Николай Флоров
Зад него се веят червените знамена на тоталитаризма; пред него съмишлениците му горят знамето на Европейския съюз; той се фука с баща си – висш комунист, минал живота си в служба на доказано престъпна античовешка формация.
Въпросът за политическата проституция на социалистите не е за меки душици: старата гвардия никак не е на «ти» с нейния лидер. Нещо повече – те дори го мразят, но няма друг, който да им лази толкова ниско и да хленчи за гласовете им.
Българската Социалистическа Проститутка (съкратено БСП) се страхува от провал. За нея и за нейния лидер това не е за пръв път и той е изнервен. Последният провал дойде от нейната и неговата най-голяма опора в живота – турското ченге от Държавна Сигурност Ахмед Доган.
Тогава никой не очакваше такова масово гласуване и такъв масов провал. Спонтанно българите доста безцеремонно изритаха тогавашната коалиция в задника.
Днес страдащата от политически паралич БСП се държи на патерицата на една уродлива групичка десарски кретени, чиято висша мечта е да демонстрират неоспорима сила по московски – вечната мечта на партията за «здравата ръка» - мечтата за една партия, за една власт, неоспорима и...вечна. И така – фашизъм и комунизъм пак за ръка, като две иглики.
Проститутката на Европейските социалисти (съкратено ПЕС) се прави на ударена – страхът от провал тресе и нея. Тя вижда жълтото около човката на президента си, дори и плахо му прави забележки, особено за хулиганизма с изгаряне на европейското знаме, но за смяна е късно.
По прибързаните реакции на президентчето личи, че страхът от още един провал е близо до истерия, затова той с всички сили скъсява разстоянието с Москва и без да пита тъпче мозъците на българите с путинизъм. Той не взима само едно нещо предвид – демокрацията не е както беше при баща му: «EIN VOLK, EIN REICH, EIN FUHRER»!
Зад ъгъла все пак го чака едно «Що?» и той не знае какво.