Двете прасенца и сламената им медийна ко(н)чина

Кой? Кой обезвреди вестниците?

Как кой – онези които си ги напазаруваха и от инструмент за „убиване на политик” ги превърнаха в салфетка за бърсане на собствените си лиги, потекли от лакомията да налапат де що видят за продан под формата на стока, наричана днес с чуждицата „активи”. Макар че ставаше дума за живи журналисти ( например).

Вековното правило от зората на вестникарството, според което политик се убива като муха- най-добре с вестник, днес се е изродило в България до пълния абсурд спряганите (не без основание) за големи медийни властелини да се опитват да използват медийните тояги за разчистване на сметките помежду си, но ефектът от това е като на бой в детски кът с надуваеми пластмасови бухалки.

Боят е истински, злобата и омразата са на лице, но ударите попадат в памука на недоверието, което изградиха същите тези вкопчени днес в смъртоносна (според Пеевски) схватка плетачи на мрежи за влияние.

И защо? Ами защото така пожелаха самите купувачи на влияние. С бруталната си намеса в медийната свобода успяха да превърнат в бутафория медийното влияние върху публиката, за чието внимание и реанимиране сега отчаяно се борят.

Цветан Василев, по-умният от двамата, прозря и косвено призна провала на опитите да си купиш медийно влияние и да разчиташ да не ти личи. Това стана ясно от интервютата му в чужди издания, чрез които се опита да си прокара посланията за пред българската публика. Така си призна косвено, че да се разчита на „авторитета” на медийните инструменти в България, които отдавна лъснаха като ментета, е ялова работа.

Цензорът Пеевски, известен като такъв на журналистите от неговите медии заради пряката му ангажираност в аранжирането на вестникарските страници до най-малки подробности ( например колко прекрасна трябва да е поредната снимка на Бойко до главата на водещото заглавие- в периода, когато Делян и Бойко се обичаха публично), днес се опитва да си изпроси състрадание със сензационни твърдения в неговата бухалка „Уикенд”. Били обещавани половин милион пари за неговия безценен живот от страна на урода Василев. Обаче кой ли ще повярва на лъжливото депутатче и неговото вестниче… Няма кой, дори и да е 100 процента вярно!

Сега преди очите ни се разиграва приказката „Двете прасенца”.

Построили си те медийна империйка от слама и съчки, но дошъл недоверчивият сив читател и дори не си направил труда да духне, за да я разруши. Просто я презрял и тя рухнала.

Двете прасенца се затичали към каменната къща на третото, но се оказало, че няма такава…

Краят на тази трагедия със сламената ко(н)чина предстои.