Евгений Дайнов, http://www.dnevnik.bg
Основните политически играчи очевидно схващат идващите европейски избори като схватка на местния терен, за властта в националната държава. И затова хвърлят в огъня на своето противоборство всичко, което им е под ръка. Всеки пали пожар, в който се надява да изгорят другите. Все някой от играчите ще излезе от пожара по-малко обгорял от останалите. Но кой печели и кой губи от изборите – това няма да е равно на печалба за обществото. Защото в огньовете, запалени от парламентарните партии, гори националният интерес.
Вече впрочем се виждат повече и по-малко обгорели играчи, стига човек да знае как да гледа.
Силен печеливш засега е Волен Сидеров
който направи хеттрик, докато другите още не могат да си подредят краката.
Първият му гол беше успешното изнудване на БСП по повод изработването на декларация за положението в Украйна от външнополитическата комисия на Народното събрание, председателствана от Янаки Стоилов. ДПС хитро отсъства (без обяснение) от въпросното заседание, а ГЕРБ присъства, само за да захлопне капана върху БСП. А това си е капан, защото навръх Деня на Европа социалистите от БСП и неофашистите (не го казвам аз, а Марин льо Пен) от "Атака" сглобяват по същество антиевропейска и пропутинска декларация. И не само я сглобяват, но и я публикуват. От името на парламентарната комисия.
Вторият Воленов гол беше създаването на изумителната анкетна комисия, чиято цел е да изобличи президента Плевнелиев в "нерегламентирани контакти" с ЕРП-та. И "сини", и "червени" конституционалисти вече обясниха, че тази комисия е противоконституционна. Но тя съществува и освен това е под председателството на атакистката Ташева. Която на свой ред отдавна трябваше да е следствена за насаждане на междуетническа омраза (заради тезата й, че "сирийските бежанци са канибали").
Политически погледната, ситуацията с анкетната комисия е също толкова ясна, колкото и конституционната. С негласната подкрепа на ГЕРБ и явната на БСП най-фашизираната персона от неофашистката партия "Атака" оглавява комисия за разследване на държавния глава. Навръх Деня на Европа. А самият държавен глава е не къде да е, а в Германия, на гости не на кого да е, а на германския държавен глава. Който пък не е кой да е, а самият Гаук, чиято репутация в Европа не е несравнима с репутацията на Нелсън Мандела в света. И който никога, при никакви обстоятелства, не би поканил за свой гост нито Сидеров, нито Пеевски, нито кой да е от останалите карикатурни гномове, ритащи се по кокалчетата по повод европейските избори.
Третият гол на Волен беше демонстративното издърпване на русофилския вот от БСП. Защото в Деня на Европа прочутото движение "Русофили" се оказа пред паметника на шмайзера не с БСП, както винаги е било, а с неофашистите от "Атака".
Във всичките тези ходове Сидеров очевидно се радва на
негласната подкрепа
на ГЕРБ и ДПС
Причината е ясна: всичките голове на Волен са във вратата на БСП. А и ГЕРБ, и ДПС са си внушили, че е в техен интерес на тези избори БСП да се представи зле. За да могат после те, ГЕРБ и ДПС, да налагат волята си над социалистите.
Което щеше да си бъде чисто партиен проблем на БСП (щом са стигнали дотам да се водят по акъла на Волен...), ако в кашата не беше се оказал замесен държавният глава – единствената институция, от която в последните месеци чуваме смислено политическо говорене. И от която вече, искаме или не, свикнахме да очакваме периодично препотвърждаване на елементарния факт (който основните политически партии се опитват да скрият), че България е член на ЕС и НАТО. Не е самотно сираче, оставено на студа и дъжда, чудещо се дали да се подслони в Москва или в Брюксел. А е част от най-справедливата, богата, свободна и мощна цивилизация в света.
Намесвайки президента, всички парламентарни партии прокарват
нова разделителна бразда
Всички, защото бившите приятели на президента от ГЕРБ очевидно участват в заверата за неговото сваляне. Инак нямаше да задействат вицепрезидента Попова като своя пета колона в институцията "Президент".
Така от едната страна са се струпали БСП, ГЕРБ, ДПС и "Атака". От другата се оказва държавният глава.
Техният, на партиите, разчет е очевиден: да направят така, че в очите на гражданството Плевнелиев да изглежда като отцепник, рушител и разединител. Защото всички те, партиите, са срещу него. Получава се обаче друг, неочакван ефект. Заставайки рамо до рамо, БСП, ДПС, ГЕРБ и "Атака" демонстрират на гражданството, колко те самите си приличат една на друга – еднакво свадливи, еднакво кресливи, еднакво невъзпитани, с еднакви плоски шегички и дребни номерца. И колко различен от тях е (вече) президентът. За илюстрация, просто сравнете онова, което Плевнелиев е говорил в Германия около Деня на Европа, с простотиите, които тук върху нас изсипаха парламентарните партии. Той говореше за Европа и XXI век. Те говореха или за Русия, или за XIX век, или един за друг, или просто ръсеха някакви глупости.
При все това ритането на президента по кокалчетата все пак създава рискове за националната сигурност. Защото се оказва, че докато Европа е застанала лице в лице с нов враг (Путин), който бута нещата към нова студена война, у нас
политическият елит се подрежда срещу държавния глава
и върховен главнокомандващ
И, подреждайки се, повечето парламентарни политици намират начин да смигнат към Кремъл: "Вижте ме, другари, как здраво го ритам този ваш враг, дето говори против вашите троянски коне..." Никак не е случайно, че поредните фойерверки от сериала "Ще строим Южен поток напук на всички еврогейове" се случиха точно на 9 май; и че в тях с удоволствие участваха всички парламентарни сили (освен комай ДПС, хитро оставило останалите да вдигат пушилката покрай вечната българо-съветска газова дружба).
Европейските избори у нас
се оказват балкански
Не става дума за формирането на бъдещи политики на ЕС, а за групови политически сметки.
Сметката на Сидеров е отново, както миналата година, да изскочи от политическия гроб, умело използвайки изострената политическа ситуация. За да може после да упражнява властта като нечий балансьор.
Сметката на ДПС е при отслабена БСП да може да наложи по-решително своята воля върху състава и посоката на правителството.
Сметката на ГЕРБ е при отслабена БСП – и с подкрепата или поне при доброжелателния неутралитет на ДПС – да наложи предсрочни избори "две в едно", т.е. за парламент и за президент едновременно.
Сметката на БСП е... Не се вижда такава. Май там не умеят да смятат и затова социалистите изглеждат, поне засега, като основните обгорели в пожарите, в чието палене участваха.
Нашата, на гражданите, сметка е за по-добра, силна и развита Европа. Парламентарните партии не ни предлагат нищо такова. Съвременно държавническо говорене чуваме предимно от президента, но той пък не се явява на тези избори.
И все пак е добре, че поне някой овластен субект държи европейския фронт на тази балканска територия. Така се виждат разликите в нивата. И остава възможността рано или късно във властта да влезе политическа партия, която също държи европейския фронт. Защото, макар махленско-балканско-проруското безобразие в политиката днес да е доминиращо, това не може да трае вечно.
На тези избори обаче европейският избор може в най-добрия случай само да бъде обозначен. И това е истинският смисъл да се гласува, вместо да се ходи за риба.