КАТО В ПРИКАЗКИТЕ

Сигурно помните, уважаеми читателю, колко положителни герои имаше някога в приказките. Измежду тях често се срещаха и царе, султани и крале; принцеси и придворни дами също. С други думи – политици с различни рангове. В приказките депутати няма, те са писани в приказното време преди депутатската институция да се наложи с голямата лъжа, че представлявала народа и да въвлече поданиците в илюзията, че участват някакси в управлението. В приказките има сума управници глупави, лъжливи, хитри или откровено тъпи; но има и добри, умни и справедливи, от чиито уста се лее мъдрост или поне някаква смислена реч. Такива приказни политици има по всички райони на света и те са запечатани във всеки един фолклор – дори и българския.

         Всъщност за българските политици е казано всичко преди повече от век. В книгата, станала вече фолклор; книгата, лъснала българската душевност като на 3Д кино и оттогава ни ослепява с безмилостната си истина – „Бай Ганю”. Къде ти тогава, къде ти и днес честните, съвестните, умните политици, мислещи единствено за благото на държавата? Къде е българският Линкълн, питам аз, хем зная, че комай всички наши младежи смятат Линкълн за марка автомобил и се чудят защо не се обърна с въпроса си към завода за коли в Ловеч. Чии образи от днешния и изминалия век ще изберем, ако трябва да ги издяламе за тяхна прослава върху скалите на Балкана? Е, направете сами списък от едно име, а после задраскайте и него.

         Няма.

         Нещо повече – не се и задават. Все мислех, подведен от наивния си оптимизъм, че за тия избори ще извадят по някое ново и почтено лице, да не се червим заради него в Брюксел. Не би. Нещо повече – тия, дето отдавна трябваше да пискат от затворите, че не ги уважават достатъчно – или прекалено често ги уважават – са се наредили най-отпред в списъците като в паноптикум на безочието и идиотизма, станали вече емблема на страната ни. Сякаш ги избирал лично таварищ Путин – а може и точно тъй да е станало. Неговите троянски кончета, катъри и кобили; руските вируси в европейския организъм, които няма да го убият, но несъмнено ще му докарат неразположение и перманентно разстройство.

         А ние трябва да гласуваме за тях. Ха сега, де!

         Защо, питам се, никой свестен и харизматичен българин не успя да пробие преградата и да достигне до властта? Толкова ли е непреодолима стената? Нормални и здрави българи колкото щеш; защо напредват само болните за власт, алчните, продажните, лъжливите? В началото на демокрацията вълните издигнаха неколцина умни и честни мъже; но те бързо се отдръпнаха, свиха се в черупките си далеч от мръсотията и гнусотата, Извън шайката политикани, оплели се здраво един с друг и само отвреме навреме устите им пролайват по някоя безобидна реплика пред шашнатата публика, наречена народ.

         Никога няма да разбера наивността на Европейския съюз, когато ни записаха в него. Абе тия хора толкова ли са били слепи, та не виждат кой управлява България четвърт век? Толкова ли са били глупави, че са вярвали в нашето излекуване, във всеобщата българска метаноя? Не знаят ли, че когато в една компания се намъкне болен, то не компанията ще го излекува, а той ще разболее нея?

         Сега си скубят косите, като гледат списъка на руската колония с български трикольор в европарламента, ама мандалото падна. Ще скубят, ще мърморят – щото си нямат достатъчно действени думи като нашите да изразят възмущението си – пък ще образуват санитарен кордон около бацилоносната група – дано отслабят вредния ефект.

         Какво можем да направим ние, бедни ми читателю? Предлагам все пак да напрегнем сили и каквото можем, да сторим. А то е – да изберем първо дясното, защото ляво значи Русия и нищо друго. И второ – от предложените ни личности – или безличности – да изберем по-поносимите, по-слабо заразените, по-малко смущаващите. Не казвам празни и безсмислени думи като честни, почтени и прочие – нека все пак стъпим на реалностите. Системата за гласуване позволява подобен избор; явно създателите й са сметнали, че както и да гласуваш, все техен ще избереш, затова са пропуснали тази вратичка.

         Прочее, гласувайте.

         Ако не за друго, поне за да ни бъде резилът по-малък.