ЗА МОНАРХИСТА БАРЕКОВ И БИБЛЕИСТА МЕСТАН

И така, след дълга и тежка политическа агония езиковият пурист Лютви Местан вербално извърши публично си политическо самоубиство. Самонарита се заедно с правителството на Пламен Орешарски, което цяла година дундуркаха с повереното му Движение за Права и Свободи. Разбира се, всичко бе ужким и за пред телевизионните обективи. Пунт и пластика, както казваха старите тарикати – Магураджии, с две тестета фалшиви мангизи в джобовете на ковбойките от “Кореком”.

После след очакваната семейно-махленска кавга, която пък бе извъртяна от другаря Станишев /отново за пред комшиите/, Местан го молепса с Библията на уста. Загрижен за съдбата на народ и родина, естествено. И след предизвикан нарочен разговор с Либералната централа в Брюксел, естествено.

Хвала на такива родолюбци, като г-н Местан, бихме рекли ние, простият народ.

Хубаво е, когато някой мисли че ни е излъгал, а ние се правим че сме му повярвали. И дори не само сме му повярвали, ами сме в такова забатачено състояние, че каквото ни каже някой от по-първите хора от произволно взета партийна клика, ние ще го изпълним. Примерно социалистическата и още по-примерно ще се държим раболепно, ако не само ни задължат да гласуваме, а и да отгладуваме всяка предизборна и следизборна прищевка на споменатите по-първи хора.

Защото те били и по-умни. По презумпция. Защото някой хоноруван електорален масив пък бил гласувал за тях – примерно. Като безукорен индивид в споменатите събития, и то в началото на неговата кариера, можем да посочим човекът – ветропоказател: Николай Бареков.

Още не сме се освестили от пространните му изявления и изпълнения по време, през и след изборите за континентални депутати, когато този закъснял във времето и пространството субект ни върна: Народната Република, казармата и Нешка Робева. А сега няма и седмица, откакто се глави за европейски политик, и ни предлага, без да му трепне окото, бивш тежко катастрофирал министър-председател на България за Еврокомисар. А, ако не се получи далаверата, контрира с референдумче, на което пък да вземем да си го върнем като цар на татковината. Щото тя пък му била бащиния.

В някоя страна, където здравеопазването е по-развито и по-модерно от врачките и баячките в България, такъв политикан щяха да го затворят зад жълти стени с телове, или най-малкото щяха да го осъдят за подигравка с избирателите. Заради незавършено петокласно образование. Защото ние ще сме първата държава, обявена като Народна Монархическа Република.

Голям резил, вервайте ми...

И за това споменатият журналист от резерва не е виновен. Виновни са онези кебапчеяди, които все ненаяли се привиждат във всеки новопоявил се навярно кретен, нов и по-безстрашен спасител и хуманист. И Крали Марко, естествено, без да са дочели до края книжките за него.

Лютви Местан не е ли ни достатъчен, комуто Коранът не е стига, та той се позова и на Библията, а Николай Чудотворец ни намери и монарх с пролетарско лице.

Прочее, какво се чудим?

Идете на павилиона за вестници, дайте дребна сума монети и си купете носталгично-сантименталния пенсионерски вестник  “Клуб 100”. За кой ли път покъртителната история на Тодор Живков и осиновената му внучка Евгения ще ви разреват. Така както дядото не можа приживе да ви разплаче. При това само за стотинки. А и как да бъде иначе, след като при неговото царуване в Народна Република България богатството противоречеше на законите. А дори и ние вече знаем, че бедността не е порок, но причинява всички пороци. Като глупостта, която споменах по-горе. И мерзостта, която винаги граничи с предателството.

Това го пише и в Коран и в Библия. Само дето няма вече кой да чете друго освен биографиите на бъдещите по-първи хора. И то задължително, втора ръка...