Кога?

Нещо сюрреалистично се случи в държавата през изминаващия политически сезон. Не, нямам предвид Пеевски за шеф на ДАНС. Нито едногодишния протест. Нито атакистката подкрепа за ДПС. Не и неподадената оставка на Станишев. Нито даже "Щастливеца 15". Не става дума и за незнаещата, че "Южен Поток" е спрян БСП, нито за незнаещия, че е подал оставка Орешарски. Всъщност май не е подал оставка, така че пак БСП не е съвсем наясно. Но от друга страна поне социалистите са сигурни, че искат задължително гласуване… абе, май и за това не са съвсем сигурни. Доста сюрреалистичен беше и Пеевски в Следствието – оплака се, че "убийците му" са на свобода. Пък той изглеждаше все така много и жив. Но и това не е голямото събитие на нереалистичната реалност.

Голямото събитие е, че за първи път от близо две десетилетия задкулисна война стана непосредствена причина за падане на правителство. Акцентирам на непосредствена, защото би било твърде грубо да отнема от заслугите на протеста. Заради него стана сигурно, че оставка ще има, просто не бе ясно кога. И без него задкулисието нямаше да се самосвали. В крайна сметка протестът постигна трите си големи цели – но за това по-късно. Да се върнем на сюрреализма.

Схемата

Сюрреализмът на този сезон беше, че една схема подготвена от хора по висшите етажи на властта, за да ги направи вечни, се провали и в краха си повлече цяло правителство, което хипотетично можеше да бъде легитимно. Всъщност то не беше легитимно заради предишния провал на същата тази схема – Пеевски за шеф ДАНС. Тук интересен парадокс прави впечатление – от една страна явно българското гражданско общество е твърде слабо за да не позволи на "Схемата КТБ", както бихме могли да я наричаме, да заработи.* От друга страна обаче, когато ножа опре до кокала – както стана с Пеевски за ДАНС, гражданското общество се оказва абсолютен културен хегемон. Видимо и двете страни имат какво да научат. Ако иска да просъществува следващата "Схема КТБ" трябва да е много по-тиха и невидима – такава каквато беше в началото. Ако гражданското общество иска да не трябва да се бори с Пеевски в ДАНС (или каквато и да е Пеевщина), трябва да се организира от по-рано. Ако "Схемата КТБ" беше атакувана по-рано, нямаше да се стигне дотук.

А "тук" хич не е завидно място. Ако има една система в държавата, която да работи сравнително гладко в последните години, това е банковата. Не че банките са най-коректните институции в света, не че някога или някъде са били такива. Но изпълняваха основната си обществена функция – да съхраняват паричното измерение на общественото богатство и да кредитират нуждаещите се домакинства и бизнеси. С разтурянето на "Схемата КТБ" системата е поставена в риск. Предвид сериозните защитни механизми и цялостната стабилност, вероятно рискът няма да се реализира в цялостен крах, но все пак по-дребни негативни последици може и да има.

Протестът

На фона на Схемата се разви Протестът. Въпреки че защитните сили на обществото не бяха достатъчно силни за да пресекат Схемата предварително, когато Пеевски се оказа в светлината на прожекторите, силите се задействаха. За година, в която Протестът вероятно постави абсолютен рекорд за продължителност, той постигна трите си големи, даже бих казал, огромни цели:

- Пеевски да не е председател на Държавната агенция "Национална сигурност";

- Оставка на делегитимираното правителство "Орешарски";

- Културна хегемония преди всичко друго по фундаменталния въпрос от къде произтича политическата власт и за кого работи – от едни хора за едни хора, или от народа за народа.

Един въпрос стои отворен. Как третата от победите на протеста да бъде реализирана и на политическата сцена. До този момент единствено Росен Плевнелиев показва недвусмислено, че работи в тази посока. На фона на еклектичните и екзотични мнения за това кога да бъде подадена оставката на Орешарски и кога да бъдат следващите избори, днес на водения от президента Консултативен съвет по национална сигурност получихме поне приблизителна дата за следващите избори.

А колкото повече яснота, стабилност и нормалност има в политиката, толкова повече можем да очакваме, че логичният процес културната хегемония извоювана от Протеста ще бъде наложена на политическата сцена.

Кога, как, какво…

След като днес стана ясно, че следващите предсрочни парламентарни избори ще бъдат на някоя от датите между 28 септември и 12 октомври, очаквано си задаваме въпроса какво друго предстои.

На първо място кога ще бъде фактически подадена оставката на Орешарски? Имайки предвид двумесечния период за насрочване на избори най-вероятно в последните дни на юли официално това правителство ще приключи своя мандат.

Второ, кой ще управлява до изборите? За щастие на ход отново е президентът. За първи път в историята на страната президент назначава две служебни правителства. Интересното е, че крахът на Схемата беше подпомогнат от предишното служебно правителство с Наредбата за парите на държавните предприятия. В този смисъл и следващото служебно правителство може да се запомни със стъпки в посока нормализация. Няколко конкретни такива стъпки биха могли да бъдат рестартиране на реформите в ключови сектори като пенсионното осигуряване и здравеопазването, емитиране на дълг с приемлива лихва (вероятно таймингът на дълга ще съвпадне със служебното правителство, а предварително решение ще бъде взето от парламента) и преди всичко осигуряване на честни и прозрачни избори. Нещо, което предишният служебен кабинет успя да осигури, докато не бе задействан Костинбродският сценарий. Този път и това не трябва да се допуска.

Трето, подходящо ли е изборите да са в този времеви период? Напълно подходящи и балансирани са предложените дати. С есента и без това започва новият политически сезон, така че по-подходящо време за избори трудно може да има. Същевременно идеите на Станишев за избори посред летния почивен сезон очевидно работеха против това следващият парламент да има легитимност. Въпреки това датите са достатъчно скоро, за да бъде неподходящо БСП да смени ръководството си преди това. Така че и на тези избори голямата битка е между Борисов и Станишев. А кой бие в този сблъсък, всички знаем.

Четвърто, ще се осъществят ли референдумите на президента заедно с парламентарните избори? Това е в ръцете на заседаващия за няколко последни пъти парламент. Струва ми се, че има всички основания трите въпроса, за които Плевнелиев се бореше да бъдат зададени заедно с парламентарните избори. Откровено казано и четвърти въпрос, за който малката и никому непозната партийка  "Република БГ" събра повече от 300 хиляди подписа, също може съвсем спокойно да бъде добавен – да има ли държавни субсидии за партиите?

Пето, ще получи ли българското общество легитимно правителство след изборите? От електорална гледна точка следващото правителство ще бъде легитимно при почти всички сценарии. Единственият вариант това да не се случи е, ако парламентът е патов и не успее изобщо да излъчи правителство. По-големият въпрос е дали електоралната легитимност ще прерасне в обществена. И отговорът се крие във вековния въпрос.

Но не "Кой"? А ще бъде ли Картаген разрушен? Схемата ще продължи ли, ще започне ли нов живот или ще бъде прекъсната. От това зависи каква ще бъде съдбата на следващия редовен кабинет.

* "Схемата КТБ" е разследвана и описана на страниците на "Капитал".