Путлеристи с хитлеристки поздрав

Не знам дали сте забелязали, но руската имперска пропаганда постепенно позагърби “славянската” опорна точка в опитите си да обясни агресивната си претенция да “обединява” под президентския скиптър на Путин всякакви околни народи ( именно околни, периферни-  като с наслади ни обясняваше от телевизионния екран какви нещастници са украинците като “окрайна” на великата му Русия Божидар Димитров, директорът на главния ни музей, голям приятел на Бойко, шефа на уж проевропейския проект в България).

Славяните, каквито българите на всичко отгоре май не сме, биват всякакви, а някои дори ненавиждат по исторически причини баш претендентите за главни славяни от Московията, тормозили от векове съседите си със завоевателните си мании. Как да ги обединяваш по славянска линия!

Само едно православие е останало в арсенала на руската имперска пропаганда и тя го размахва с настървението на съветската тоталитарна машина, която се опитваше да уеднакви по свой образец със сърп и чук мозъците на народите от Владивосток до Елба и Дунав.Местните слуги бързо учат новия руски урок и се опитват да го налагат дори в собствения ми блог със заплахи към личността ми, заподозряна, че не служи достатъчно смирено на “православието” ( забележете също-те говорят за “православие” като политическа доктрина, а не за “православна вяра”, спазвайки каноничните указания на путлеризма).

Славянофилството възниква в Чехия през 19-ти век и едва след това е прегърнато като част от руската имперска пропаганда. Именно славянофилството привлича в нова България много чехи ( сред които и моите прародители от Прага) . Но с типичната си безпардонност московците си присвояват “заслугата” на откриватели по същия начин, по който “забравят” основополагащата заслуга на България и българите за християнизацията на Киевска Рус и на войнственото езическо московско царство.

Историята е известна на просветените българи и на миниатюрна част от образованите  руснаци. За западните славяни тя е отдавна “прочетена”книга. За тях е повече от банално да се спори по въпроса за славянството като компактна маса, загубена за каузата на насилствената русификация още след зверствата на генерал-губернатора на Варшава Гурко при потушаването на варшавското въстание преди близо 150 години (малко преди Гурко да развее освободителното си знаме над София и с това тук да се възцари нестихващата руска претенция българите да бъдат благодарни завинаги, каквото и да им причинят от Русия).

С проблемите на България, която наистина се оказва периферия на Европа, но в центъра на руския натиск срещу нея, рядко се занимават в бързо развиващите се, дори проспериращи ( вече!) западни славянски общества. Там са ни отписали като безнадежни полуподаници, доброволни заточеници в руската балканска провинция България.

В този смисъл фактът, че в полския всекидневник “Речпосполита ”  се появи статия за руския натиск върху България, подобна на тревожните коментари в западния печат, не е чак събитие, но по-скоро е индикация доколко успяваме да се прочуем дори и там, където не искат да чуят за нас.В края на краищата за поляците Гурко е синоним на касапин на жени и деца, а у нас русофилите наскоро му вдигнаха поредния паметник в София.

Статията в полския вестник е схематична като за публика, която не би си дала труда да прочете нещо по-задълбочено за субекти, които не представляват интерес. Но сайтът Кафене.нет, откъдето я препубликувам, е гарнирал превода с неотразима по своята декларативна същност снимка на български  путлерист с изпружена в хитлеристки поздрав ръка, че само по тази причина си заслужава вниманието на просветената публика.