ЗАЩО ЛАВРОВ ИДВА В БЪЛГАРИЯ?

Западните дипломати го описват като изпълнителен висш бюрократ, студен, пресметлив, типичен продукт на велико-руския шовинизъм. И още – заклет пушач, енциклопедичен ум, толкова типичен за възпитаниците на московския Институт по Международни Отношения. По всяка вероятност той е син на руски колониални комунисти от Армения и Грузия с достатъчна репутация, за да получи той достъп до този институт, но, «в крак с времето», пропуснати в неговата биография. Самият той е прекъснал членството си в КПСС в 1992.

По чисто съветска традиция, студентите във висшите учебни заведения в Русия получават определен военен чин, примерно лейтенант, след завършването си, а в този институт те изучават и език, който трябва да бъде използван от съответните органи и армията при бъдещи руски завоевания по целия свят. Там той изучава синхалски, официалния език на Шри Ланка, както и дахалски, официалния език на Малдивските острови.

Както и за всеки друг студент от този институт, и неговото бъдеще се определя предварително от органите на съветското-руско КГБ и Лавров съвсем логично отива на работа в Шри Ланка. Кариерата му на дипломат е дълга и включва поста постоянен представител на руската федерация в ООН, както и министър на външните работи.

Първото нещо, което преди години този човек можа да избълва по адрес на България, беше споменаването й като бъдещия троянски кон на Русия в Европа, показвайки по тоя начин добро познаване на историята на съветския комунизъм и на Коминтерна в частност, където българския слуга на Сталин, Георги Димитров, въвежда този термин по отношение на европейските социалистически партии.

Българите не трябва да  имат никакви илюзии към този пратеник на Путин, известен още като «мистър нйет» в чисто подобие на съветския несменяем дипломат от Студената война  Громико.

Лавров идва в България да получи уверения за Южен Поток, въпреки че знае за потъващите гемии на българските комунисти-социалисти, както и да види докъде може да се надява на този троянски кон за решително ориентиране на страната към Русия. Той гарантирано ще разпусне кесията с обещания или ще опита по-твърд речник, както подобава на доскоршни палета като българските социалисти-комунисти, засвидетелствували многократно своето раболепие към Русия. Машината на путинската агресия буксува и той се нуждае от успехи, поне някакви.

Путин и неговият изпълнител Лавров очевидно подценяват коренно променената ситуация на Балканите – България е член на НАТО и западните ни съюзници вече осъзнават отлично ролята на страната като ключова срещу опитите на Русия да се намести отново на полуострова. Само комунистически наивник може да си помисли, че НАТО би допуснал Русия на хвърлей камък от Средиземноморието и Проливите, под носа на Гърция и Турция. Нещо повече – само болен ум като този на Путин може да си помисли, че може да лелее същите амбиции както предшестващите го комунистически мечтатели.