-Абе, аго, жива ли е кобилата, дето умря лани?
- Хич бива ли, ако е умряла, да бъде жива?
- Нейсе, лаф олсун, я дай една лула тютюн.
Зхари Стоянов
Лаф олсун. Приказка да става. Не е нужно да питаме циганката, за да предположим, че задължителният вот няма да се случи. Със сигурност няма да се случи сега, а вероятно и в близко бъдеще. И не защото народът не го желае. Точно обратното, арогантното поведение на етнокорпорацията ДПС направи нужното, за да се убеди всеки етнически българин, че хипертрофираната властова амбиция на агите трябва да бъде сведена до реалната електорална тежест на движението. Не мога да се съглася с някои мнения, като това на проф. Джеров, Юри Асланов и т.н., че нямаме традиция в задължителното гласуване (ЗГ) и било нужно време народът да осмисли идеята, да я приеме. 45 години точно това правехме. Такива лиготии като нямам за кого да гласувам не минаваха. Който не гласува за БКП е против БКП. Враг с всички произтичащи от това последици. И в добавка нямаше днешното скрупольозно отношение към тайната на вота. Така че всички, родени преди 1970 г. познават насилственото гласуване от собствен опит.
ЗГ няма да се случи защото няма нужния партиен ресурс, който да го въведе. Политическата аритметика показва, че за някои партии, като „Атака” и ДПС, то е вредно за здравето. За други пък въвеждането му е уравнение с много повече неизвестни, отколкото известни величини. А политикът, който направи последната актуализация на идеята, и управляваща партия, от чието име стана това, се нуждаят от специализираната психиатрична помощ. Поведението им е видимо суицидно. Абсолютният брой на „огромния” им електорат, в относителен дял спрямо целия електорален корпус, ще се сведе до десетина процента. Пък и, както обичаме да казваме, този електорат с Господа го делят…
Предисторията. За пръв път за ЗГ се заговори през 2003 г., по времето на Сакскобургготски. Идеята беше на Жак Сегела, който работеше за НДСВ на местните избори. Вероятно по това време Доган вече беше почнал да лази по нервите на Величеството. Напрежението изби в началото на 2005 г., когато Сакскобургготски, несвойствено за аристократичните си обности, нарече ДПС "мръсни турци". През 2005 г., когато СДС бяха отблъснали и твърдите си привърженици, също се сетиха за ЗГ. И предложиха като „обезпечение” възможността общината да спира за определен срок достъпа до услуги на негласуващите, или пък направо да се въведе глоба. През 2007 година ВМРО поиска промени в избирателния закон - ЗГ, образователен ценз, уседналост. Чиста работа: закарваш българите до урните и разкарваш циганите и турските автобуси. По време на тройната коалиция НДСВ отново подхвана темата. Явно царистите до края останаха с убеждението, че в обществото има „спящи клетки” на жълтата партия и е въпрос само как да ги заведат до урните… В реалната си или фиктивна война с ДПС и на Атака ѝ се прииска служебна победа. След това и ГЕРБ на свой ред откри турската противоотрова... И накрая голямата изненада. Винаги съм смятал, че една от субективните пречки за въвеждане на ЗГ ще бъде БСП. Но Станишев ме изненада. По-силно бяха изненадани само някои от съпартийците му. Не знам дали е правилно да го казвам, но според мен, по-мислещите…
Станишев вероятно се мисли за много умен. Гледайте сега как с един ход само ще парирам и ДПС, и ГЕРБ. Защото се предполага, че ДПС е големият губещ от въвеждането на ЗГ. А ГЕРБ ще бъде поставен пред сложен избор. Ако подкрепи въвеждането му, ще унищожи в зародиш възможностите за едно бъдещо управление с подкрепата на ДПС. Ако не го подкрепи, ще разкрие демагогската си същност. Нали до вчера ни проглушиха ушите, Плевнелиев го поиска от парламента, ГЕРБ събираше подписи за референдум…
Но цялата работа е един кьорфишек. Малко огън, малко дим и много шум... ГЕРБ казаха, че искат ЗГ, но повече искат незабавни избори. А двете неща трудно се връзват. И от тук нататък всичко е в ръцете на ДПС. Напускат агите НС, блокират закнодателния процес и finita la commedia. И Станишко остава да подскача на място като чукохвъргач, който се опитва да овладее инерцията… Да не говорим, че с това предложение разкри демагогската същност на своята партия. Вчера беше, когато Манолова сновеше като цветарка от телевизия в телевизия, за да обяснява на простия народ, че изборите са право и ЗГ е „дървено желязо”. А Станишев нападаше президента, че пак е станал маша на ГЕРБ…
Възможно е ЗГ наистина да върне ДПС в реалността. И, честно казано, това никак не е маловажно. На отминалите избори ДПС взе 386 725 гласа от всичко 2 239 430 действителни. Което е 17.3%. Ако всички регистрирани в списъците 6 543 423 избиратели отидат до урните и се запази нормата от 5.2% недействителни бюлетини, тези 386 725 гласа на ДПС биха тежали вече само 6.22%. Трудно е да приемем сериозно хвалбите на Данчо Цонев, че ДПС има огромен резерв, защото досега за тях били гласували едва 60% от избирателите им…
Поучително е обаче да екстраполираме и резултатите на БСП с оглед промяната на правилата на играта. Столетницата също разчита главно на твърд електорат. Нейните 18.395% (424 037 гласа) биха се редуцирали до 6.8%. Разбира се, БСП има още потенциал, но като цяло психологическата граница на нейния успех ще се върти някъде около десеттях процента. Тези сметки са елементарни и партийните апаратчици вече са ги направили. Затова предложението на Станишев няма шанс да стане шлагер на сезона, нито дори мелодия на месеца. Където се роди, там и умря.
Всички налични екстремисти и разюздани популисти също няма да спечелят от ЗГ. Най-малкото защото нито Сидеров прилича на Марин льо Пен и Найджъл Фараж, нито Бареков на Бепе Грило и Алексис Ципрас. Къде тогава ще отидат гласовете на тези над 6 млн. българи? Едва ли при ГЕРБ. Мисля, че и Борисов кара царската болест – народът ме обича, трябва само да го закарам до урните.
И все пак гласовете ще отидат някъде. Едни вероятно ще се разпилеят по многото малки партии. Част от тях няма да успеят да прескочат бариерата. Така че тези гласове ще направят едно кръгче и ще се върнат за преразпределение при големите играчи. Други малки партии все пак ще успеят да влязат в НС. И заедно с големите, които вече няма да са толкова големи, ще формират един фрагментиран и трудно работещ парламент. Не, че сегашният се е скъсал да работи, де… Ще се създаде идеалната почва за безпринципни коалиции, купуване на гласове и депутати, безогледен лобизъм… Представете си само ако БСП трябваше да управлява с ДПС, Атака, ББЦ и НФСП.
Всъщност, ако имаше ЗГ, ББЦ не би могла да влезе в парламента. Тези 10.656% (238 629 гласа), които Бареков и компания получиха, ще се стопят до 3.84%. Въпросът не е само в Бареков, даже най-малко в Бареков. РБ също ще даде фира. Политическият и парламентарен пробив на всяка нова партия ще бъде изключително труден. За прескачане на изборната бариера ще са нужни около 250 хил. гласа.
В зависимост от санкцията, от която ще се придружава, ЗГ ще гарантира висока избирателна активност. Но това само по себе си не значи много. Казвал съм ви и друг път каква активност имаше навремето в наше село. Една година за малко да ги окръглим на пълни 100%. Но баба Цонка Данданката падна от дюлята и получи комоцио, което щеше да ни струва 0.1% . Щото него ден Баба Цонка беше прекачила малко дозата греяна. Но пишкин бабичка, още преди края на избирателния ден се освести и партийния секретар заповяда да занесат урната дома й, за да може да упражни правото си на глас. И тогава властта забрани в деня на изборите да се берат култури по-високи от магданоз. Ама оная власт мислеше… И пипаше. Защото високата политическа активност става опасна, ако не се контролира резултатът.
При ЗГ със сигурност ще се увеличат недействителните бюлетини. Всеки, който чувства ЗГ като насилствено, ще подаде бюлетина, на която под някаква форма (най-често в сексуално ангажиран контекст) ще сподели какво мисли за даден лидер, партия, цялата политическа класа… И ще си позволя да повторя още нещо, което вероятно съм ви казвал, но се налага. Когато Готски за пръв спомена ЗГ, посланикът на Бразилия у нас Н. Пр. Жозе Алвиш разказа как у тях, където също е задължително, веднъж, като нито един от кандидатите не бил подходящ, народът се сговорил и избрал хипопотама от зоопарка.
ЗГ ще намали значението на купения и корпоративния вот. Но пък от друга страна ще свали и цената на един глас. Та ако органите не се поразмърдат, ползата в тази посока ще е доста съмнителна.
ЗГ със сигурност ще умножи всеки протестен вот и един Господ знае какви камъни можем да изтикаме на върха. Които после ще ни паднат на главите… Но пък ще направи значително по-трудна пълната победа на един бъдещ кандидат за спасител на нацията. Все пак нацията не се състои само от лековерни бабички и социални лузъри. Бъдещите партии ще се налагат значително по-бавно и рационално.
До тук говорихме само за съдържателната промяна при въвеждането на задължителното гласуване. Умишлено прескочихме въпроса с практическото му реализиране. Милион и половина българи са пръснати по целия свят. Те не биха могли да бъдат принудени да гласуват, освен ако не се въведе и електронното гласуване. Но това, казват, нарушавало тайната на гласуването. Ако сега купувачите на гласове се чудят с какви хватки да си гарантират гласовложението, то тогава цялата сложна машинация ще се сведе до няколко лаптопа. Да не говорим как ще се събират глобите от негласувалите в една държава, която не може да си събере данъците и глобите от КАТ.
Както се изрази един социолог, задължителното гласуване "отваря кутията на Пандора". От митологията знаем, че неразумната Пандора не послушала Прометей и отворила кутията (то първоначално било амфора, не кутия, обаче на Еразъм нещо не му звучало, та я прекръстил), от нея излетели всички болести и злини човешки. Като видяла какво е направила, Пандора бързо затворила кутията, но късно: „Само Надеждата вътре в дома нерушим си остана”. Но може пък да стане точно обратното. Може от нашата кутия лошите работи вече да са излезли и като я отворим пак да освободим надеждата…
Няма как да разберем, без да опитаме.
Текстът е написан на 9 юни за в. "Ретро"