграбените властови позиции. Цинизмът на тази манипулация е изключителен – единствено логично последвалия опит да бъде назначен Делян Пеевски за шеф на ДАНС може да му съперничи по своята наглост и мерзост.

Историята е добре известна. Вечерта на 10-ти май 2013 г. прокуратурата, ДАНС и МВР нахлуват в печатница “Мултипринт” в Костинброд, където се печатат изборните бюлетини. Акцията е поискана и водена от зам. градският прокурор Роман Василев, близък до кръга около Цветан Василев, заедно с шефа на столичното следствие Петьо Петров – небезизвестния Петьо Паричката. Не е ясно какво правят там, защото Костинброд е извън местната компетентност на градската прокуратура.

Акцията протича по сигнал на Мая Манолова, днес депутат от БСП и зам.председател на НС, подаден до главния прокурор Сотир Цацаров. В него се твърди, че “вече отпечатани бюлетини са изнесени от печатницата и разпространени с цел манипулиране на изборите. Така може да бъде подменен и контролиран вотът на избирателите, като те бъдат принуждавани да гласуват с внесена отвън бюлетина с предварително отбелязан знак "Х" срещу номера на ПП ГЕРБ”.

Никакви белязани бюлетини не са намерени – и това нейно обвинение остава изцяло недоказано: това е и причината, поради която прокуратурата не завежда обвинение срещу лидерите на ГЕРБ за фалшификация на изборния вот – въпреки настойчивите внушения, които се правят в тази насока.

Тези внушения впрочем започват далеч преди опорочения ден за размисъл на 11 май. Прави впечатление цялостния контекст и дълбинния хоризонт на предизборната манипулация. Дори бегъл преглед върху политическото говорене от страна на БСП и ДПС преди сагата в Костинброд ясно показва, че тези събития съвсем не са плод на случайността и инцидентното използване на дадена ситуация в полза на БСП – и че става дума за дългосрочна стратегия, чиято цел може да бъде определена само по един начин – като предизборна манипулация.

Както подчертава Евгений Михайлов в своята статия “Операция “Фалшификатори”, от средата на април БСП започва чрез ежедневни пресконференции и медийно облъчване да лансира тезата, че изборите на 12 май ще бъдат фалшифицирани. Ръководни представители на БСП и лично Сергей Станишев всекидневно повтарят пропагандната мантра, че ГЕРБ може да спечели предсрочните избори единствено и само чрез фалшификации; пак те настояват за отстраняването на проф. Михаил Константинов от държавната фирма "Информационно обслужване" – поради нелепите съмнения, че щял да фалшифицира изборите. За същото говорят и придворните социолози на БСП – Кольо Колев, Кънчо Стойчев, Андрей Райчев. Те ежедневно внушават,че ГЕРБ не трябва, а и не може да спечели изборите, и обясняват, че се подготвя фалшификация на изборните резултати. Така в публичното пространство се налага кодовото понятие “фалшификация”,  като се създават обществени очаквания, които намират покритие чрез костинбродската афера.            

Кулминацията на това говорене е прехвърлянето на топката към избрания за манипулацията обект – а именно печатницата “Мултипринт”, което става чрез сигнал на Мая Манолова до Сотир Цацаров от 10-ти май. Следва втори сигнал от юристконсулта на БСП Аглика Виденова до прокуратурата, в който се твърди, че транспортна фирма “Карина СПС” на Андрей Иванов, упълномощена да извърши превоза на бюлетините, се готви да ги достави със свои камиони и бусове по избирателните райони, като те щели да бъдат скрити в специално направени за целта тайници с двойни дъна, и накрая – трети сигнал пак от БСП, който остава встрани от вниманието на обществеността, тъй като в него се говори за това как някаква си тайнствена група в “Информационно обслужване” щяла да извърши генерална манипулация на изборния вот (тъй де – скритите клетки на проф. Константинов – за тях става дума).  

Идеята е да се набие в главите на хората, че изборите могат да бъдат спечелени от ГЕРБ само с помощта на мащабна манипулация – като се използва факта, че собственикът на печатницата, спечелила търга за отпечатване на изборните бюлетини, е общински съветник от тази партия. Тъй като той не за пръв път печата бюлетини и се знае, че просто няма как да има печатане на такива без свръхтираж – спецовете по оперативни мероприятия решават да използват този факт, за да обвинят ГЕРБ именно в това, което са внушавали методично и ден след ден в течение на цял месец – в готвена мащабна спекулация и подмяна на изборния вот.

Как по-точно е осъществен този финален завършек на активното мероприятие? Има някои подробности, на които – кой знае защо, нито една от безкрайно словоохотливите в този момент медии не обръща внимание. Например на  казаното от самия главен прокурор – а именно, че е информирал президента Росен Плевнелиев за проведената в печатницата акция на 10-ти май вечерта – и че двамата са се разбрали да не се дава никаква предварителна информация, за да не се нарушава гарантирания от закона ден за размисъл на българските граждани.

Тази договореност между президента и главния прокурор обаче не бива спазена. Не е ясно защо – или по-скоро е ясно, само че никой не смее да го каже: за да може да се осъществи активното мероприятие, свързано с манипулация на вота на избирателите чрез истерична пропагадна в самия ден за размисъл.

Вместо обещаната конфиденциалност, TV-7основното оръдие за манипулация на Делян Пеевски се развихря с небивала ярост, лансирайки тезата за огромна предизборна манипулация. Бареков е във вихъра си, той тържествено заявява – многократно и в различни студия на управляваната от него телевизия – че телевизията му ще разкрие страхотна афера за фалшифициране на изборните резултати. От екрана текат надписи: “ГЕРБ подготвят фалшифициране на предсрочните избори”, а самият Бареков споделя съмненията си дали ще доживее до вечерта.

До този момент прокуратурата не е заявила нищо и не е обвинила никого. Излишно е да се питаме откъде в TV-7 се появява информация за осъществената току-що акция. Става дума за телевизия, която вече е интимно близка с “Позитано” 20, където се намира източникът на доносите, извинете – на сигналите до прокуратурата; вероятно изворът на информация за Бареков е същата авторка на сигнали до г-н Цацаров – Мая Манолова, популярна и като сестра Галева”.

Няма как да бъде отмината TV-7 при една толкова отговорна пропагандна акция. Става дума за бъдещата телевизия-официоз, която съвсем очевидно ще обслужва новата тройна коалиция. Дори самият факт, че още преди тази медийна бомба Бареков нарушава закона за изборите, като в началото на деня за размисъл повтаря излъченото вече интервю със Сергей Станишев, говори много ясно за неговата внезапно избуяла преданост към левицата. Същият надлежно е забравил, че “Бойко е политически и научен феномен от световна величина” и че “...има един-единствен политик в България за 20 години. И това е Бойко Борисов.” В този смисъл дефиницията “капут”, дадена му от обекта на тези словоизлрияния, ми се струва твърде милостива. Плазмодий би му отивало повече.

Този именно медиен натиск е използван като предтекст от прокуратурата, за да бъде нарушено джентълменското споразумение между г-н Цацаров и българския президент. И към 17.00 часа – няколко часа след започналата медийна обработка на Бареков и компания, прокуратурата решава да отговори на “обществения интерес” и публикува съобщение със следното прелюбопитно съдържание:

„350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини са открити в печатница “Мултипринт” – Костинброд, извън количествата, по договора с Министерски съвет за отпечатване на бюлетини. След получен сигнал и извършена спешна проверка от органите на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство за престъпления по чл. 282 НК и по чл. 1б9г НК. На 10 май 2013 г., късно вечерта е извършен оглед на местопроизшествие в сградата на печатница „Мултипринт” в гр. Костинброд, както и разпити на свидетели.

В складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12 май 2013 г. До 8 май 2013 г. „Мултипринт” ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10 май 2013 г. бюлетини са извън тези количества.

Разследването по досъдебното производство продължава. По тази причина и с оглед предстоящото гласуване на 12 май 2013 г., прокуратурата ще предостави допълнителна информация през следващата седмица. Бюлетините (общо 10 палета) са поставени под засилена охрана”.

Това съобщение обаче не отговаря на истината. Прокуратурата просто лъже – и то в най-чувствителния сегмент от този кратък текст: за отпечатаните и готови за експедиция 350 000 бюлетини.

Тук ще отмина дребната подробност, че никой не е преброил дали наистина са толкова, колкото твърдят достойните прокурори. По простата причина, че едно преброяване и детайлен преглед от страна на експерти, които да преценят кои от тях са годни и кои не, би отнело поне една седмица за екип от поне десетина експерти – ако е необходимо този резултат наистина да не буди съмнение.

Очевидно не е било необходимо. Просто са преброили палетите вместо бюлетините. Остава обаче един твърде съществен въпрос: защо прокурорите са подменили заключенията на екипа от тайните служби в случая – на ДАНС – и на вещото лице от БНБ, които са водили със себе си? А че става дума за подмяна, личи много ясно дори при бегло сравняване на тези заключения с прессъобщението на прокуратурата.

Например ДАНС, която осъществява акцията, излиза със справка, цитирана от Руслан Йорданов в статията му “Капутовата революция от 11 май”. В нея можем да прочетем следното:

“След кратко разяснение на технологичния процес от момента на спечелване на обществената поръчка до складиране на бюлетините, господин Бончев е развел проверяващия екип от ДАНС в помещения, където са оставени на съхранение 4 броя палета с опаковани в тях бюлетини, отпечатани по три на всеки лист хартия. Листата хартия с отпечатани на тях бюлетини бяха в тяхната си цялост, т.е. изборните бюлетини не са били рязани, сгъвани и лепени. Видимо опакованите листа хартия са намачкани и нацапани. След това проверяващия екип е заведен в друго помещение склад, където се съхраняват около 10 палета с бюлетини. Част от тях ненарязани и несгънати, друга част нарязани, сгънати и слепени в кочан. При първоначалния преглед не бяха установени белязани бюлетини. Констатирано беше, че складът, в който се съхранява така наречената макулатура не е заключен и липсва част от заключващия механизъм – патрона на бравата”.

Патронът на бравата може да липсва, но пък са налице камерите, които 24 часа в денонощието заснемат всичко в печатницата – и от които може да се разбере кой е имал досег до тези бюлетини и кой не. Освен това става ясно, че част от бюлетините, които според прокуратурата били готови за експедиция, са несгънати и ненарязани – сиреч за тях изобщо не може да се каже, че те са годни за каквито и да било предизборни манипулации. Каква по-точно част – това изобщо не е ясно за никого – включително и за достойните прокурори.

В случая става дума за една много специфична манипулация, която е трудно обяснима за хората, които не познават производствения процес в една печатница. Тези десет палети, които – както вече стана ясно, съдържат както разрязани и подлепени в кочани (които единствено могат да бъдат третирани като “готови за експедиция” – и то когато с в кочани по 50 броя, а не по 14 – каквито се установиха в посредственото шоу, разиграно с помощта на “поемни лица” след изборите), така и неразрязани и неподлепени бюлетини – на практика всички те заедно са неизбежен продукт на всяка печатарска дейност: винаги има макулатура, има  и свръхтираж. При това колкото по-сложен и отговорен е отпечатания продукт, толкова по-голямо е количеството на брака и свръхтиража.

Това в пълна сила важи за печатането на бюлетини – където дори случаен мъничък дефект на матрицата или по-бледо мастило прави бюлетината невалидна. Поради което бюлетините на два пъти минават през нещо като качествен контрол – специалисти, които преценяват дали няма отклонения от образеца. И когато видят такива – колкото и малки да са те, отделят брака – първо при отпечатването, преди бюлетините да са разрязани – и след това след като бъдат разрязани и слепени.

При това винаги има свръхтираж – и това е добре известно на всеки, който е работил в печатница. Има го по една много прагматична причина: напълно възможни са рекламации от поръчителя – и трябва да има с какво те да бъдат покрити; напълно възможно е и при транспортирането и съхранението някои от отпечатаните материали да бъдат наранени или да пострадат по някаква друга причина – и това също трябва да бъде покрито от производителя.

Включването на високоскоростната печатна машина за нов производствен цикъл – плюс намастиляване на матрицата и отпечатване на първоначалните количества макулатура, която е практически неизбежна – е често много по-скъпо струваща дейност, отколкото предварително да се напечата някакво количество свръхпечат. В някои случаи това е свързано и с време – примерно при възникването на извънредна ситуация в хода на изборния ден то просто не би стигнало за нагласяне на машините и доотпечатване на нови количества, ако бъдат поискани такива.

“Свръхтираж” е дума табу в речника на прокурорите, ангжажирани с активното мероприятие “Избори 2013”. И ако техните заключения радикално се разминават с тези на ДАНС, то още по-радикално е разминаването им с експертизата на Божидар Василев, който е участвал в акцията в качеството си на вещо лице.Още на 10-ти май, сиреч един ден преди съобщението на прокуратурата, той пише следното:

“Бяха ни показани 4 палета с брак от печатната машина. Бракът (макулатура) представлява отпечатани от двете страни листа с по три бюлетини, използван за настройка на машината.

Беше ни показано помещение с неизвестен брой отпечатани бюлетини, представляващи брак от другите процеси /сгъване, лепене/ и напълно годни бюлетини, представляващи надтираж по думите на г-н Бончев.

Намирам обясненията на г-н Бончев за оправдани поради следното.  В полиграфическото производство за изпълнението на всяка поръчка (отпечатване) се предвиждат т. нар. макулатури. (брак) или хартия, служещи за настройка на машините и брак от самите процеси (зацапани и смачкани листа и бюлетини). Макулатурите и брака се определят по т.нар. разходни норми в зависимост от процесите и машините, през които минава изделието.

С приближение процента на брак тази норма варира в рамките на 4-5 процента. Тъй като всяко предприятие може да определя нормите на брак в съответствие с амортизацията на неговите печатни и други машини. Намирам за напълно нормално количества брак, представляващи отпечатани листа и напълно годни бюлетини да останат след отпечатването“.

Значенията на понятията “брак” и “надтираж” са основно анализирани в цитираната статия на Руслан Йорданов, който ясно посочва, че: “Всяка печатница работи с тираж нето и тираж бруто, като вторият включва и технологичния брак. Технологичен брак се води всичко, което е излязло от машините, но не е разпространено – тоест самият брак плюс надтиража.” И нещо повече – той привежда в полза на това свое твърдение мнението не на друг, а на Петър Кънев, настоящ депутат от БСП и собственик на печатница “Демакс”, която в течение на 15 години е печатала изборните бюлетини, а при тези избори пък печата изборните протоколи. “Между 0.50% до 5% може да бъде надтиражното производство на една печатница” – заявява Кънев.

Както отбелязва Руслан Йорданов, коментирайки тези негови думи, ако прокурорите бяха отишли не в Мултипринт, а в Демакс, щяха да се сблъскат със свръхтираж на изборни протоколи (между впрочем доста по-лесно употребими за реални предизборни манипулации). Пет процента при общия тираж от 8 343 000 бюлетини представлява 410 000 бюлетини – прокурорските претенции са за по-малко количество. А ако прокуратурата се беше погрижила да прочете спецификацията на самата печатната техника, на която са се печатали бюлетините, щеше да види, че и там фигурира до пет процента технологичен брак.

Друга дребна подробност е, че печатницата на Йордан Бончев не за пръв път печата бюлетини – и има отработен механизъм относно това какво да се прави с технологичния брак. Досегашната практика, потвърдена в договори и техни приложения, е била той да се съхранява в печатницата до приключване на изборния ден, а след това да се унищожава чрез нарязване – за което също има специална машина. Тази практика не е нарушена по никакъв начин – въпреки че в настоящия договор липсва конкретна клауза за това.

За прокуратурата обаче това няма значение. Тя изобщо не говори за свръхпечат, коментирайки случая с тъй наречените “фалшиви” бюлетини. Тя говори за възможна подмяна на изборния вот – и всичките нейни действия – например поставянето на печатницата под охраната на военна полиция – работят в полза на тази версия.

Снимат се например палети с надписи на населени места – като това се тълкува като доказателство, че те са били готови за експедиция. И на никой и през ум не му минава, че те са разделени по населени места, просто защото става дума за различни бюлетини – с различни кандидатски листи – и че печатането на бюлетини за отделните избирателни райони преставлява различни производствени цикли и ползване на различни печатарски матрици.

Бюлетините в София не са същите, каквито са примерно в Пловдив, Видин или Хасково. Същите са номерата на партиите, които участват в изборите, депутатските листи обаче са различни; плюс всичко има и партии, които не навсякъде са издигнали свои листи. Затова печатането на бюлетини за София обхваща един производствен цикъл, при който технологичния брак се струпва примерно в една или няколко палети, а печатането на бюлетини за Пловдив – друг, при който матрицата се сменя, а качествения контрол струпва негодните и свръхпечата в други палети.

Всъщност това, което можем да наречем коментар на прокуратурата, е нещо като водевил, организиран постскриптум, след изборите. С много прокурори (включително главния такъв) и с поемни лица, които разпечатват плик с няколко кочана с бюлетини, броят ги и го описват, за да може в крайна сметка Роман Василев да разпери пред журналистите една бюлетина от кочана редом с образеца от ЦИК – та да видят те, че бюлетините са реално готови за употреба (и никой не го е грижа за простия факт, че подобна “годност” може да бъде потвърдена само от специалист).

Само дето всичко това е отдавна известно – да, има свръхпечат. Има го при отпечатването на каквото и да е. Неговото наличие обаче не доказва умисъл за подменяне на вота на избирателите. И свръх всичко – няма абсолютно никаква техническа възможност този вот да бъде подменен – дори и при горещото желание на някоя от участвалите в него политически партии.

Забележете: в петък късно вечерта бюлетините са все още в “Мултипринт”. По това време избирателните секции са вече запечатани – и се пазят от органите на реда. Как тогава тези струпани в “Мултипринт” бюлетини биха стигнали там, за където уж са предназначени?

И ако изобщо имаше такъв сценарий – кой идиот би ги държал в печатницата, където са отпечатани – след като е ясно, че това е най-уязвимото възможно място за тяхното съхранение?

И след като – според партийните доноси от “Позитано” 20 – те е трябвало да бъдат разпространени тъкмо от фирмата, оторизирана и без това да ги разнася из страната – то какво би попречило на тази фирма заедно с реалния тираж да разнесе и по няколко пакета повече – вместо да си играе на инспектор Дюдю и да крои планове как да направи двойно дъно на своите микробуси?

Нещо повече: технологията на гласуване е такава, че не предполага на практика никакви подмени. Всяка бюлетина се подпечатва на два пъти от избирателната комисия – когато избирателят я вземе и след това – преди да я пусне в урната. Подпечатва се с печат, който не може да бъде фалшифициран – тъй като по него са направени случайни нарези с нож непосредствено преди започването на гласуването. При наличието на огромен брой наблюдатели и представители на опозиционните сили бюлетините не могат да бъдат подменени освен при едно обстоятелство – като бъде подкупена цялата изборна комисия в съответната секция. При наличието на над 13 000 избирателни секции е повече от ясно, че подобна операция е практически невъзможна.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional