в. КапиталПравителството на Пламен Орешарски, заченато в грях, който изкара десетки хиляди на улиците, стигна кретайки до логичния си край. Полит-икономическата коалиция, която го поддържаше, се разцепи от битки за власт и вътрешни противоречия.
Пламен Орешарски, търпейки поредното унижение в краткото си управление, продължава да стои на власт въпреки публичните изказвания на хората зад него, че ще има предсрочни избори и че очевидно от него нищо не зависи.
Сергей Станишев, който успешно потопи БСП, се опитва да завлече надолу и довчерашния си любим партньор ДПС, след като се оказа за втори път използван и излъган от движението.
Ако не беше толкова трагично за държавата, това би било дори забавно за наблюдение, като експеримент по това докъде води политиката на задкулисните договорки.
Проблемът е, че това управление, което очевидно си отива, оставя след себе си огромни проблеми и бъдещи бомби.
Еврофондовете, които ще биват спирани програма по програма, ще искат твърда ръка и ясна отговорност, а такива не се задават в близко бъдеще. Това ще отвори дупки в бюджета, които ще бъдат запълвани парче по парче, влошавайки фискалните позиции на страната.
Наказателната процедура за "Южен поток" (която вероятно няма да е последната, тъй като до края на годината ще има и други) ще носи дългосрочни негативи за имиджа на България и проблеми в работата с американски и европейски партньори.
Хаосът в енергетиката ще продължи да държи за заложник всички частни и бизнес потребители.
Който и да дойде на власт, това наследство ще го потопи все така бързо. Хубавото е, че краткото управление на БСП и ДПС беше (и всъщност все още е) толкова трагично зле, че следващата политическа конфигурация не трябва много-много да се доказва.
Така че проблемът е не само в това правителство. Скоро вероятно ГЕРБ отново ще претендира да управлява страната, а не изглежда Бойко Борисов да си е взел ни най-малка поука от собствения си не особено славен край.
Надеждата да не се повтори досадното тупане в гърдите и хаосът на едноличните решения е в следващата управляваща коалиция да има кой да възпира нешлифования политически гений на бившия премиер.
Какво да се прави, освен да стискаме палци? Обикновено в такива случаи бихме призовали свободните медии да играят ролята си на четвърта власт и да задават тежки въпроси на всички нови кандидати за властта.
Бихме призовали гражданското общество да се разбуди, ясно да формулира насоките, от които следващото управляващо мнозинство не може да се отклони. Може би дори щяхме да призовем за малко политически консенсус около три-четири важни за страната проблема.
В сегашната ситуация обаче изглежда, че за да се стигне до подобен разговор, кризата трябва вече да е започнала. Което, по всичко личи, ще е все по-трудно да бъде избегнато.