Българска европейска евтаназия на път към Евразия

Европейският съюз даде днес месец на българските власти да се определят дали България е лоялен член на тази (доказано мечтана от мнозинството българи) организация.

Тава е смисълът на днешното писмо на Европейската комисия, според което София трябва да се определи дали да продължава да нарушава разпоредбите на организацията в заиграването си с Москва за „Южен поток” или да рискува България да бъде подложена на наказателна процедура от Брюксел.

Детайлите в спора около безспорния факт, че Кремъл се опитва да наложи своя проект срещу правилата на ЕС, оставям на осведомения читател, който може да намери тези подробности навсякъде в интернет.

Тук искам да акцентирам върху една единствена страна от пропагандния арсенал на войнолюбивите съветофили, които по стар болшевишки навик се крият избирателно (дори) зад западния гръб, когато трябва да обосноват слугуването си на Москва.

Както много често се случва, доказателството е на първа линия. Само трябва да бъде откроено за желаещите да го забележат на общия заслепяващ фон от словесни илюминации.

Факт е, че Европейската комисия не заплашва днес Италия, Австрия или която и да е друга държава от схемата на крайните евентуални потребители на руското корупционно изкушение „Южен поток”.

Заплашена е България не само като очевиден руски диверсант в ЕС, но и като шлюз на въпросния „Южен поток”. Ако му бъде позволено да се отприщи в черноморското начало, замисълът на Путин да накаже Украйна чрез заобикаляне на нейната територия ще стане необратим.

Повтарям: всички пропагандни приказки за прикритие, според които България била само една от много европейски държави с еднаква роля по трасето на „Южен поток”, не струват нищо пред реалния факт на изключителното значение замисълът на Путин да бъде спрян на изходната му точка: на входа на България.

Открай време слушаме българските политици да се упражняват по въпроса за необходимостта България да се възползва от географското си положение на кръстопът между Азия и Европа.

Настъпи моментът на избора.

С приемането на България в ЕС изборът беше в ръцете на европейците от клуба на богатите. През 2007-ма можеха и да ни разочароват, като ни откажат членство и ние нямаше да можем да направим нищо, освен да си бършем сълзите. Не ни караха, натискаха или молеха - ние бяхме просителите.

Днес ни предупреждават, че от нас зависи дали искаме за себе си повече Азия или повече Европа.

България в момента е Босфора между Изтока и Запада. Решението кой бряг да предпочетем сами е именно цивилизационен избор.