Не е свършило докато не се свърши

Константин Павлов,http://komitata.blogspot.com/

Преди около 11 месеца обявих протеста за победил – с изказването на президента Плевнелиев, с което сметнах, че балансът на силите вече необратимо се е променил и че движението от тук нататък за злополучният кабинет „Орешарски“ и подкрепящото го парламентарно мнозинство посоката е само надолу.

Но правителството и мнозинството му бяха на друго мнение и бяха решили, че събраната протестна енергия някак си ще се разсее и всичко ще бъде забравено, а най–недоволните могат да бъдат изолирани или, в краен случай, купени.

На практика се случи това, което беше очевидно за всички наблюдатели – упоритостта да не се проведат избори, които да сменят водата в аквариума на управлението доведе до разпад и деградация на БСП – много по–силен разпад и деградация от всичко, което сме наблюдавали от 90–та година насам. Упоритостта доведе и до ликвидирането на политическото бъдеще на политиците, ангажирани със сегашното управление.

За съжаление доведе и до дълбоко разделение в обществото, чиито последици тепърва трябва да излекуваме.

Беше повдигната завесата пред „политическата система“ в България и пред порочното сливане на медии, тайни служби и политика. Видя се истинската роля и тежест на ДПС. Лъсна грозното лице на купените избори, на „корпоративния вот“ в Бобовдол, който се оказа обикновено робовладелство.

Паднаха маските на много общественици и журналисти, които минаваха за „леви“, но прогресивни и които бяха смятани за някаква надежда за обновяване на лявото. От свирепо противопоставяне на протестите те преминаха към откровена русофилия и подкрепа за руската агресия в Украйна, стигайки до откровено противопоставяне на ЕС и на европейската идея.

Паднаха и маските на известен брой „десни“ и „прогресивни“ лица, които от привърженици на някакъв трети, неведом път в „дясното“, пристанаха на поредния популистко– олигархичен проект ББЦ, позиционирайки се като задължителната публика за всяка „дясна“ кьорсофра, която иска от тях лицата им, но не изисква никаква принципност.

Видя се и истинското лице на „Атака“ и на други подобни „националистически“ организации, чиято колорадска пъпна връв напълно недвусмислено изгря покрай събитията в Украйна.

Позицията, с която ще влезем в бъдещето, не е идеална, но е чувствително по–добра от чувството за безнадеждност и ограбеност от май 2013.

Вече знаем, че с едно разхождане до урните можем да си спестим една година разхождане по площадите, тъй че този урок ще ни държи влага известно време. С много хора се намерихме на улиците, усетихме силата си, видяхме, че не сме сами, видяхме че имаме и някакво бъдеще отсам Терминал 1 и 2.

Не искам да пропускам ничии заслуги за разклащането на сегашната власт – протестиращите граждани, Йоло Денев, „Протестна мрежа“, „Ранобудните студенти“, Ранобудните преподаватели, Вестник „Протест“, НОрешарски, #ДАНСwithme Global, ДЕОС, „България може“, партиите Зелените, Реформаторския блок, ГЕРБ, протестиращите леви, десни, либерали, консерватори и т.н и т.н. – това е победа за всички. За всички, които избраха Европа и европейското бъдеще пред евразийските бълнувания.

България има шанс да спечели истински приятел в лицето на нова Украйна, когато тя реши вътрешните с ипроблеми и където по подобен начин чрез протести си отиде един корумпиран президент.

Не се е свършило, докато не свърши, но има поводи за оптимизъм.

Чакаме оставката в деловодството на Парламента.

Снимка: Асен Генов, 06.06.2014г.

Когато падне стоманената ограда около Народното събрание, тогава е окончателната победа.