Публичният пехливанлък

Сюрреалистичната битка между българските олигарси е в разгара си. След като развалиха калимерата и в резултат катурнаха етно-национал-социалистическото си правителство, Делян Пеевски и Цветан Василев го подкараха съвсем по тертипа на мафията. Намазани с мас и разсъблечени до кръста, двамата разиграват публичен пехливанлък насред мегдана на държавата.

Много неща са странни в тази битка на задкулисните титани на наглостта. Най-странна обаче е ролята на прокуратурата: от верен пазител на общите им интереси тя е на път да се превърне в бухалка – в ръцете на Пеевски срещу Цветан Василев.

Последният бе публично набеден, че е “поръчал” успелия мъжага на христова възраст. Показно и с участието на цяла армия прокурори преровиха офисите на Цветан Василев и разпитаха цяла дузина негови служители. Арестуваха трима евентуални убийци, които съдът пусна без мярка за неотклонение – тъй като липсвали каквито и да било доказателства за тяхната съпричастност към провидяното от прокурорите престъпление. Обвинителите се канеха да обжалват, но в крайна сметка се отказаха – с което потвърдиха съмненията на един от адвокатите, че обвинението е съшито с бели конци – и че става дума за политическа поръчка.

Този провал обаче не накара прокуратурата да миряса. Вместо това тя повдигна нови обвинения – този път срещу подуправителя на БНБ и ръководител на банковия надзор Цветан Гунев – за престъпления  по служба. Той, видите ли, не бил санкционирал източването на Корпоративна търговска банка чрез раздаването на съмнителни кредити в особено голям размер. Новинага изпълзя анонимно – и едва след това бе потвърдена и от БНБ, и от прокуратурата.

Въпреки увъртанията и въпреки обясненията на директорите на КТБ, че всичко в банката е ОК, пред нейните офиси се извиха дълги опашки от уплашени вложители, дошли да изтеглят своите влогове. И въпреки че е ясно, че става дума за разчистване на сметки, все пак е добре да си спомним как започна банковата катастрофа от 1996 г. – за да разберем, че подобни акции биха могли да имат ефекта на доминото – и да предизвикат не само фалита на Цветан Василев, но и фалита на държавата.

Самият банкер, когото прокуратурата все не успяваше да разпита, щото бил в чужбина, най-сетне реши да се намеси, като даде интервю за БТВ – в което, естествено, се оплюва Пеевски. В него той уверява, че версията за техния банкерско-медиен тандем през годините досега била “един мит” и нищо повече. Екстремна доза митология, не ще и дума – след като на нейния гръб провиряха цели три правителства, които пълнеха неговите трезори с парите от държавните фирми. И стои отворен въпросът: ако това е мит, то за какво са го правили? Заради ваклите му очи ли?

Според банкера Пеевски е опасен мегаломан, който е отишъл “твърде далеч” – дотам, че се изживява “като властелин на България”. Не без основания между впрочем – след като именно от него зависели каналите, по които се разпределят обществените поръчки в България – и след като е способен да източи огромни средства от “Булгартабак” – при което “регулаторът” не може да реагира, тъй като е заплашен.

Както вървят нещата, сигурно скоро ще чуем и по-смайващи откровения. Но е наистина впечатляващ начинът, по който тези двамата се правят на дръж ми шапката. Тъкмо те бяха тандема, който уреди приватизацията на “Булгартабак” – продаден първо на руската ВТБ, която почти веднага го препродаде на някакъв почти митичен анонимен субект, крепен от верига офшорки – чиято единствена функция бе да прикрие факта, че реалните собственици са днешните скарани олигарси.

Сега единият от тях е натирен, “Булгартабак” е изтеглил всичките си влогове от неговата банка, а някакви уж незнайни компании отказват да обслужват кредитите си – и поради това натирване се разиграва целият този пехливанлък – с помощта на медии и цацаратури, на политици и политически партии.

Всъщност, ако трябва да се изразим по-глобално, натирен е не само и не точно Цветан Василев – натирена е БСП. От своя коалиционен партньор ДПС, чийто доскорошен лидер публично твърдеше, че разпределя “порциона” в държавата – а сега изглежда е оставил тази главоболна дейност на мастития си консолиере.

Причината? Когато двама изтъктнати олигарси се хванат за гушите, причината е една: пари. Някой не е получил това, на което е разчитал. Например (дали пък само например?) ДПС не е получило достатъчен дял от милиардите, с които е раздут проекта “Южен поток”. Искали са повече, получили са по-малко. Червените са ги изиграли, само че са изиграли и себе си. Начинът, по който реагира Доган, когато партньорството не му отърва, е отдавна известен: депесарски шут и завой на... този път май му се иска да бъде надясно.

Само че има проблем. Няма с кого да играе там, в дясното. Прекалено омерзителни бяха приказките на Бисеров за това как се вадят зъби, прекалено звучна беше целувката между Станишев и Местан на големия контра-протест, прекалено дълги бяха депесарските издевателства над “победените” победители в последните парламентарни избори. ДПС разчита на правилата, с които сама е свикнала – и които бяха налагани от двете тройни коалиции като национален канон: че всичко е за продан – и че няма вечни приятелства, нито вечни врагове.

Струва ми се, че грешат. Може да са много прозорливи, но тази прозорливост е валидна само в един свят, който вече си отива и няма да се върне никога. Светът на далаверата, светът на омерзението, светът на наглостта, светът на подмяната и лъжата. Навярно ще успеят да паразитират още малко на гърба на малограмотния си електорат. Но няма да имат тази тежест, която имаха досега. С тяхната хегемония е свършено.