А.К. Junior, http://www.dnevnik.bg
"Прощавай, снизходителний читателю! Ти ще срещнеш в тази книжка някои цинични думи и сцени, аз не можах да ги избягна; ако ти можеш да изобразиш бай Ганя без цинизми - заповядай!"…
"Да основем една банка! - изтърсва Данко Харсъзина… Работата е лесна - ще издадем за пет-десет милиона акции, ще приберем парата, на тогоз назаем, на оногоз назаем, разбира се, с добра лихва, на търговци, на общини, па ако се намери правителството натясно - и нему някой и други милион. Ами! Ще речем да напишат един устав, половината кяр за нас, половината за акционерите. Башка - акции ще си задържим, пари я вложим, я не. Ти, бай Ганьо, си влиятелен човек, ще се изкашляш на две три капии и свършено!"
Алеко Константинов
I.
Години по-късно, някъде из София:
- Бай Ганьо, да не ти са уруки, но откакто взе банката си се поизточил, поокастрил си мустака и си захванал по-умни приказки да редиш. Как го правиш, бе, майка му стара – аз все дебел и рунтав си стоя, па кат си отворя устата - или се смеят, или ги страхувам!
- То, Данко, и аз ти се чудя – природен феномен ли, си, що ли – ни се облагородяваш, ни се очупваш, ни на катарзис се поддаваш, бе? Диплома за висшо от Благоевград купихме ли ти? Купихме. Вестник и телевизия да те кипрят купихме ли?
- Купихме, бай Ганьо, как да не сме...
- А оня серсем Бочоолу руски трактир искаше да отваряме.
- Бошлаф, и с квас клиентела щял да примамва. Друго си е банка и вестник! Ама, Ганьо, нали наскоро вестника го продадох, хи-хи-хи! Умна глава си, ей – да турим сина на Бочоолу за собственик, а него за редактор-стопанин. Чиста работа – ни лук яли, ни лук мирисали. Той Бочоолу си знае: журналистче някакво го питало дали ще могат да пишат вече за Данко Харсъзина, за мене, демек. И Бочо като ревнал: "Пишете бе, майка ви стара, ама гледайте само някой да го не прочете, че зъбите ви ще разкъртя". Ха, ха, ха.
- Нейсе, вместо вестникът малко ум да ви налее, вие на мурафети само го научихте! И без друго не се чете вече – все едно в помия влизаш! Па не може ли малко по-така, по-европейски. То и повече дикиш ще хваща, че от вашите попръжни на хората вече бахтън им дойде.
- А, сакън, бай Ганьо, в редакционни работи да се не месиш! Знам аз - без попръжня не става. Ти я засучи едно хубаво, вкарай майка му и сестра му, па гледай как литва тиража... За псувни като бъде - остави го на мен! Ще те изпсувам тъй, че бъбрека ще те смъдне. Мати-маскара направя човека. Ама било право, било криво, и окото ми не мига.
- Не ми дрънкай много-много, Данко! Ти си ми дерта. Защо ти трябваше да излизаш толкова налице, бе? Кой кряскаше глупости по мегданите из турските села?
- Ами че нали все заедно бяхме бе, бай Ганьо, нали ти ми ги каза тези работи, защо си кривиш душата?
- И как ти дойде на ума шеф на полицията да ставаш?! Данко-о-о, Данко-о-о, цяла година не можем да замажем резила! Като ревнаха онези младите с очилцата по улиците, като надуха зурните и тъпаните, и глухите в Брюксел разбраха каква сме я свършили. Бандит на държавна служба не щяли!
- Аз тези със зурните и тъпаните...Пуста сопа неокастрена! Аз да ги пипна тях, че...
- Стой мирно, Данко...
- П... п-п-ррах и пепел...
- Остави ги сега, недей! Седни си на мястото. Има време.
- Да, да, бай Ганьо, има време! То станалото – станалото... Ама как да не се изкуши човек за полицията, бе, майка му стара, като гледа онова Руското с бузките и наболата брадичка. Политик ми било! Стои и кърши пръсти, и хем му се иска да си отмъсти на Бокал Хайван, хем го е шубе, та ще се ... разбираш ме. И вместо да тропне по масата и да каже, "аз на оногова таковата ще му таковам", той взел да се гъне и мънка "да му таковам ли таковата, или да не му таковам таковата". И му викам аз тънко, психологически: а бе, ако мe туриш мене за шеф на полицията, Бокал Хайван ще стане кротък като мишка, ръка ще целува и за прошка ще те моли. Че като му светнаха очилцата на Руското, че като каза – "Верно ли бе, г-н Данко? И ръка ли ще целува?" – разбрах, че работата е опечена...
- Опечена тя, ама препечена...Знаеш ли колко пара потроших оттогава за тая ваша опечена работа, бе, Данко? То не бяха контра-зурни и тъпани, не бяха на Вочо Лудото скъпите хотели в Париж с гювендиите и другите му екстри, та чак и в австрийски парцали интервюта давах, че ме омаскариха по цяла Европа, бе. А за телевизията на Маймун Хасан да не говорим – сега от нея тръгнах партия да правя, а Маймуна за лидер турих, че е нали по-речовит и има албинис... Пара трябва за всичко туй, пара!
- То, Ганьо, аз за Маймун Хасан съм ти малко сърдит, да ти кажа. Защо той, ами че аз на гроб камък ли съм! Аз съм пък хептен либерал, а ти на него все преднина му даваш, бе, майка му стара. Да не искаш да мe подхлъзнеш мен, бе, Ганьо, да мe пратиш в Брюксел ли, в Плоещ ли, пък тук вие да я завъртите помежду си. Та седя си и го гледам Маймуна как се кълчи, как кебапчета и курбан раздава, и ми идва да му тупна един в суратя и да му нахлупя казана на главата.
- Е-хе, ти пак патки пасеш. Как не разбра, че избори идват, че трябва да избираме правителствени. Нали пак Руското с Али Язовира ще редим в правителството, бе. Как без гласове тази работа ще я нагласим – Вочо Лудото съвсем за резил стана, а и за карагьозчийството му вече неща да плащам. Маймун Хасан ще се покълчи, покълчи, но с него най-лесно коалицията ще стане. А ти кахър нямай – докато държиш здраво Али Язовира, без тебе нищо не можем да направим. Прави си кефа.
- То че е тъй, тъй си е, но пак Маймун много ме дразни: на мен взел да се репчи, министър-председател ще става, правителства ще сваля... Ама Ганьо и ти пък как се сети да го събереш с Кочо Македончето, Роско Смръкни-лежанката и Гуньо Пелтека, бе. Сърдя се, сърдя се, ама като го видя с тая панаирджийска тайфа и на смях ме напушва. Еле пък и Свежка Гюбекбухалкова като превърти очи и рече: "Ванга го видя министър-председател на Пловдив, за руското ако държи...", направо почвам да се търкалям по пода...
- То на тебе да се търкаляш да ти дадат. Ама едно ще ти призная – тая работа с Магара Папазооглу в президентството хубаво я нареди. Ашколсун бе, Харсъз, да живейш! Немското студентче хич и не разбра как сме го изпързаляли, пък и на Бокал Хайван акъла му колко е. А бе, ахмако, че аз, един Хайван, ако не метна, кого ще метна? Оня ден Магара като подхвана студентчето в ТВ-то, та да ходи в парламента ли не щеш му вика, да приема контра-зурните в кабинета си... сложила пердето, плюе и сече без да гледа. И стои и чака да махнем студентчето, че тя да му седне на стола.
- Налудничава ми се вижда тая Магара, бе, Ганьо...
- Господ да поживи лудите, Данко-о-о, че без тях щяхме ли да стигнем дотука.
II.
- Данко, тичай и викай Маймун Хасан, Гуня, Роско и Бочоолу да умуваме за деня на размисъл, че пак наближава. Хората очакват нещо голямо, няма да ги разочароваме, я – хи-хи-хи. А тя сега така се е разбъркала, че ако окаляме още малко всички, все някой и за Маймун Хасан ще се реши да гласува.
- Тука са вече, бай Ганьо, бях ги извикал овреме.
- Здравей шефе, каква си я намислил пак?
- Прави си кефа, Маймуне, ако ме слушаш, от тебе европейски политик ще извадя!
- Бай Ганьо, от тоз Маймун нищо не става, да ти кажа аз...
- Млъкни, Данко, запуши я.. знам ги аз твоите дрънканици. Стой кротък сега!
- Видяхте ли как бившето министърче на Гочо Чифтеархара го погна полицията? Извикали го в неделя рано сутрин уж за свидетел по купуване на гласове. А пък на мен Дребнорибков от прокуратурата ми се обади и вика: "Прати някоя по-устата репортерка да го повърти малко на шиш, купувал ли е гласове, или не е купувал. Те него хората го знаят – и да не е купувал сега, никой вяра няма да му хване".
- То туй, Бочо, добре го направихте, ама дали Дребнорибков пак ще играе с нас в деня за размисъл – туй е въпросът? И как да я засучем тъй, че и за Маймун Хасан келепир да има от цялата работа?
- Аз викам, бай Ганьо, да теглим един хубав бой на Маймун Хасан в деня за размисъл, а може и с кофа лайна да го залеем, както лани – за по-голям ефект. Пък после Дребнорибков ще погне опозицията и Бокал Хайван като побойници, и ще ги вкара в кауша пред камерите. През туй време Маймуна – разсополивен и кървав – ще се пени по телевизията, а Бочоолу от вестника ще се дере, че демокрацията е в опасност и трябва здрава ръка. Пък мене пак за шеф на полицията може да турим...
- Данко, пак се забрави! Какви лайна, какъв шеф на полицията ти се въртят из главата, бе? Тук е Европа, да не е Русия или Диарбекир – как не увира таз твойта глава дебелата!
- Аз бой и лайна не ща, бай Ганьо. Аз съм най-висш менажер и ако може по друг способ...
- З..з-з-защо бе, Маймуне? Нали каза, че и жертва си готов да станеш?
- Гуньо, ти като много знаеш защо да не набием тебе, а? То вярно, че за един пелтек много шум няма да се вдигне, но, ако ви набием двамата с Бочоолу, може да го представим като атентат срещу свободата на словото.
- Спрете дрънканиците и слушайте сега бая си Ганя! Най-напред да видим социолозите какво казват, как стоим, да знаем колко пушилка да вдигаме. Роско, докладвай!
- Е па добре сме, Бай Ганьо. Всички казват, че водим – и Пурпурното, и Зализан Цеко три процента напред ни дават, пък опозицията никаква я няма. А Маймун Хасан трета партия изкараха.
- Бошлаф, ти тез не ги гледай – кажи на Запенен Антей и Станойча Крокета хората какво вадят!
- Те се за паритет говорят, бе Ганьо. Аз туй го чета като Руското да е наравно с Бокал Хайван.
- Нищо не разбираш, Роско! Верно, че от много смъркане ти се е размекнал мозъкът, бе! Ах, тези серсеми – щом за паритет говорят, значи Руското е три пункта назад най-малко!
- Бре, какво ще правим Бай Ганьо – то май, май ний сме я отървали!
- Прави си кефа, Маймуне, слушайте сега..
- Да набием, Маймуна, бе, Ганьо – сигурна работа е това!
- Мълчи, Данко, и си седни на стола! Най-първом, Бочоолу ще пусне в парцала си едно ентрефиле за Пашата и за далаверите му с Бокал Хайван. Да пише нещо за Пехливан Арена, за европейски фондове, за един два милиона прибрани от Пашата и Самбиста.
- То хубаво, Бай Ганьо, ама не помниш ли, че за Пехливан Арена и ти дослук прави с Пашата, парите за сделката през банката минаха, а и башка п...п-правителствени депозити от Кьорсофра Електрик при нас п...п-преместиха.
- Мълчи, бе Гуньо! Той Бочоолу за това няма да пише, а пък тези неща кой ли ги знае. Ще пуснем по телевизията и Антихайдука да разправя врели-некипели за Пашата и Бокал Хайван – на техен фон, аферата "Пехливан Арена" ще изглежда съвсем реалистично.
- Прав си, Ганьо, то след тоя пишман Антихайдук всичко по-реалистично изглежда!
- Туй, запомнете, става в петък сутринта. През нощта срещу събота Дребнорибков арестува Пашата...
- А-а-а, Ганьо, такованката, ами ако му се размине на Пашата, нали този кръволок ще ни изкара ч...ч-червата, бе.
- Стига трепери бе, Гуньо – ако искаш спи у Данка в петък. Той ще те варди. А в събота – в деня за размисъл - Маймун Хасан ще е цял ден в студиото на телевизията. Да се изкъпеш, ей, и да не се блещиш и пениш: ще се държиш на положение! И само ще повтаряш "ограбиха ви, граждани, пладнешки апаши ви ограбиха, а пък само ние мислим за вас, плачем за вас, кебапчета и таблети раздаваме".
- Ама, Ганьо, то в деня за размисъл Маймуна няма да го пуснат в студиото, бе. Затуй си мислех, че е по-добре да му хвърлим и един бой за всеки случай.
- Данко, Данко, не я разбра ти високата политика, затуй по-добре в Брюксел да поседиш малко, та белким там те поочупят...
- Ганьо, а защо да не арестуваме нап-п-право президента, бе?
- Гуньо, ти не си бил толкоз загубен, колкото изглеждаш, да ти кажа...
***
Европейски избори са това, любезний читателю! Не се смей, а гласувай и не подценявай Бай Ганьо, че от повече от сто години все той се смее последен!