КОМУНИСТИТЕ ОБИЧАТ АМЕРИКА!

Кой няма да се изсмее на такова твърдение! Да се изсмееш е лесно, но тук не става дума за хулиганските маниери на един комунистически полицай като Румен Петков, който си позводи публично да оплюе американския посланик Джеймс Уорлик, а за нещо много повече. И затова е време да им се набие в главите, че не всичко, което искат, може да стане без Америка! И че не всичко, което искат, може да стане само с Русия!

В далечната 1945 година на трибуната на мавзолея на Ленин в Москва наблюдателното око е могло да забележи, че до генералисимуса стои не друг, а ...американския командващ на съюзническите сили генерал Дуайт (Айк) Айзенхауер.

В руската история няма да намерите нито дума за това събитие. Тайно, без много фанфари, да не излезе че Сталин много хвали американците, той го е поканил да наблюдава парада на победата.

Айзенхауер е в Москва по покана на неговия почитател генерал Жуков, но той тактично отказва на първата покана, тъй като е поканен сам. Поканват го още веднъж и той отива, този път в присъствието на посланика Аверил Хариман и Джон Дийн,  шефа на военната мисия за американската помощ на Русия и съюзническите въпроси. Джон Дийн е човекът, който оставя една изключително интересна книга със спомени за военните си години в Москва със заглавие: «Странни съюзници – история на нашите усилия през военното ни сътрудничество с Русия». Това е подробна картина на масовата помощ на Америка за изнемогваща Русия и ефекта, който е предизвикала върху Червената армия – неприятни и скрити и досега истини от руското население.

Така за пръв път чужденци стъпват на наблюдателната трибуна на гроба на болшевишката мумия.

Следват начални пет часа спортен парад, за който Сталин, настроен приятелски към Айк, казва: «Това повдига бойния дух! Ние никога няма да позволим това отново в Германия!»

Сталин току-що е попарил следвоенната полска демокрация и като Зевс Гръмовержец й е казал, че той не само ще управлява тази страна, но и че няма да обърне никакво внимание на протестите в американската преса. На Айк обаче той казва следното: «Има много области, където се нуждаем от американска помощ. Наша голяма задача е да повишим стандарта на живот в Русия, която сериозно пострада от войната. Ние трябва да научим всичко за вашите постижения в агрикултурата. Също така ние трябва да използваме помощта на вашите специалисти и инженери в строителството, както и вашите постижения в производството на стоки за масово потребление. Ние знаем, че в тия неща сме изостанали и вие можете да ни помогнете!»

Сталин се прави на ударен: още от двадесетте години на двайстия век в Русия работят огромен брой западни специалисти във всички области на икономиката, които за пропагандни цели никога не се споменават - не по-различна от сегашната картинка на путинската икономика, грабеща на бързи обороти западни технологии във всички сфери на живота, за да навакса след огромната си изостаналост през годините на комунизма.

Само наивник обаче може да се надява на благодарност от руснаци! Въпреки това американците считат  епизода по време на парада на победата за успешен и обещаващ за бъдещите отношения между двете страни и планират да поканят Жуков в Америка.

Много скоро след парада обаче става едно наистина епохално събитие – от съветското посолство в Канада избягва шифровчикът Игор Гусенко, изнасяйки със себе си дълъг списък със сталински шпиони и комунистически сътрудници, действащи в Канада, САЩ и Великобритания.

Западните разузнавателни служби са шокирани: спешно започват съвещания и реформи във всички разузнавателни органи. «Приятелските» - по сталински -  отношения свършват. Игор Гусенко саморъчно започва дългия период на Студената война.

Българските комунисти също се правят на ударени: титовска Югославия успя да преживее сталинската омраза и агресивност само защото обърна политиката си към Запада и Америка, докато българите гледаха като телета на поне малко по-свободния живот на съседите си и слушаха само сръбска и западна музика.

Същият Тодор Живков, който заглушаваше сръбското радио в северозападна България и който щеше да слива кръвоносната й система с руската, щеше след 1989 да заяви, че «АКО ТРЕБАШЕ СЕГА ДА ПОЧВАМЕ ОТНОВО, ЩЕХМЕ ДА СЕ ОРИЕНТИРАМЕ С АМЕРИКАНЦИТЕ»!

Днес българските комунисти продължават  да се лутат като обезглавени мухи, уплашени от свободата. Някой трябва да ги научи ако не да  обичат Америка, поне да се държат като граждани на свободна страна, а не като  верноподани сталински кучета. И без това вече се кланят на същия бог, на когото събаряха храмовете, а това означава че се признават за грешни. Искам да кажа комунисти, но грешни, както всички нас. Някой трябва да ги научи, че Русия не е обетованата земя, а Путин не е наместник на Всевишния; че те могат да се отказват от партията когато си поискат и пак да влизат в нея, ако поискат; че министрите им могат да подават оставка не когато партията им каже, а разума;  че тази партия  е съставена от грешници както всички нас и като такава не е по-различна с нищо от останалите. Не е толкова трудно да си признаят – ние ще ги разберем!

Може би тогава ще видят, че Америка е богата и динамична цивилизация, каквато те не са и сънували, но също така и грешна, както всички нас.

За да видиш тия неща не трябва да си комунист – трябва просто да мислиш.