в. ДневникКогато Владимир Путин анексира Крим, той загуби Украйна поне за петдесет години. Никога не е имало толкова силни антикремълски настроения в Украйна, казва полският публицист, историк и дисидент Адам Михник.
Окупацията на Крим беше ясно съобщение, че светът се е променил. Но и европейците имат усещането, че историята се е обърнала и е дошъл краят на нещо, което сме имали досега, отговаря българският политолог и директор на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев.
В четвъртък вечерта в София двамата участваха в дискусия на тема "Европейските капани пред демокрацията. Русия, Украйна, корупция", организирана от Полския институт в София и Европейския съвет за външна политика.
Основен капан пред демокрацията днес, когато посттоталитарните революции са тръгнали в различни посоки, е влечението към авторитаризма, смята Михник. Изхождайки от възхода на антидемократичните настроения в Европа, той отчита две опасности, които идват от Москва – международната активност на Путин и успехите му в самата Русия.
"Когато Китай нахлу във Виетнам през 1979 г., Русия определи това като агресия. Тогава измислихме виц:
Агресия е, когато една страна напада друга без одобрението на Съветския съюз,
спомня си тогавашният полски дисидент. И веднага добавя втори виц - "С кого граничи Русия? С когото си иска. А кого иска по границите си? Никого."
Русия никога не анексира, тя освобождава, шегува се той. В отговор на въпрос не е ли прекалено едностранчиво и погрешно да се говори за "анексия" на Крим, отговаря: Тезата, че анексията не е анексия, е оригинална, но не е нещо ново в традицията на руската дипломация".
Путин вижда призрака на Майдана на Червения площад в Москва
и това обяснява активността му в Украйна, казва Михник. И уточнява, че изказва позицията на "антисъветски русофил". Според него Путин все пак е анексирал Крим въпреки интересите си, за да компенсира загубата на бившия президент Виктор Янукович - "своя човек".
Той определя събитията в Украйна като "постколониална", а не антикомунистическа революция – против зависимостта от Русия, но и против престъпленията на властовия елит начело с Янукович.
Михник изпитва страх, че Путин би могъл да корумпира всички страни в Европейския съюз – било чрез шантаж, било като развива "специални отношения с бизнеса", било като корумпира ключови хора, както е направил с бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, поел пост, предложен от руската енергийна компания "Газпром".
Същевременно руският президент се радва на одобрение в собствената си страна. Той се разправи с олигарсите, казва Михник, но добавя, че сега те са подчинени на генералите на КГБ, които умеят да подслушват и да проследяват, но не и да управляват икономиката.
Полският интелектуалец отбелязва, че модел, подобен на Путиновия, се радва на успех в Унгария -
путинизъм, но в по-"софт" версия,
въпреки че дясното правителство на Виктор Орбан е радикално антикомунистическо. Но това е пълзящо унищожаване на демократичната система, казва той. В последните години Орбан неведнъж беше критикуван от европейските институции за спорните ограничителни медийни и банкови закони, въведени в Унгария.
Той изтъква успехите на Полша, която, по думите му, не е била толкова добре в последните 400 години. Въпреки това в страната съществува т. нар. култура на воплите - "все нещо не ни е наред". "Лех Валенса веднъж ми каза:
Ако полякът не се оплаква, значи е почти мъртъв.
Е, все още мърдаме".
По думите му демокрацията трябва да бъде пазена. "Ваймарската република се провали, защото твърде малко хора искаха да я защитават. Трябва да защитаваме своите републики".
Според Иван Кръстев историческите юбилеи често задават контекста, в който мислим за сегашните събития. Ако 1989 г. не беше 200-та годишнина от Френската революция, думата "революция" тогава щеше да се използва по-внимателно, казва той.
Ако събитията на Майдана в Киев бяха през 2017 г., интерпретациите щяха да са различни -
век след Октомврийската революция. А 1914 г. - тъкмо преди сто години – поставя началото на "колективното самоубийство на Европа", припомня Кръстев в контекста на опасностите пред Европа днес.
По думите му руската инвазия в Крим, с която Путин очевидно губи Украйна, е силно и ясно съобщение, че светът се е променил. Това усещане имат и европейците.
Свикнахме с идеята, че политиката не трябва да произвежда смисъл,
а че трябва да прави хората богати и доволни. Събитията в Крим отново обърнаха тази представа и в Европа, и в Киев, казва Кръстев.
И така търси отговор на въпроса защо антиолигархичната революция в Украйна завърши с пълна легитимация на олигархията в страната – избирането на милиардера Петро Порошенко за президент. Олигархията се оказа най-големият гарант за стабилността в Украйна, отбелязва той.
Според Михник олигарсите играят ролята на гарант, защото, ако руският бизнес навлезе в страната, от тях нищо няма да остане. Те защитават собствените си интереси.
Мисля, че в момента олигарсите в Украйна наистина могат да бъдат привлечени, казва полякът. След това ще трябва да се спазарим с тях, добавя той.
Михник, който е сред участниците в Кръглата маса в Полша през 1989 г., признава, че революциите развалят бастилии и изграждат нови, и остава привърженик на диалога.
Ако противникът ми е сатанизиран, олицетворение на злото, а аз съм агелизиран - образ на доброто, между двете страни няма място за разговор. Още по-трудно е, когато е намесена и религията, отбелязва той. И за склонността си към диалог добавя:
"Знам, че през 1989 г. много хора ми казваха: ти не си болшевик, ти си меншевик. Отговарям им: по-добре меншевик, отколкото идиот."
Михник вярва, че Русия има голям демократичен потенциал. "Мисля, че тя бавно тръгва по пътя на демокрацията, но й предстои труден преход", казва той в отговор на въпроса може ли страната да се управлява по начин, различен от Путиновия.
Внимавай какво си пожелаваш,
предупреждава Иван Кръстев. "Един човек хванал Златната рибка и тя му обещала да изпълни три желания. Той поискал да е принц, да има до себе си красива принцеса и тя да го заведе на чудно пътешествие. Събудил се от призив: Франц Фердинанд, време е да тръгваме към Сараево!"
Вземете последните новини.png)
