Свободата днес и тук 12 Декември 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Галваничният експеримент "Орешарски"

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Георги Папакочев http://www.papakotchev.com/

Тези дни изпепеляващият въпрос за българската политическа върхушка е как и кога точно ще падне правителството на Орешарски.

За обикновените хора въпросът беше решен категорично, безкомпромисно и еднозначно точно преди година, когато на 14 юни десетки хиляди гневни мъже и жени спонтанно изпълниха улиците и площадите на страната с обърнат надолу палец за съдбата на едно от най-ненавижданите правителства от началото на прехода.

На този ден българските граждани чуха разтърсващата новина за избора на Пеевски за шеф на ДАНС, претеглиха „аргументите“ на Станишев, че предложението на министър-председателя за този пост не било „стандартно“, но въпреки това той бил направил „правилния избор“ и точно  разшифроваха бръщолевенето на самия Орешарски, че външният специалист за ДАНС бил търсен „умишлено“, че изборът на Пеевски бил „удачен“ и той, видите ли, щял да възстанови „държавността“ в България.

В следобедните часове на миналогодишния 14 юни общият вик „оставка“ всъщност беше смъртния акт на един мимолетен кабинет, преминал в политическото небитие само седмица след своето конституиране.

Живият мъртвец?

Противно на онези 70 на сто българи, за които леталният изход на кабинета вече беше факт и за които неговото изпращане в небитието трябваше да се случи час по-скоро, партийните орисници на правителството „Орешарски“ – БСП, ДПС и Атака – решиха да извършат най-отблъскващата некрофилска практика в съвременната българска история.

С немислими парламентарни и властови прийоми, с брутално манипулиране на гладните и безгръбначни медии, с масираното използуване на усвоените  от времената на  АОНСУ и ДС техники за пропаганда и контрапропаганда, с невиждан парламентарен натиск върху опозицията, проруските левичари изправиха политическия труп на кабинета „Орешарски“ на националния прозорец  с намерението да внушат на Европа и демократичия свят, че мъртвецът всъщност е жив, шава и дори менажира изпълнителната власт.

Пълни глупости!

Само месец след ритуалното самоубийство на правителството /парламентарното мнозинство и лидерът на ПЕС Станишев обикновено говореха вместо него/, възмутената зам.-председателка на ЕК Вивиан Рединг, пристигнала в София за да чуе тежненията на българите, категорично отказа да се срещне с Орешарски  и обяви, че симпатиите й са  към „гражданитете, които протестират срещу корупцията“.

С изключение на няколкото протоколни пътувания до Брюксел, от една страна зомбираният премиер Орешарски не беше приет сериозен европейски или световен лидер, а от  друга  нито един авторитетен политик с международна  тежест така и не прекрачи прага на „Дондуков“ 1.

Както при литературния „дядо Йоцо“,  безжизнения поглед на българският министър-председател гледаше единствено на изток, към Москва. И когато не друг, а  подчинените му външен и военен министър се опитаха да обяснят опасността, пред която е изправена България след анексирането на Крим и действията на Русия в Украйна и предизвикателствто за рехавата национална сигурност, което  поражда  тази криза, политически бежзизнения премиер повери проблема на тяхната БСП.

И резултатът  не закъсня – посипаха се  заплахи за партийни санкции срещу Вигенин и Найденов за волунтаризъм и едва ли не паникьорство за отношението им към „святата“ дружба между „нашите два славянски народа“.

Йо, хо, хо, и бутилка ром!

Естествено скрити зад политическата мумия на премиера, политическите хитреци от парламентарното мнозинство успяха да свършат и други „велики дела“ през изминалата година. Те досъсипаха  националната енергетика, финансово замразиха  бедстващата социална сфера, снижиха до медицински маразъм общественото здравеопазване, блокираха още по-яко уж „независимата“ съдебна система, с „помощта“ на нискоквалифицираната си клиентелистка администрация успяха за пореден път да спрат евровондовете за ключово важни програми.

Най-позорната им далавера, вкарала България в тежък принципен конфликт с ЕС и САЩ, се оказа представяният за европейски, а всъщност чисто руски проект „Южен поток“. Скритите врътки на поетите ангажименти и неизбежните корупционни практики около спорната газова тръба тепърва ще бъдат разследвани и  със сигурност, рано или късно, ще се появят наяве с надеждата прокуратурата да им обърне нужното внимание.

Голямото зомбиране

Мумифицирането на едно правителство за цяла година не можеше да не размърда и позабравената от комунистическия период „зомби култура“ на българина, който беше принуден реално да живее със „скъпия“ мъртвец в мавзолея.

Отново започнаха да звънтят идеи за реиндустриализация (разбирай връщане от небитието на ръждясали грамади като „Кремиковци“, например!), в лудостта си напорист политически параноик обяви, че ще връща комунистическата табелка „НРБ“ в сегашната конституция на държавата и ще възстановява наборната военна служба.

На поклонение пред Паметника на Съветската армия фанатизирани русофили изгориха на клада от запалки „Зипо“ европейския флаг, окичиха се със странния за българската история  „Георгиевски трикольор“ и неясно защо изфабрикуваха лозунга „Братска победа“ с руския и български флаг      Каква „победа“, защо „братска“, срещу кого?

През 18 век италианецът Луиджи Галвани допрял медна и цинкова пластина до  ампутирания крак на жаба и бутчето започнало да шава. През второто десетилетие на 21 век левичарските политически алхимици в продължение на цяла година галванизираха неживия кабинет „Орешарски“.

Накрая бяха принудени да прекратят  отблъскващия си експеримент. Резултатът – пропиляни  по този престъпен начин 365 дни от живота на най-бедните, демографски сублимиращи, но все още съществуващи българи. Все още!


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional