Евровизия нахрани русофилите

Тази сутрин осъмнахме със снимката на брадата жена, чиято песен спечелила конкурса на Евровизия. Научихме и името на съществото – Кончита Вурст. Хубаво име, като се има предвид, че Conchita на испански значи „котенце“, а Wurst на немски е „наденица“. Котенцето с наденицата спечели Евровизия! Браво! Аз винаги съм приветствал всяка проява на чувството за хумор.

Всичко щеше да е много весело, ако обаче Евровизия не беше сдружение на обществени телевизии, тоест телевизии, които се издържат от преки такси или в най-лошия случай са на бюджетна издръжка. От такива телевизии се очаква да се придържат към някакви по-усреднени стандарти и да се въздържат от ексцентрично шегаджийство. Как да оценим триумфа на котенцето с наденицата?

Обективната оценка: Евровизия направи гаф. Едва ли има човек, който лесно може да бъде убеден, че това е истинският резултат от гласуването на зрителите, че преобладаващата част от тях е гласувала точно за този внезапен артист. И към подозрението за манипулация и фалшификация на гласуването веднага се добавя и горчивото усещане, че наградата е дадена на този артист именно заради неговата внезапност, а не заради неговата талантливост или за качествата на произведението, което представя. Тоест подозираме, че още веднъж ни се казва: „Ние сме толкова толерантни и демократични, че всеки може да спечели. И колкото по внезапен изглежда, толкова по-вероятно е да спечели (за да не се оплаква после от дискриминация)“. А може и някъде да е взето решението, че Австрия трябва да е следващият домакин на Евровизия, за да изкара някой лев. А че австрийският представител изглежда точно така – това са подробности. Но очевидно наградите на Евровизия са като Нобеловите награди – раздават се по някакви тайнствени съображения, такива, поради които през 1980, когато излиза „Името на розата“, нобелов лауреат за литература е полският поет Чеслав Милош.

Субективната оценка: Никога не съм одобрявал опитите за окарикатуряване и извращаване на човешкия образ такъв, какъвто е създаден. Още повече, когато това се прави от суета, за показност и по маркетингови съображения с цел печелене на музикални конкурси. Но в крайна сметка кой съм аз, та да съдя? Който няма грях, нека пръв хвърли камък.

Но това, което искам да коментирам, не е Евровизия, нито нейните брадати лауреати в рокли. Искам да коментирам оживлението на русофилите по повод медийното събитие.

Евровизия даде храна на русофилите

Те използват резултатите от Евровизия 2014, за да направят генерални изводи в съвсем друга посока и в общи линии за да кажат едно и също – На! Това ви е Европата, това ви е западната цивилизация. Щатите и ЕС са от дявола, Путин е божествен. Ето един случайно попаднал ми текст на последователен русофил:

„Този брадат изрод олицетворява ценностите на съвременна Европа! Логично е, след като зрителите на Евровизия го избраха за победител на тазгодишното издание въпреки изключително тъпата и жалка песен, която педала изграчи на сцената!

А двете прекрасни същества, руските близначки бяха спрени на полуфинала, макар песента им да беше с пъти по-стойностна от тази на травестита гнусен!

България трябва незабавно да излезе от умиращия евро-еврейски съюз и да се съюзи с Православните държави!“

Оставяйки настрана „кроткия и всеопрощаващ“ тон на „православния славянин“, в бедната, но иначе приповдигната словесност на текста се очертават три тези:

1. Това са ценностите на Европа

Не, не са това ценностите на Европа. Ценностите на Европа са ценностите на християнството. Големят грях на Европа е, че все по-рядко признава това, но ценностите са същите. Основните, догматичните ценности на християнството (и на Европа) са: свобода – човекът е способен да различава добро от зло и свободен да избере едно от двете, заради което ще бъде съден; хуманизъм – човекът с кръщението си става Цар, Свещеник и Пророк на този свят, човекът е център на мирозданието, образ по рождение и подобие по призвание Божие и връзка между света и Бога, човекът е главна цел на всяко обществено устройство и всяко законодателство; солидарност (или съборност) – всеки отделен човек е образ на цялото човечество, всеки християнин е член на тялото Христово, което е Светата Вселенска и Апостолска Църква, като такъв той има съпричастност и отговорност към всеки друг човек, към неговата свобода, неговия избор и неговото достойнство. Християнинът мрази греха, но обича грешника. Ето това са ценностите на европейската (християнската) цивилизация, която промени света и го направи такъв, какъвто е днес.

2. България трябва да напусне ЕС

Това са глупости. Ако четем повече история и по-малко вестници, ще видим, че след втората половина на ХІХ век България никога не е имала стабилна и печеливша икономика за по-дълъг период от време. Намирала се е в подеми единствено в моментите, когато е разчитала на помощ отвън. В името на тази помощ е следвала различни курсове на глобална ориентация и когато тези курсове са били прозападни, е имало периоди на икономически и обществен разцвет, а когато са били проруски, резултатите неминуемо са били плачевни. В момента ЕС се намира в криза и това е преди всичко криза на политиките и ценностите. Тя се изразява в олевяването на Съюза и в краха на идеята за социалната държава – все ценности на най-яростните му критици у нас. Но въпреки всичко ЕС продължава да е организация, която спазва правила (независимо колко бюрократични са те) и осигурява свободи, благодарение на които всеки може да излива омразата си публично и публично да ругае когото си пожелае, включително и самия Европейски съюз.

3. България да се съюзи с православните държави

Православието не е политическо измерение на човешката същност. Няма противопоставяне между Православие и членуване в политически съюзи, каквито и да са те. Това изглежда го е разбрал даже и Путин, защото във фантазиите му за Евразийски съюз се мяркат католици, мюсюлмани, будисти, маоисти и какви ли още не. Изглежда не могат да го разберат само българските русофили. Те отново са по-големи светци и от папата. Гърция, България и Румъния – старото византийско ядро на православието – членуват в ЕС. Скоро ще членува и Сърбия. С кого да се съюзяваме на православен принцип след като гордо напуснем Европейския съюз? Трябва ли Чехия, например, да напусне ЕС, за да се съюзи на католически принцип с Бразилия, която за католицизма е нещо като Русия за православието – новопокръстени далечни простори?

Какво всъщност казват русофилите, като се възмущават от Евровизия, която безспорно е възмутителна? Те казват: „Евровизия се издъни, следователно Русия има право да анексира части от Украйна“. То е все едно аз да кажа: „Руският олигарх Абрамович се надпреварва с арабски шейх чия яхта е по-дълга (факт). Следователно трябва да се изгорят всички книги на Достоевски“. Няма такава логика. Такива измислени причинно-следствени заключения говорят само за интелектуалния и културен дефицит на онези, които ги правят. И понеже тяхното русофилие минава напоследък през православието, защото в Кремъл са решили, че трябва да е така, аз ще ги попитам: През последната година книга от кой от следните руски православни философи и богослови прочетохте: Александър Шмеман, Николай Бердяев, Владимир Соловьов, Сергей Булгаков, Николай Лоски, Пьотр Струве, Семьон Франк, Павел Флоренски?… Аз съм абониран за един от най-големите руски православни сайтове – „Предание“. По повод последните политически събития този сайт разпространи позицията си: православните християни не взимат страна в безумствата и кръвопролитията. Православните християни се молят за мир. Нека и българските русофили се молят за мир, като в молитвите си, ако желаят, могат да споменат и Картаген, който въпреки всичко трябва да бъде разрушен.