Да разбираш на инат

"Южен поток" вече не е само енергиен проект, нито само скандал. Това е все повече школа за коментиране на неизвестни факти. Изтеклите две седмици биха рекорда в това отношение: двама премиери и цял президент изразяваха мнението си за нещо, за което не знаем нищо. Един даже се караше, че друг не мисли като него. Затова да повторим една стара новина - толкова стара, колкото е стара и идеята за този проект: "Южен поток" е име на бъдещ газопровод, за който

няма публикувана официална информация

Журналистите изградиха мнение за него въз основа на собствените си разследвания. Политиците обаче нямаха този шанс. Новото правителство твърди, че търси данни за енергийните проекти в съответните министерства и не ги намира. Така старата новина за липса на информация загуби характеристиките на обикновената тайнственост и навлезе с двата крака в криминалната сфера. Може ли стратегически многомилиардни проекти да не оставят изчерпателна документна следа? Може, но само ако става дума за преврат. Само превратите не оставят след себе си подпечатан документ за това, че са се състоели. Или новото правителство лъже. Или нищо не разбира от организация на архивите в правителствените канцеларии. Няма четвърто.

Когато информационната тишина е толкова голяма, коментарите за тази несъществуваща информация могат да звучат направо оглушително. Така звучи и статията на президента Първанов, с която той призовава правителството да подкрепи руските енергийни проекти в България. Ако това изречение беше уравнение, щеше да излезе, че президентът призовава за подкрепа на величината Х.

В спора Първанов - Борисов аз лично вярвам на Путин. Репортерите описват недоумяващия му поглед в Гданск, където българският премиер му съобщи, че сред впечатляващото наследство, получено от тройната коалиция, липсва само едно: пълни данни за най-важните проекти. А цялата останала номенклатура си е там - от корупцията до изтънелия държавен бюджет. Онова, на което вярвам, е недоумението на Путин. В руската многовековна традиция

незнанието е качествена характеристика на народните маси

а не на държавното ръководство. Един руски треньор по карате не би получил правителствен документ, освен ако не го изиска с повече мускули от обикновеното. Но ако един министър-председател не може да получи някакъв министърпредседателски документ, тогава въпросът наистина си заслужава недоумението, пък дори и то да е упражнено по актьорска линия.

В речта на Путин е пълно с езикови нюанси, които рядко подлежат на пълноценен превод. Според българската преса Путин е помолил българската страна по-бързо да "реши" какво ще прави с енергийните проекти. Според руската преса Путин е помолил българската страна да се "определи". Последната дума няма аналог със същия нюанс в българския език. Обикновено я използват родители, когато се обръщат към неориентираните си деца: последно, ти космонавт ли ще ставаш или балерина? Използват я и политически фигури, когато искат да иронизират несъстоятелен противник. В малко по-свободен превод от допустимото при официални срещи Путин е казал на Борисов следното: до ноември избирайте или - или. По думите на вестник "Комерсант" малко по-късно преводачът така се притеснил от думите и тона на Путин, че пропуснал да преведе едно-две изречения. Руският премиер даже го смъмрил, като казал, че други хора имат повече основание да се чувстват изморени. Това можеше да бъде и детска история, ако не беше обсъждане на националните интереси на цяла държава за десетилетия напред.

Що се отнася до информационната тишина, върху която се строят оценки от типа "или - или", има все пак и една утеха. Тя е в това, че българският президент и руският премиер са достигнали с консенсус до един общ и национално отговорен извод - че България ще се превърне в мощен енергиен център, ако се включи в цялата

засекретена история с псевдонима "Южен поток"

На фона на това единодушие смущава само въпросът за това как България ще стане ресурсен център, ако не притежава самия ресурс. Както пита икономистът Димитър Бъчваров: ставаме ли център на автомобилната промишленост, когато германските производители си прекарват по нашите пътища колите за продан в Близкия изток?

* Татяна Ваксберг е журналистка, автор на книгата "Милошевич и трибуналът", на филма "Технология на злото" за насилствената асимилация на българските турци и колумнист на "Дневник"

От: http://dnevnik.bg/