Такъв съвет изобщо не ми подхожда, но нямам по-добър: Не четете вестници, не гледайте телевизии, не слушайте радио. Или ще попаднете на журналист, който пита, но събеседникът му няма право да говори, или обратното. Четете книги. Ще ви препоръчам една, която отразява актуалните събития в региона и у нас.
Авторът се казва Анатолий Крим. Крим, така се казва човекът по режисура на съдбата. Украинец, горещо актуална националност. Книгата се казва „Тръбата“. Тръба от рода на „Южен поток“, само че вече построена. За да не си помислите, че си измислям, ще цитирам официалната анотация за книгата.
„Романът "Тръбата" на Анатолий Крим е дръзка и безумно смешна история. Героите му - представители на политическия елит на близка до нас страна попадат в невероятна ситуация - принудени от неочакван революционен преврат, те избягат зад граница... по газовата тръба, която свързва държавата им с Европа. Взимайки със себе си достатъчно количество пари, те се опитват да спасят кожите си далеч от ожесточените си преследвачи. Само че... попадат не там, където искат и неочаквано се сблъскват с оживели сенки от миналото.“
За да станат нещата още по-загадъчни, ще ви цитирам началото на книгата „Тръбата“: „Отдавна е време да се постави паметник на човека, измислил петъка. За сътворението на съботата и неделята, слава Богу, отдавна знаем кого да славословим и на кого да се кланяме, пък на създателя на петъка все не му идва ред.“
Сергей Станишев имаше големия шанс да измисли петъка. В петък се очакваше да има оставка на правителството на Пламен Орешарски. Измисли го във вторник Сергей Станишев. Обаче в сряда сутринта… Жаблянов го отмисли, като каза, че в петък нямало да има оставка, партията ще реши кога да има, що са дни занапред. Това многоточие съм го оставила, защото не можах да си спомня как е първото име на Жаблянов. Момент да проверя, Валери. Валери Жаблянов се казва, имайте предвид, че е депутат на БСП от района, в който живея. До този момент не бях го чувала да казва каквото и да било за своя избирателен район, как да го запомня? Преди изборите миналата година ни казаха, че голям късмет си имаме с тази кандидатура, бил много близък на Сергей Станишев и така ни приближавал и нас до важния човек. И ето го на екрана нашият депутат, приближава всички българи към мислите в главата на Сергей Станишев. И защо няма да има оставка в петък – питат интервюиращите,- заради рождения ден на Бойко Борисов ли? Тъй ли, рожден ден, Жаблянов изобщо не знаел, че Борисов има рожден ден в петък. В такива случаи хората не вярват. Аз обаче му вярвам. Ако не знаят, че избори няма как да се проведат през юли и въпреки това ги поискаха през юли, защо да знаят каквото и да било друго?
В романа героите на Крим (не на полуострова, а на писателя Анатолий Крим) решават да изтекат леко и бързо като газ от фалиралата си държава в Европа, обаче се натъкват на факта, че тръбата не е толкова просто съоръжение, колкото са си мислили. Тя се оказва лабиринт от неизвестни отклонения, тайни странични джобчета, в които са се устроили ту отделни личности, ту цели цигански катуни. Тръбата за цялото това подземно население е бизнес зона, поминък, не може да се мине току-така през нея, без да се плати съответната морална и материална цена.
В такава тръба попадна Сергей Станишев. Желанието му преди не много време беше бързо и леко като газ да преодолее разстоянието от фалираща България до Европейската комисия. По едно време дори изглеждаше почти вероятно, но скоро след това – абсолютно невъзможно. Очевидно трябваше да се набележи по-близка станция по тръбата, по-лесно за изминаване разстояние. Председател на групата на ПЕС в европейския парламент? Малко вероятно след такива резултати за социалистите на изборите в родината на европейския социалист номер 1. Еврокомисар? Още по-малко вероятно при тази халтаво сглобена коалиция, която стои зад правителството.
Тръбата, тъй хубаво опъната до Брюксел само преди година, се оказа хлъзгава и пренаселена с всички възможни родни персонажи плюс руски посланици и американски сенатори. Разбира се Станишев може да се придвижи до Брюксел като редови евродепутат, но тук пред него застава Петър Курумбашев с абсолютно изрядни платежни документи за право на пътническо място в тръбата до столицата на Европа.
И ето го Сергей Станишев отново на повърхността, отчаян от пренаселеността на тръбата и невъзможността да си пробие път в нея. Отива при ДПС, за да покаже това, което каза в нощта след изборите: „Аз мога да нося отговорност.“ Вие тогава си помислихте, че тези думи са знак за оставка? И аз това си помислих. Но не, има и по-тежък начин да поемеш отговорността и Станишев се спря на него – предложил да стане министър-председател. Обаче ДПС по-лоши и от ония в тръбата, да кажем направо, че ония лошите от тръбата са карали стажа си при ДПС. Не можа да стане Станишев и премиер. Какво му остана освен едното председателско място в БСП, което също а-ха да си тръгне. И какво може да се направи поне то да не избяга, какво? Спешни избори – ето какво. Коя партия си сменя лидера, ако изборите са следващия месец?
Така е у нас – политиците си мислят едно, казват второ и целят трето. Но и ние не им се даваме – научили сме се да узнаваме истини, които нито могат да се прочетат, нито да се чуят и видят. Измислили сме си някаква своя обществена медиа, чиито новини витаят из въздуха, разменят се с погледи. Затова знаем, че Станишев си търси мястото и се надяваме скоро да си го намери, та да се кротне. Не му върви, изпусна си и шанса да стане поне откривател на петъка, та да му се кланяме и да го славословим. Не че нещо много ще се промени след оставката. Ето впрочем как продължава оня цитат, с който започва книгата „Тръбата“: „Нали все пак само в петък се проявява предчувствието за едно бъдещо безделие.“
Да, де, наясно сме, че ще е пак безделие.
„Редута“