http://www.dnevnik.bg
Политологът Евгений Дайнов коментира пред "Дневник" искането на ДПС за предсрочни избори
Внезапното искане на ДПС за предсрочни избори има поне две обяснения – политическо и "българско".
Политическото е описано в учебниците: правителство, което няма достатъчно легитимност, за да постига ясни цели, а само оцелява, не е полезно за общото благо и трябва да бъде заменено с друго, по-легитимно правителство, което да може да постига предварително заявени резултати.
Това обаче е описано в учебници, които са предимно английски и американски. Това не е, знаем, настолното четиво на днешните български политици. Затова трябва да бъде разгледано и "българското" обяснение, което звучи горе-долу така. Сравнителното отслабване на БСП означава сравнително засилване на ДПС. Винаги когато попадне в подобна ситуация, ДПС веднага, незабавно започва да иска нещо от временния си партньор.
Очевидно е, би продължило "българското" обяснение, че в изминалите от изборите немалко дни ДПС е искало неща от БСП, които не е получило. Изненадващо огласените размисли на движението по повод (не)строителството на "Южен поток" са може би индикатор, че
част от неизпълнените искания на ДПС засягат и газопровода
Така или инак, тъй като не получава исканите неща, ДПС пренася преговорите в публичното пространство, като открито съобщава на социалистите следното: дайте ни нещата, които искаме, и ще ви крепим до октомври догодина. Дайте ни част от исканите неща и отиваме на избори през юни догодина. Ако не ни дадете нищо – избори в края на тази година.
Както често се случва в живота, обяснението за внезапния скок на ДПС е най-вероятно някаква комбинация от двете обяснения: и правителството, ясно е от самото му начало, няма достатъчно легитимност, за да управлява спокойно и да постига някакви цели; и ДПС извива ръцете на БСП.
Към това се добавя и подновяването на ДПС говоренето от типа "Ахмед Доган" – със знаци, намеци и недомлъвки. Казвайки "ние сме либерална и европейска партия", ДПС ни съобщава следното:
"Не сме венчани за социалистите. Ние сме в центъра
и можем да се съюзяваме както вляво, така и вдясно"
Метафората с кафето като "медиатор на диалога" пък е открита покана към всички партии, намиращи се вдясно от БСП – елате да си говорим, най-вероятно имаме какво да си кажем.
Знаково е и очевидното освирепяване на ДПС (може би лично на Ахмед Доган) от скорошната реплика на Иван Костов (макар в качеството му на научен работник, а не на Командир), че ДПС е завинаги в пакет с БСП и че това овакантява мястото на балансьор, което ще бъде заето от ББЦ. Степента на освирепяването ни показва колко важно е за ДПС да остане в ролята на вечния балансьор – на "незаобиколим фактор", по думите на Доган.
И това, разбира се, е основната слабост на ДПС. С признанието, че за него ролята на балансьор е от екзистенциално значение, ДПС дава коз в ръцете на БСП. Колкото повече в предстоящите търгове БСП показва на хората на Местан, че те могат да бъдат лишени от балансиращата си функция, толкова повече тревога ще се надига в душата на ДПС. И толкова по-склонна на компромис ще бъде партията с почетен председател Ахмед Доган.
Силен ход на БСП е възможен единствено само ако там са си дали ясна сметка,
че след парламентарните избори отиват в опозиция
И ако са си поставили задачата да бъдат достатъчно голяма опозиция (т.е. вместо – достатъчно слабо управление), за да могат да влияят върху решенията, докато междувременно си привеждат партията в приличен вид. Така че хем някога пак да може да управлява, хем да не го прави по познатия досега начин.
Върху всичко това, разбира се, значимо влияние оказват плановете на задкулисните центрове около Пеевски и Цветан Василев, както и търканията помежду им. Но тези неща не се развиват под прожектора на публичността и ние не можем да изчислим с достатъчна степен на вероятност какво ново ще внесат в ситуацията "успелият мъж" или мустакатият банкер. Можем обаче да кажем, че техният принос ще бъде по посоката на намиране не на политически, а на "български" решения.