Проф. Дайнов, наистина имаме проблем!

Чета, че според Евгений Дайнов било имало проблем в предполагаемо недостатъчния демократизъм на голяма част от недолюбващите БСП хора в България.

Било имало „сини отливи” от стария, истински демократичен Съюз на демократичните сили към тотално недемократични партии като ДПС, НДСВ, Атака и ГЕРБ, които според г-н Дайнов са напълно взаимозаменяеми.

Нетърпимостта към БСП и отказът от СДС, ОДС и ДСБ за сметка на други партии само по себе си било доказателство за авторитарни нагласи у някогашния седесарски избирател. Антикомунизмът бил отживелица.

Наистина имаме проблем, но той изобщо не е там, където Дайнов смята, че го открива. Много съм любопитен дали е било възможно, например, да бъде упрекнат Чърчил в прекален антинацизъм около 1940 г.? И дали неговата смяна на партийна принадлежност също е била недемократична?

Примерът е на пръв поглед прекалено гръмък, но положението е такова. В България днес, разбира се, не се води война (и слава Богу), но случайно все още имаме действащ от 2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен.

Защото, знете ли, г-н Дайнов, нашата денацификация не се състоя. Тоест не се състоя лустрацията. Ах, но това може би е остаряла и примитивна тема? Ами не е. Без истина и ясно отношение водата остава мътна и старите кадесари все още ловят риба.

В мътния вир на нова България се натрупа карма за вече втора лустрация, за постлустрация, за денацификация на прехода – и голяма част от „героите” на тази така и недонаписана история на кражби и преяждане с власт произлизат от периода преди 1989.

Един демократично избран Президент каза през февруари 2014, че най-сетне следва да спрем с лъжите и да се изправим пред истината. Май в Евангелието пише, че само тя ще ни направи свободни.

Пагубна грешка е да се смесва нетърпимостта към престъпници с липсата на демократизъм. На престъпника трябва винаги да се казва, че е престъпник, а не например патриот.

Не, ченгето не е патриот. Не ми се вярва в следвоенна ФРГ хора като Хес, Айхман, Борман, Менгеле или дори само Шпеер да можеха да направят политическа кариера. Прави ли това авторитарист от Аденауер?

Не, примерът никак не е лош. Нещата са съпоставими. Биха ли могли Ерих Милке и Маркус Волф от ЩАЗИ да станат, да речем, кметове в обединена Германия? Нещата би трябвало да стоят по същия начин и с нашата преименувана, но все още не забранена БСП, из която буквално до преди месеци се мяркаше Лилов, стратегът на мимикрията.

Без изобщо да одобрявам политиката на НДСВ и ГЕРБ, все пак приравняването им към Атака или ДПС е напълно нелепо. Има разлика между движения с гласно заявена и дори понякога ефективно демонстрирана принадлежност към Европейския съюз и такива с последователно кремълска зависимост.

Впрочем, реалните пороци на ГЕРБ и НДСВ (а те са дейсвително ужасяващи) не само изглеждат дребни на фона на уродливостта на Сидеровата и Местановата партии, но е и близко до ума, че влиянието на много ченгета нямаше да съществува без замитането под килима на нуждата от лустрация. Да не говорим, че партиите са вид стока за избирателя.

При свободен пазар човек има право да прави грешки, да гласува за когото си ще и тогава всяко обвинение поне в антидемократизъм, особено към стотици хиляди граждани, които харесват и не харесват политици по своя воля, става изключително нелепо. Клиентът винаги е прав, а народът е суверен. И на мен невинаги ми харесва, но това е демократичното положение.

Красив или не, нормалният гражданин не иска да бъде ограбван и лъган. И е съвсем естествено да е нетърпим към продължаващите престъпления на БСП и рожбите й. Няма място за толерантност към тоталитарно-мафиотски начини на действие.

Демократизмът не е безкрайна мекота, а включва и способност да се тегли чертата на поносимото. Колкото и пъти да бъдат предавани от съмнително размекващи се  в най-неподходящ момент интелектуалци, интересите на българския суверен стоят над всичко.

Паветата трябва да полетят. И това не е метафора. Нито пък е антидемократично.