СЛЕДИЗБОРНА АБСТИНЕНЦИЯ

 Ако тази вакханалия на политическата простотия, която се вихри в т. н. държава България ни я покажат по специализиран телевизионен канал за душевна рехабилитация –  народонаселението щеше да се чувства като след природно бедствие. Убеден съм.

 Но тъй като тя ни залива от уж легитимните средства за информиране, ние – потърпевшите, се кефим по абитуриентски и като да се възмущаваме, май? Псуваме дори. Коментираме с ярост и страст и се зъбим на кошмарната ни действителност в домашни условия. И на тирана, както си е в класиката. Нали в панелките и стените помагат. Помагат, но не и при земетресение. Не и при цунами от безмислено вкретеняване на остатъчната ни дишаща биологична маса.

Пиша тези нелицеприятни думи със страшна болка и с цялата убеденост, че те с нищо няма да ни помогнат. Но ги пиша –  вместо обезболяваща таблетка при тежко заболяване.Поне за минути да можем да се освестим от сполетялото ни усещане за неизлечимост и да отворим спасителната бутилка с кислород, който ни е изключително нужен. Иначе ще погинем. От лъжите, от отровата на политическите гангрени и от нелепите песни на “победилите” наематели на Сирени.

Едва ли и в поредната следизборна нашенска абстиненция някой  медицински здрав индивид би се похвалил с успех от отминалия вот за европейски народни представители – българи. Скромни и несуетни, просветени нашенци, ковачи на континенталните бъднини в следващите години. Резултатите са известни. Резилите също. Интелектуалното и моралното равнище на избраниците е повече от предвидимо. На потърпевшите нивото е смайващо искрено и нелепо. 

И ако доскоро в Брюксел ни смятаха за неукрепнали и посткомунистически закърнели късни рожби на демокрацията, то след тези феноменално опорочени избори на българите ще гледат наистина като на непостижими артефакти от отминали, но неразличими епохи.

Защо ли? Едва ли аз, трябва да  отговарям, след като прецеденти като казуса 15/15 можа да изтърколи шефа на ПЕС от лидерското място на поверената му татковина, в ръкопляскащия миманс от “Интернационала”.

 Значи там му е мястото. А като споменах – лидер, та се сетих и за случилото се в Бобов дол, където собственикът на една покойна партия със същото име – “Лидер”, реши да помогне на БСП. И заедно, с един масраф и на “световната” социалистка Достена Христова Лаверн, дъщеря на зам. председателката на споменатата покойна партия “Лидер”- доцент Мария Пиргова.Обидена от случилото се, неслучилата кандидатка за континентален депутат Достена рече отривисто, че заминава да работи за социализма в Ню-Йорк или Париж. Имала куп предложения... Господи, защо така ни наказваш?

И с фанфарона Николай Бареков също си е наказание, който пък се захлипва от фитнес-желание да управлява и държавата, и ЕС, и всичко, що зърне около себе си. Народен талант в бивша и бъдеща своя си Народна република. Страшна история. А неговият подгласник и войвода от маргинален резерв, още преди да е седнал в кресло в Брюксел, се похвали, че ще помага и на “други поробени народи”. Сърби и македонци. Същински Левски, прочее, почти като образа, дето го носи на фланелката .

 Да, страшна история...По лошо от земетресение в една отделно взета държава. Защото и по света по фланелките посрещат, а по акъла зад остриганите глави и графоманските мераци изпращат.

Но преди да те изпратят (справка – неуспялата еврокомисарка Румянка от ГЕРБ) те разкоментират.А също така и държавицата, коята те е делегирала, та да разнасяш оня неподправен национален чар и интелект из старите и нови светове.

 Жалко разбира се, че такъв наистина неподправен титан на мисълта и словото като Делян Пеевски лиши от очарованието си и нежното си излъчване законодателството на обединена Европа. Но той, комай ще излезе най-умен и послушен. Така е, който слуша майце си, ще просперира и в бъдеще. Все пак, Ахмед Доган трудно можеш да го излъжеш на собствен терен. Щото той на чужд не се и появява. Знае си и цената и девалвацията...

Сега отново и за кой ли път всички тръпнем, дали ще падне пусто правителство?

 Не. Няма да падне. Защото няма заповед за падане. А кой дава заповедите? Не се лъжете, че са или Орешарски или Станишев? Те са само изпълнители. Верни, но изпълнители. И съвсем като в една конспиративна теория, ние висим и гадаем безплатно и бездарно: кой именно дава заповедите? А отговорът е прост:

оня, който дава парите.

 И милионите дадени на Николай Бареков, та да ни зарадва с ГМО-образованието ББЦ, което е скъпо занимание. И за книгите-карашък от придихания на международната ни гордост – Достена Лаверн. И за магазините на Христо Ковачки и за купоните на нещастните миньори от Бобов дал и децата им. И за ПР-заниманията на Моника Станишева. И за политиката, като професионално занимание на поредния  мъж в леглото и – Сергей. (Както и за банката и уискито на предишният и съпруг, някой си Йосифов.)

Не мислете, че само партийната тъпота на подчинение пренареди или изпреференцира  социалиста-очеркист  от Силистра на първа позиция в листите на столетницата. Дълбоко се лъжете. Нали някой е подшушнал в ухото на подчинената тъпота, какво и къде да драсне с химикалка в кръгчето на бюлетинката. Това е в добрата традиция на вътрешно партийната комунистическа провокация. Вярно, че маузер-моделът е от началото на ХХ век, но какво да се прави, след като и  идеите, които те пропагандират, също са отживели. Но възрожденците на подозрението подобно на Путин са неуморими реформатори на оловната деградация.

И сега естествено, трябва да отговорим и на най-важния въпрос: Каква е реакцията на опозицията, каквато и да е тя в България? Частното ми гражданско мнение е:

Странна...Неадекватна...Хаотична и неефективна.

И не трябва да се крием зад чиновнически обобщения и лицемерни анализи, като ниска избирателна активност, наказателен вот и друга помощна литературна макулатура обслужваща кръгли маси и квадратни глави.

Загуба на доверие и претъпена мотивационна рефлексия. Лидерско разсейване и претенциозно многословие. Некоординиране на конретните цели.Изчезване на потенциална енергия в зле резониращи недоразумения от предизборния период.

Преартикулиране на прости понятия с усложнена лексика.

Неразпознаваемост на субектите и липса на диалогичност.

 Мога да го напиша и нежно.

 Претопляне на вчерашния обед.

 Но дали ще ни стигне само вчерашното меню, защото гладът идва, а кризата не си тръгва въпреки обещанията и анализите.

А и правителството също няма да си тръгне само с пожелания и покани от когото и да е.

Това му е работата на едно всеядно, комунистическо и безхарактерно в днешните условия псевдо-правителство.

Каква обаче е работата на опозицията вече?

И на онези, които се изживяваме като такава?

Все още мислим и си препрогнозираме с кръчмарски молив зад ухото, ама няма време.

Зима иде. Тежка зима с Путин зад спирателния кран на тръбата с газ.

Това е положението...

Харесва ни или не ни харесва, но разведчикът като врътне кранчето и папа Франциск няма да ни помогне, въпреки честите нашенски посещения при него.

 Дори руският патриарх Кирил едва ли ще ни изпрати по колегата си Неофит осветена и  безплатна енергия. Въпреки общото ни православие. И буквите.

Просто трябва да прочетем по нов начин и на кирилица това, което се случи. Което се е случило. И което се случва в света. Длъжни сме да бъдем изключително внимателни за бъдещето. Напускането на човеците от  страната ни е само временна, палеативна и несигурна мярка. И пагубна. Вместо нас някакъв “бизнесмен” от братски Хонконг с едносрично име идвал за да прави Лас Вегас в София. Ние пищим и пишем лачени дописки от радост. За радост ли е това? Щял да помага и на футболистите от ЦСКА. Отново и поредния “Голям шлем”. Нека не се заблуждаваме... Никой не праща линейки, а всеки втори инсталира ротативки и носи скрито или явно дрога през и в страната ни. Ние и поколенията страдаме.

Няма никакво време за целогодишни разходки по Царя и по площадите. Тутакси трябва да преболеем следизборната абстиненция и да решим с кого и накъде. Не е късно, фатално е...

Киприанови молитви и руски сериал за “Ванга” няма да ни оправят. България трябва да намери своя талант – водач по време на криза. Кризите идват като земетресения и наводнения. Водачите не се задействат в социалните мрежи следварително.Те не лъжат по телевизорите. Те просто си вършат работата и пишат история. След това им се вдигат паметници. Ако има обаче къде. Все още...