40 000 000

 В Руско-японската война 1904-1905 г. Русия губи 194 959 души. Това не включва умрелите от рани и болести, а също изчезналите без следа.

В Първата световна война Русия губи 1 890 369 души. Това са така наречените безвъзвратни военни загуби. Но има и такива, които са умрели от болести и в плен. Количеството на загубените човешки животи нараства до 2 254 369.

В Гражданската война изчисляването на загубите е трудно. В Червената армия отчетно-статистически отдел се създава едва септември 1919 г., в партизанските отряди и повечето армии отчет не се е водил. Затова е голямо разминаването в числата: загубите на Червената армия в едни източници се оценява на 425 хиляди души, в други – на 980 741 души. Това също са безвъзвратните загуби, тоест толкова хора са били убити и умрели от раните си и болести, а има и санитарни загуби, тоест осакатени, обгорени, болни, контузени: 6 791 783 човека.

Това са червените, а има и бели. За техните загуби няма никакви данни. Предполага се, че загубите на белите армии не са били по-малки от загубите на Червената армия. Много е трудно безлично и сухо да се пише за човешкия живот, прехвърляйки сметалото: милион тука, милион там. Но ако загубите на Червената армия се определят на 980 000 човека, то и загубите на белите армии също са толкова.

Общите загуби на човешки живот в Гражданската война от войната, епидемиите на тиф, холера, испански грип, шарка, терор, глад са 8 милиона души.

Неправилно е да смятаме годините между двете световни войни за мирни. Цялото това време е война. Стотици и хиляди са загинали в борбата с басмачите в Туркестан, през 1929 г. в конфликта на КВЖД (Китайско-източната железопътна линия), тук трябва да добавим и нашите доброволци в Испания. 960 човека загинаха при езерото Хасан, 9703 души при Халхин Гол.

През ХХ век в нито една европейска страна няма глад. В СССР имаше. Трудно някой може да изчисли умрелите от глада в Поволжието през 1921-1922 г. Никой не знае точно колко човека са загинали в Украйна от глад в годините 1932-1933: от 600 000 до 6 милиона души. И досега се спори.

В съветско-финландската война са загинали 126 875 човека. Общо между двете войни във военни конфликти са загинали 140 336 човека.

По време на Великата Отечествена война са умрели от различни видове смърт 26 600 000 човека. Петте поредни нули в края на безумното число ни казват, че това не е точният брой на всички смърти, а груб, приблизителен брой. Червената армия е загубила 8 668 400 души. В Ленинград по официални данни от 1945 г. от глад са загинали 632 253 души, по-късно оценката се измени, сега се смята, че са 800 000. Общите безвъзвратни загуби на армията и флота в годините на войната срещу Германия и Япония са 11 285 057 души. Загубите на гражданско население са 13 684 692 души. 1 300 000 деца са умрели от непоносимите условия на живот. Инвалиди са станали 2 576 000 души.

Но и в този случай само ни се струва, че след края на войната е настъпил мир. Всъщност мир не е настъпил, страната ни отново е влизала, забърквала се е, намесвала се е в десетки конфликти, предизвикващи жертви, кръв, осакатяване, ранявания, безсмислена борба с измислени врагове. В Корея, в Унгария, във Виетнам, в Близкия Изток, в Сомалия и даже на границата между Либия и Чад са загивали наши хора. Статистиката знае точно колко: 17 453 души.

Колко са разстреляни от “сталинските тройки”, колко са умрели и убити в Гулаг е неизвестно. Науката може да преброи едноклетъчните в капка вода и кратерите на Луната, но не може да изчисли колко хора са изтребени в СССР. Историкът Земсков дава числата 800 000 разстреляни и 600 000 умрели в лагерите. Тук не влизат селяните, подложени на колективизация, те са 6 000 000, колко от тях са умрели е неизвестно, знае се само, че са умирали цели семейства. Нулите в числата отново казват, че оценката е неточна, закръглена е. Оценките на други историци дават несравнимо по-големи числа, до десетки милиони. Ето така броим: 100 хиляди тук, милион там…

В Афганистан отчитането на загубите на Съветската армия е било образцово. Загинали са 15 051 души. Такава похвална точност в преброяването на безсмислените загуби е рядък случай. От блатата и до днес измъкват черепите на неизвестни и неотбелязани в никакви ведомости войници, хората в братските могили на разстрелните полигони на НКВД не подлежат на отчет и сметка, както и жертвите на депортациите, следвоенния глад и партизанската война в Украйна и Балтийските страни.

Векът започна с Руско-японската война и завърши с двете руско-чеченски. По официални данни в тях са загинали 10 404 войници и офицери, въпреки че по данни на Комитета на войнишките майки само в първата чеченска война са загинали 14 000 души. А цивилните хора, както винаги, загиваха с десетки хиляди: 50 000 ли, 80 000 ли.

Но не всичко е отчетено в това сухо изброяване на смъртта с продължителност 100 години. Има ги още и разстрелите на работници в Ленските златни находища през 1912 г. и в Новочеркаск през 1962 г., разстрелът на мирната демонстрация на 9 януари 1905 г. Още стотици жертви, за които няма отделна графа. Властта уж различна, а еднакво разстрелва работници. А как да отчетем обесените от Столипин, в коя графа да ги включим? Разстреляните отделно, отделно обесените?

Ако преброим всички убити във всички войни, умрелите от рани, болести, мъчения, глад, разстреляните и измъчените до смърт в лагерите, то ще получим число, което нито едно съзнание не може да възприеме: или 39 279 774 човека, или повече от 40 милиона. Колко повече? Никой не знае.

40 милиона убити, заровени, захвърлени в окопите и блатата, умрели от глад в изконно хлебородни краища, застреляните в тила от хора със сини фуражки, изпратените в името на една химера да воюват в Африка и Азия и да бъдат убити там, и още умрелите под наровете в килиите, и изхвърлените в морето при превозването до Колима (кой ги е броил?), и убитите в малките войни в чужди земи, за които в учебниците по история не е останало нито едно изречение.

40 милиона убити.

Руският ХХ век.

А сега за ХХІ, за днешна Русия. В Подмосковието не всички села са снабдени с газ. А и водопровод не навсякъде има. В градовете – в градовете! – газификацията е малко повече от 70%, в селските райони едва прехвърля 50%. Модерно е да се говори за покриването на страната от интернет, но се забравя за покриването на страната от канализация. 25% от жилищния фонд не е оборудван с канализация. 720 000 души живеят в аварийни жилища, само в Подмосковието са 150 000. А има и бездомни. Точна статистика няма, има оценки: 2 100 000 души.

За уморените от числата, с които изобилства текстът, - да, разбрахме, много, много! – ще го кажа с думи - два милиона души живеят на улицата.

Това какво отношение има към числата за загубите на ХХ век?

Пряко.

Страната излезе от войните, нещастията и експериментите на руския ХХ век обезкръвена, разрушена, измъчена, осакатена, пребита. Страната няма кръв във вените си, страната страда от анемия, мозъкът е почти в безсъзнание от постоянните кръвопускания, в душите на мнозина цари тъмнина.

Това, което другите народи създадоха, възпитаха, построиха, ние не създадохме и не построихме. Нямаме държава с честни избори, нямаме партии, нямаме обективна телевизия, нямаме широко народно здравеопазване, нямаме истинско образование, нямаме профсъюзи, нямаме здрава икономика. Няма солидарност между хората, човешките връзки са разкъсани толкова отдавна, че вече никой не помни какви са били.

Излизайки от клетките и ямите на руския ХХ век, снели за кратко щорите и идеологическите превръзки, които закриваха очите на хората – гледаме света, не го разбираме и се боим от него.

Данните за загубите през ХХ век са отговорът на всички въпроси и програми на целия ХХІ век. Страната на недоживените животи, измъчените деца, уморените от глад братя и сестри, наивната страна на революцията, героичната страна на войната, страната на безногите инвалиди върху дървени платформи със сачмени лагери вместо колела, страната на копторите с мокри стени и нагли плъхове, страната, която така послушно върви след подлеците и търпеливо носи тлъсти бонзи върху своя отруден гръб, страната, по злата воля на садисти откъсната от света за десетилетия с бодлива тел, пазачи и лъжа, тази страна не се нуждае повече от никакви експерименти, нито от каквито и да било войни, нито от разширение в която и да било страна, а се нуждае само от сто години покой, от сто години топъл бульон и бял хляб, от сто години университети с най-добри преподаватели и от болници, оборудвани с най-добра техника, от сто години бавно възстановяване на своите сили, разум и душа, от сто години отворени граници за пътешествия по света, за разбирането му и за сближаването с него.

Източници

Всички числа, приведени в текста, са публично достъпни и лесно достижими от читателя.

Голяма част от числата са взети от книгата «Россия и СССР в войнах ХХ века. Статистическое исследование. Под редакцией кандидата военных наук, профессора АВН генерал-полковника Г.Ф. Кривошеева». Москва, 2001. Това е последният и най-обширен свод от сведения по темата.

За сравнения и анализ може да се използват данните, съдържащи се в нигите на съветския учен демограф Б.Ц. Урланис (преди всичко «История военных потерь»). В тях могат да се намерят цели масиви от сведения за загубите на СССР през ХХ век.

Данните за жертвите на сталинския терор са взети от работите на историка В.Н. Земсков. Подробна статистика е дадена, в частност, в неговия труд  «Политические репрессии в СССР (1917—1990)». Само трябва да се каже, че данните на Земсков са минималните числа, те са били подлагани и се подлагат на съмнение от много историци. Такива изследователи като А.В. Антонов-Овсеенко и Робърт Конкуист твърдят, че жертвите на терора са в пъти повече. В книгата на Антонов-Овсеенко «Враги народа», издадена през 1996 г., се привеждат данни, че само от декември 1934 до юни 1941 г. са били репресирани 19 840 000 души, от които 7 милиона екзекутирани или загинали в затворите. 

Данните за загубите в двете чеченски войни (освен официалните) се привеждат от много автори. Например Александър Черкасов в работата си «Книга Чисел. Книга утрат. Книга Страшного суда.

Демография, потери населения и миграционные потоки в зоне вооруженного конфликта в Чеченской Республике» определя загубите на цивилното население на Чечения на 70 000 души. Генерал Лебед говореше за 80 000. Данните, приведени в текста, не включват загубите на чеченските бойци.

Официалните данни обикновено са по-малки от числата, които привеждат независимите изследователи. Например В.А. Рунов в книгата си «Афганская война. Боевые операции» определя загубите в афганистанската война на 26 000 души. И в този случай, и във всички други, в които има разминаване, аз взимах минималните числа.