Иво Инджев, http://ivo.bg/ 
 
 
Днес за първи път коментирах в студиото на телевизия СКАТ, приемайки поканата на колегата Григор Лилов. Ефектът беше следният:
 
Трима видимо пияни русофили ме паднаха на бул. „Христо Смирненски”  №40 пред кварталното магазинче, където се наливат с алкохол на улицата (  преди 15 минути, т.е. в 17.55) със също така видимо желание да се  разправят с мен защото …не обичам Русия. Един от тях ми препречи пътя  подскачайки около мен с обиди и с разперени ръце с щръкнали средни  пръсти. До физически контакт не се стигна, защото го заобиколих  мълчаливо и отказах да се разправям с озверелите мутри.
 
Крещяха с пълни гърла докато бавно се отдалечавах на стотици метри по булеварда.
 
Основната причина да споделя тази „случка” е желанието ми да я  регистрирам за протокола. За полицейски такъв не се надявам. В края на  краищата нанесен ми беше „само” морален побой и за такова нещо не бих се  унижил да се жалвам в полицията- пък и съм свикнал от години.
 
По този маршрут ми предстои да мина след малко отново, за да взема  децата си от близкото 35-то училище, но тротоарът тук е окупиран от  русофили, маскирани като хора.
 
Пияните русофили са със сигурност все още там. Ще опитам да избегна  нова среща, но нямам намерение да бягам по софийските улици като евреин с  жълта звезда по времето на холокоста в Германия.
Р.S. Ами ако бях отговорил на псувните? Ами ако беше тъмно? Ами…
Днес се “размина” , но какво става в държавата, в която глутница  пияни русофили вилнеят безнаказано срещу въображаем “агент  на ЦРУ” ,  който си позволявал да не обича Русия ( каквито бяха “аргументите” на  агресивните типове)?