Свободата днес и тук 01 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Аферата с бюлетините в Костинброд - втора част

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

 Всичко това обаче няма значение за прокуратурата. Нейната роля се свежда до това да отключивъзможността за насаждане на страхови комплекси и омерзения в съзнанието на избирателите – и за силно форсирана и по същество апокалиптична медийна обработка, която да доведе до желания резултат:преориентиране вота на избирателите, гарантиране на възможността БСП да обере целия наказателен вот – като лишените от него малки партии бъдат отстранени – и снижаване на избирателната активност, като бъдат отблъснати всички онези, за които версията за подмяна на вота е поредното и последно доказателство, чевсички са маскари.

Именно това е и целта на медийното говорене, последвало в деня за размисъл веднага след съобщението на прокуратурата. Нека си припомним само някои от употребените тогава мантри, които ще се репрудоцират отново и отново – до приключване на изборния ден – а в някакъв смисъл те продължават да се повтарят и до сега – като с това повтаряне се замитат следите от реалната фалшификация на изборите,осъществена от Сергей Станишев, Лютви Местан, придворните им социолози и придворните им полезни идиоти.

Ставало дума за  “уникална по мащаб и арогантност подготовка за измама на изборите” – според Сергей Станишев. Пак според него това бил “заговор срещу свободата, конституцията, демокрацията”, като мащабът на този заговор бил “безпрецедентен”.

В същия бомбастичен стил се изказва и Лютфи Местан, според когото: “Фалшифицирането на изборните резултати, подмяната на вота на суверена, представлява, по същество, опит за държавен преврат и насилствено за вземане на властта в републиката”. При това негово изказване няма как да не споменем и странната избирателност на държавното обвинение. Прокуратурата, дала основа за тази съвсем реална манипулация на вота на избирателите, дори от кумова срама не обелва и зъб за мащабното купуване на гласовевъв Варна, разбито от полицията – при което посредниците са търгували гласове в полза на ДПС.

От своя страна Волен Сидеров изисква свикването на извънреден Съвет за  национална сигурност, който да се  проведе още същата вечер – и на който да участва главният прокурор, който да докладва ситуацията и установените досега факти; какво се върши до момента, какви разпити текат. Красимир Каракачанов пък отива и по-далече, като иска Борисов и Цветанов веднага да бъдат арестувани и подведени под отговорност заради гигантския опит за фалшификация на изборите. И всичкото това говорене се случва в деня за размисъл, в който не е допустима никаква агитация и никакви политически коментари, свързани с изборите.

Като капак на всичко Бареков се автогероизира с твърдението, че нямало да го оставят жив до вечерта. И всичко това е обилно гарнирано с анализи на мастити социолози, политолози и “обществени авторитети” , които за пореден път имат възможността да се възмутят от “варварите” на Бойко Борисов и да призоват за гласуване в стил 12 без 15[1].

Резултатите от това гласуване сърбаме сега.

Равносметката от оперативното мероприятие “Избори 2013”, перфектно проведено от БСП – при очевидното сътрудничество от страна на “деполитизираната” прокуратура, е вече повече от ясна: патова ситуация в българския парламент, при която изгубилата изборите БСП се самообяви за победителка, и управление на още по-неестествена и изратена коалиция, отколкото беше тройната: в която съдбата на българското правителство на практика зависи от волята на Волен Сидеров и Атака.

Всички приказки за това как правителството щяло да бъде експертно, се оказаха само прах в очите на наивниците: новата тройна коалиция е с още по-разводнена отговорност от предишната, тъй като се крепи не на коалиционно споразумение, а на неясни задкулисни договорки, изпълнявани от политически марионетки.

Ясно е и че новите душмани на България са имали време да помислят и за формата на смокиновия лист, с която ще прикриват срамотиите си – и на първо място фактът, че в държава на ЕС се допуска практически цялата власт и мнозинството в парламента да зависят от една профашистка партия, която има в актива си погром над молещи се мюсюлмани в центъра на столицата, и която говори за участието на страната ни в голямото европейско семейство като за “нов колониализъм”. Формата на този смокинов лист впрочем получи красноречивото си наименование “уйдурма” – и се състои в статегията за изкуствено сваляне на кворума при важни за БСП и ДПС гласувания – чрез нерегистриране на депутатите от Атака.

Ясно е и още нещо: че правителството на Орешарски ще обслужва съвсем директно партийните интереси на подкрепящите го партии. Това личи по неговото отношение на проекта АЕЦ “Белене”, зареализацията на който всъщност това правителство идва на власт: първо бе пусната мълвата, че този проект отива във фризера – и всички като че ли си отдъхнаха, но веднага след това лично бъдещия премиер потвърди, че Белене все пак ще се строи – нищо, че националният референдум с подобно искане пропадна.

Орешарски не е дотолкова луд да мисли, че този проект може да бъде от полза за България. Той знае много добре, че в него няма нито икономически логика, нито съобразяване с националните интереси на страната, която се готви да управлява – но пък има здрава геополитическа логика в полза на една чужда държава. Щом въпреки това знаене се съгласява с искането на своите политически опекуни, то това означава само едно: че Орешарски не е прагматик, а просто наемник. И че ще танцува под конците на своите кукловоди – закриляйки и прикривайки поредното ограбване на страната ни.

Вероятно е трудно да го докажа, но имам лошото чувство, че това ограбване е последното. След него няма да има държава, ще има само напусната от всичко читаво и свястно територия, с която цивилизованият свят просто ще се чуди какво да прави. Едва ли някой е отминал с пренебрежение една дребна подробност от пейзажа: за да бъде избрано правителството на новата тройна коалиция на БСП, ДПС и Атака, беше напълно достатъчно само един депутат от ордата на Сидеров да гласува в негова полза. Ала веднъж избрано, това правителство просто няма как да бъде свалено по законен път – освен ако самите негови попечители (примерно тези от кръга Монтерей) не пожелаят това и не инструктурат подопечните им Станишев и Местан да гласуват срещу собствения си кабинет. За да бъде свалено едно правителство, са нужни – както при избора му – 121 гласа. В рамките на този парламент те няма откъде да се появят.

Тъй че ако поиска – това правителство може спокойно да управлява целия мандат – а евентуалните протести – колкото и масови да са те, могат да бъдат пренебрегнати. Да, това вероятно ще принуди ЕС да ни покаже пътя – което обаче значи и да бъде измислен механизъм за подобно напъждане, тъй като такъв липсва.

Е – и какво от това? Путин нали иска да прави друг съюз, нали Евразия е на дневен ред – какъв по-лесен начин за осъществяване на вековните комунистически мечти за световно господство на пролетариата? Ставаме диктатура, побиваме се като римейк на Белорус на пъпа на Балканите, Троянският кон се превръща в обиковена бойна кранта – и всичко е наред.

Перспективата да бъде изкаран докрай един парламентарен мандат при наличието на управление, в което участва БСП заедно с ДПС: най-ченгеджийската партия в България, преоформила се отдавна в концерн за търговия с политическо влияние; и заедно с Атака – както находчиво я определиха наскоро – “липсващата комунистическа партия” – всичко това е за мен много сериозен мотив да се престъпят всички граници на допустимото от управляващите – и да се стигне наистина до диктатура.

Другата възможна опция е още по-тежка: знаем много добре какво се случва на Балканите, когато комунизмът (все едно в какъв настоящ извратен вид) се каращиса с национализъм. Една съседна на България страна изчезна именно благодарение на такъв вид каращисване. Ако някой се престраши да пресоли попарата, която си надробихме – а изкушенията за такова пресоляване ще бъдат доста мощни – можем преспокойно и ние да изчезнем – и като финал Стефан Данаилов да участва в престижен филм, завършващ с думите: “Имало едно време такава страна”, правен от някой роден Кустурица.

Прекалявате – ще запротестират от всички страни. Прекалявам ли?! Случайно да си спомняте кой изобрети култовата фраза: “Тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем”. Мислите ли, че е забравена?

Можеше ли да ни се размине този вече очертаващ се на хоризонта кошмар? Ами да, можеше. Ако изборите бяха нормални, всичко това нямаше да се случи.

Само че изборите не бяха нормални. Имаме вече реални социологически данни в това отношение. Според изследване на “Сова Харис” от 17-ти май, 11,9% от избирателите са променили решението си за кого да гласуват в резултат от изнесените данни за намерените бюлетини в печатницата в “Костинброд”. Пак благодарение само на този финален елемент от оперативното мероприятие ГЕРБ са изгубили някъде около 7% от потенциалния си електорат.

Даваме ли си сметка какво означава това? Това означава, че в деня на размисъл, когато по закон не се допускан никакви политически послания, българите са били облъчени с такива до степен, при която 11,9% от тях са променили своите избирателни нагласи – като вместо за ГЕРБ са гласували за друга партия или пък – отвратени – са решили изобщо да не гласуват.

Това означава, че ако не беше огромната компроматна манипулация на тези избори, ГЕРБ най-вероятно щеше да има пълно мнозинство в настоящия парламент, като – каквито и неприятни спомени да имаме от досегашното им управление, все пак перспективата за настоящия пакт Станишев-Сидеров щеше да ни се размине.

Това означава, че ако не беше този сценарий, БСП нямаше да обере целия протестен вот срещу ГЕРБ (това са всъщност въпросните 200 000 гласа в повече в сравнение с предишните избори), а вместо това една или няколко от малките партии, които сега останаха под бариерата, щяха да влязат в парламента – балансът на политическите сили в него щеше да е коренно различен.

Да се върна сега на темата: участието на прокуратурата в настоящото мащабно, национално отговорноактивно мероприятие. В каква степен е съзнателно това участие, и каква е неговата роля? Омерзителна и нелицеприятна, бих казал. Отказът да се говори за надтираж, какъвто на пректика има при всяко отпечатване и във всяка печатница, както и несъобразяването с експертното мнение на вещото лице и дори на ДАНС, говори за преднамереност и манипулативност – за същото говорят и прокурорските изявления тогава и по-късно – които са в пълен унисон с тирадите на Бареков.

Например – на 11 май прокуратурата не посочва, че няма данни за изнасяне на бюлетини от складираните в печатницата, което й е много добре известно. Няма и дума, с която тази институция да опровергае бомбастичните обвинения в “държавен преврат” и “чудовищно престъпление”, които се сипят в деня за размисъл от участващите в изборите политически лидери. Не е ясно защо до бюлетините не са допуснати наблюдатели и представители на медиите (с едно изключение – на Бареков и TV-7), както и какви причини всъщност наложиха казусът с бюлетините да бъде обявен с толкова превратни тълкувания на 11 май – въпреки договорките за запазването на конфиденциалност, за да не бъде нарушен закона за изборите, направени между главния прокурор и президента на България.

Отделен въпрос е дали в цялото това активно мероприятие е участвал пряко и с умисъл и главния прокурор на републиката. Би ми се искало да вярвам, че Сотир Цацаров е просто подведен – от лансирания на предна линия Роман Василев. Това, разбира се, е възможно, но ако е вярно, то на дневен ред стои въпроса – какво прави този наивник начело на прокуратурата?

Очевидно обаче той знае много добре какво прави, което личи по впечатляващата избирателност на неговите действия: например докладите на няколко парламентарни комисии, адресирани до прокуратурата и доказващи фрапиращи престъпления на стойност милиарди левове, извършени по времето на предишната тройна коалиция, са поставени на трупчета, а над техните извършители е разпънат чадър.

Няколко аспекта, които не могат да не направят впечатление. На първо място – че прокуратурата си позволява публично обявяване и коментар на започнати, но неприключили дела – като неприкрито намеква за извършени престъпления – и то в условията на предизборна кампания, когато тези нейни намеци могат да се използват (и се използват!) от една определена политическа сила – а именно БСП. Силно се надявам и прокурорите, които са божем юристи, да не са забравили, че съществува такова нещо като презумпция за невинност и такова нещо като следствена тайна – и че прокуратурата по закон и по Конституция няма правона публична преценка кой е престъпник и кой не е – такива права има само съдът. Въпреки надеждите ми обаче не личи да си спомнят за такива неща – което вероятно се дължи на факта, че в школата на Вишински място за подобни глезотии няма.

На второ място – сигналите, които са използвани в хода на цялото активно мероприятие – и на които прокуратурата изглежда има безгранично доверие, са открай докрай анонимни – освен когато не са изпратени пряко от висши и отговорни социалистически лидери – какъвто е случаят с Мая Манолова. Нещо повече – тези сигнали определено носят следите на пропагандни намерения – какъвто е казусът със съпроводителното писмо към записите в къщата на Бойко Борисов – написано уж от анонимен служител на СДОТИ – след като това именно подслушване (най-вероятно единственото, при което имаме документиран разговор) е извършено по чисто криминален начин – който изобщо няма никакво отношение към МВР.

На трето място – давайки охотно гласност на анонимни сигнали и на своята буйна дейност, предизвикана от тях, прокуратурата откровено лъже и замазва истината, когато тя се разминава със скроения от нея сценарий. Тезата за 350 000 готови за експедиция бюлетини, подготвени за манипулация на изборите, са такава откровена лъжа. Да не говорим за дребни подбробности като тази, че прокуратурата е заставила собственика на печатницата Йордан Бончев да подпише декларация, че няма да разпространява следствени тайни, свързани с това дело – при което, когато самата прокуратура не тайно, ами съвсем явно твърдинеистини, разминаващи се реално с неговите показания, той се оказва с вързани ръце и запушена уста.

Да не говорим за цирка, който беше разигран пред журналистите с тъй наречените “поемни лица” и разпечатването на плик с два кочана – при което медиите трябваше да повярват, че тези два кочана са абсолютно репрезантивни за версията с 350 000 готови за експедиция бюлетини. Да не говорим за такива подробности като простота логика, която много ясно говори, че подобна операция по подмяна на бюлетини е първо невъзможна, след това – опасна за извършителите й, които биха имали много по-рентабилен и сигурен успех при обикновенно купуване на гласове, и трето – идиотска, тъй като едва ли някой би тръгнал да подменя гласове и би сторил глупостта да остави напечатаните бюлетини в самата печатница до деня на размисъл – след като е имал пълната възможност да ги разпространи още дни преди това.

Тези аргументи са очевидни, но не бяха чути от българските избиратели. И нямаше как да бъдат чути, след като медии, политици, прокурори, шамани и прочее скотове им набиваха ежедневно и ежечасно в главите, че се готви фалшификация на изборите – и че ГЕРБ могат да спечелят само чрез такава.

Първият сигнал доколко това не е така, беше даден от самата прокуратура, която –  вместо да образува дело за фалшификация на изборите, извършена от някакви отговорни фактори в ГЕРБ, образува дело срещу бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, който бе обвинен за престъпление по служба. Прокуратурата твърдеше, че по време на подготовката за изборите той не бил изпълнил служебните си задължения и не бил осъществил контрол върху дейността на служителите от администрацията към МС по отношение на изпълнението на задълженията на "Мултипринт" ООД да отпечата и достави бюлетините за гласуване. Според обвинителния акт неговото бездействие било създало “обществени нагласи, довели донедоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес”.

Това недоверие бе факт, само че беше създадено не от неговото бездействие, а от действията на прокуратурата, която се държеше така, сякаш намерението да се фалшифицират изборите е безусловно доказано. След като видя, че нейните аргументи нямат ресурс да издържат пред съда, прокуратурата се опитада се измъкне по терлици с обвинение срещу нещастния Желязков.

Яловата обосновка на този обвинителен акт обаче стана причина делото да бъде върнато от Софийския градски съд обратно на прокуратурата, поради открити от съда процесуални нарушения. Прокуратуратаобжалва това съдебно решение – в резултат на което и апелативния съд върна делото, като отбеляза, че забележките на градските съдии по обвинителния акт са верни, но има и още, които те не са отбелязали – например че “Обвинителната теза е поднесена в абстрактно-обобщен вид, в който не би могла да получи одобрение от съда. Налице е липса на конкретика на обвинението по почти всички признаци от състава по чл. 282, ал. 1 НК (престъпление по служба)”.

Тъй като това решение не може да бъде обжалвано, окончателното фиаско на прокуратурата извади на показ манипулативния характер на нейните първоначални обвинения. Не е зле да отбележим и факта, че това дело пропадна точно по начина, по който пропадна и делото за подслушването: първоначалното бомбастично обвинение се спихна, а след него пропадна и скромния казус за неупражнен контрол.

Така прокуратурата изгуби своя нравствен престиж, позволявайки да бъде използвана катоинструмент в предизборната борба. Изгубиха и българските избиратели, които бяха манипулирани в деня за размисъл – и чийто вот в крайна сметка бе подменен в резултат на тази манипулация. Изгуби и България, който днес е управлявана от едно правителство, чиято подкрепа се дължи само на алчността и желанието да бъдат обслужени руските интереси за сметка на националните.

Кой спечели? Спечилиха само БСП и нейните клонинги. Както и шутът, който разигра целия този цирк.

Цялата тази пропагандна вакханалия излъчи и специфичен свой герой – достатъчно репрезентативен заподлите времена, в които живеем – Николай Бареков. Навитата му бездуховна пружинка, благодарение на която славословеше ГЕРБ с постоянството на механична играчка, сега е навита в обратната посока – и още не се е развила докрай. Още тогава той постигна своеобразен рекорд по налудност, като организира протест в подкрепа на главния прокурор.

Да, да – правилно ме чухте – “протест в подкрепа”... С докарани от цялата страна бусове с протестиращи, на които Бареков заплащаше харчовете за това повече от странно посещение. Които между впрочем изразиха и следното демократично мнение: ако трябва, и с автомати ще го браним. Кого? Главният прокурор, разбира се.

После Бареков трансформира своя патос в политическото поле, обясни как плачел за бедните, дари почти половин милион лева на новоучредената си партия, и изрази мераците си да управлява два мандатаБългария. Звучи малоумно, но знае ли човек – в този драматичен момент от световната история, в която Путин гради отново Берлинската стена между Изтока и Запада – и когато по чисто Хитлеров маниер анескира Крим, е възможно буквално всичко. И като нищо утре можем да видим Бареков в ролята, която днес разиграна Волен Сидеров – и в някаква бъдеща тройна коалиция, създадена в името на политическия келепир.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional