Оправданията на БСП: Орешарски е жертва на международното положение и ДПС

Коментарът на Даниел Смилов е от профила му във "Фейсбук" и се публикува с позволение на автора. Той е след срещата на премиера Пламен Орешарски с  трима американски сенатори - Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи в неделя. След разговора премиерът каза, че е разпоредил спирането на всички действия по изграждането на "Южен поток", докато не се постигне разбирателство с Брюксел за газопровода. Заглавието е на редакцията.

В момента левицата е в режим на търсене не на опорни точки, а на оправдания. Ето най-важните от тях, заедно с кратък коментар на разминаването им с фактите:

Оправданията

1. Орешарски подава оставка под груб натиск от САЩ и лично от сенатор Маккейн. (По същия начин падането на власт от Жан Виденов бе оправдавано със Сорос и САЩ, които искали да изкупят страната на безценица);

2. Подписването на договорености по "Южен Поток" е станало зад гърба на Орешарски.

3. Орешарски подава оставка като жертва на международното положение и най-вече на кризата в Украйна. България става заложник на конфронтацията между САЩ и Русия. Ние сме дискриминирани, защото никой не спира Северен поток, а само Южен. А пък Франция строи самолетоносач за Русия;

4. Орешарски подава оставка, предаден от ДПС. За да се избегнат подобни предателства вбъдеще, БСП се жертва, но настоява за задължителен вот, за да намали влиянието на ДПС в политическия живот;

5. БСП загуби изборите и подаде оставка, защото не се съобрази с русофилските настроения на електората си, както и с очакванията му за по-социални мерки.

Фактите

1. "Южен поток" трябва да е съобразен с правото на ЕС – в противен случай ще плащаме тежки глоби и санкции. Не може да се строи без да се отстранят тези дефекти, особено когато става дума с проблем при избора на самия строител. С Маккейн или без Маккейн, проектът щеше да бъде спрян до отстраняване на противоречията с нормите на ЕС.

2. Държавна фирма не може да подписва договори зад гърба на принципала си, особено по големи, стратегически проекти. Ако е станало нещо такова, то е управленски срив от големи мащаби. Тази информация обаче се пуска най-вероятно, за да се "оневини" Орешарски при евентуално плащане на неустойки към Русия за забавянето и спирането на работата по проекта.

3. Основната причина за краха на управлението на Орешарски е вътрешно-политическа. Коалицията БСП-ДПС се разпадна заради катастрофалния резултат на социалистите на евровота, който ясно показа, че управлението няма бъдеще. БСП поема тежки негативи от тази коалиция – електоратът й не приема нито сътрудничеството с Пеевски и "Атака", нито политиката, която поставя еврочленството на страната под въпрос. Това е причината за свиването на левицата до нейния най-твърд електорат – като цяло хора, които гласуват биографично и без особен интерес към конкретни политики и кадрови решения на партията. Останалите обаче "изненадаха" някои социолози и не отидоха да гласуват.

4. ДПС не "предава" БСП, макар че бе редно движението да не избързва със своята пресконференция. То го направи, обаче, най-вероятно уплашено от анализа на БСП за изборната й загуба, както от предложените от социалистите решения. ДПС не би се съгласило нито със засилване на левите политики без оглед на финансовата стабилност, нито с кабинет с ясен партиен характер, воден от Станишев или друг БСП функционер. Ако БСП иска подобни неща, а изглежда точно това е поискало, ясно е че позициите на двете партии стават непримирими.

Със същия успех ДПС може да твърди, че е "предадено" от БСП, което се опитва да подмени договорения формат "Орешарски". А задължителното гласуване, както и опитът за отмяна на декларацията срещу "Възродителния процес", са нищо повече от първи изстрели в една "братоубийствена" война между коалиционните партньори (която не прави особена чест на левицата). Дали задължителното гласуване ще маргинализира ДПС или БСП е отделен въпрос: всички електорално-инженерни идеи, които БСП е инициирала напоследък, са работили основно срещу нея.

5. Няма емпирични данни, които да доказват, че БСП е загубила заради недостатъчно про руска позиция. Напротив, партии, като "Атака", които заложиха открито на про руския вот, загубиха доста сериозно. Липсата на "социални политики" е интересен казус. Много по-вероятно е БСП периферията да се е уплашила от липсата на план и устойчивост в управлението. Замразяването на цената на тока може и да е социална мярка, но то определено е неудържима политика, която създава тежки системни проблеми.

За съжаление, БСП и кабинетът "Орешарски" не успяха да убедят хората, че по-голямата социална чувствителност в политиката – която сама по себе си е оправдана – се реализира от кабинета "Орешарски" с икономически разумни и работещи мерки. Точно тази несигурност отблъсква онзи избирател, който не посяга механично към бюлетината.