Огнян Минчев: Чрез нови избори ДПС търси ново прикритие на олигархичната власт

Политологът Огнян Минчев коментира пред "Дневник" изявлението на лидера на ДПС Лютви Местан, който заговори за предсрочни избори в края на ноември или началото на декември.

Простичко чувство за самосъхранение движи Ахмед Доган и неговия председател Местан в искането на предсрочни избори тази есен. Властовият модел на ДПС е концентрация на максимална власт зад сцената и почетна втора позиция на балансьор без реална отговорност - на сцената.

Проблемът на Боянския сарай днес е,
че през последната година завесата на задкулисието опасно се надигна.

През 2009- 2012 г. задкулисната властова мощ на Доган и неговата корпоративно-търговска групировка достигнаха впечатляващи размери. Но всяко силно еднопартийно правителство - и особено шансът му за втори мандат - поставят под заплаха дългосрочната власт на олигархията върху публичните институции. Слабата и подчинена държава е задължително предусловие на сенчестата мафиотска власт. Затова в началото на 2013 г. трябваше да се повтори сценарият от 2000-2001 г., когато от власт бе свалено управлението на ОДС начело с Иван Костов. Вярно, през 2013 г. вече нямаше наличен цар за еднократна употреба. Затова се наложи утрояване на сметките за ток и буфонадата "Костинброд".
 
Е, и това свърши работа... За съжаление формулата на властта след 12 май 2013 г. се оказа доста по-уязвима от тази през 2001-ва.

Видимата безпомощност на Станишевия отбор
и скандалната подкрепа на "атакуващия" руски националист

изведоха по необходимост ДПС от позицията на подкрепящ партньор в свиреща първа цигулка партия... Да, но цигуларят... Лош цигулар се оказа Пеевски. А Доган и наместникът му Местан се оказаха в позиция на видима от всички отговорност за безсилието на Станишев.

Европейските избори не просто повдигнаха - те направо скъсаха завесата. Унизителният провал на Станишев, предизвестеният успех на ДПС и излизането на втората корпоративно-търговска партия на Бареков на сцената - всички тези събития еднозначно показаха, че България се управлява от Господаря на сарая. Видимостта на тази власт с просто око е най-голямата заплаха за нейното бъдещо осъществяване. Местан трескаво се втурна към микрофона за да обяснява, че ДПС всъщност не е първа, а трета партия, че няма претенции да води, че е лоялен партньор на водача Станишев и ... т.н.
 
Днес БСП не просто е слаба.

Днес несменяемият Серьожа трескаво се опитва
да употреби последните остатъци от властта

с която разполага за да изпълни едно нареждане на Москва за "Южен поток - морски газопровод" - независимо от последствията за европейското членство на България. "След мен и потоп", мисли си наследникът на Политбюрото - Слънце ... "Вземй парите и бягай" - кой ли пореден епизод...?

ДПС не иска да участва в тази груба игра. ДПС не е за един ден. ДПС може да прави завои - за разлика от мушмороците на "Позитано", за пореден път наврени в ъгъла и гушнали веществените доказателства пред камерите. Дойде време за десен завой.
 
Това не означава, че подизпълнителите на "Южен поток" - много по-тясно свързани с корпоративно-търговското задкулисие, отколкото с обслужващия екип на "Позитано" - няма да вземат своето. Това не означава, че реалната власт на Сарая в олигархичната икономика и обслужващата я политика ще намалее - ни най-малко.

Интервюто на Местан отваря реалистична перспектива за релегитимация на видимата - публичната власт чрез едни нови избори, които успешно да изведат на сцената нова управляваща коалиция и успешно да прикрият реалната олигархична власт върху съдбата на България. Дали това ще се случи зависи от всички ни, но най-вече от ГЕРБ.

През следващите седмици и месеци ще видим в каква степен върхът на ГЕРБ е научил уроците на последните 5 години и - особено - на последната една година. Мнозина предричат същото - или подобно съотношение на силите в следващия парламент, каквото имаме и в настоящето Народно събрание. Сякаш само завоите на ДПС и на ДПС-без цензура ще обуславят възможните промени във формулата на управление. Това обаче не бива да се приема като предизвестено статукво.

Ако изборите са възможност за избор - само от нас зависи да превърнем тази възможност в действителност.