ДОЖИВЯХМЕ ВИДОВДЕН, СЕГА ОСТАВА ДА Е НАИСТИНА

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

Виждали ли сте българска репортерка, която се докосва на живо до Бойко Борисов? Аз съм виждал и гледката е забележителна. Тя пърха цялата и едва се сдържа да не го схруска публично – най-малкото да го целуне, ако не и да му се нахвърли за някои още по-приятни неща.

Досега не разбирах тази реакция, но вече я разбирам, поне донякъде. Защото вчера и аз май бих цункал премиера, след като прочетох следното негово изказване: “Аз не съм водил никога различна политика и името на ГЕРБ е Граждани за европейско развитие на България, не за руско, не за някакво друго”. Разбира се, трепетът у мен се породи от втората част на изказването, пряко подкрепена и от други две твърдения – че България трябва да води енергийна политика в рамките на Европейския съюз и че той, Борисов, не дава обяснения на Путин за разговорите си с Барозу.

“За европейско развитие на България, не за руско…..” Не знам колко хора си дават сметка, но това е едно от най-хубавите, най-смислени, най-обнадеждаващи неща, казвани от български министър-председател през последните 65 години.

То вероятно е стимулирано и от редица външни фактори, намесени в играта през последните дни – може би леко засегнато самочувствие от на моменти наглото държане на Путин по време на срещата им в Гданск, може би леко стимулирано самочувствие по време на срещата с Барозу и европейските партньори в Брюксел, със сигурност – силно стимулирано самочувствие от безпрецедентната атака, съдържаща се в агресивната статия на президента Първанов в София…..

Всичко това обаче не омаловажава факта, че за първи път Бойко Борисов изразява някакъв зачатък на политическа визия за отношенията с Русия. Досега той говореше, че просто няма предразсъдъци по тази тема, че не се притеснява от нея, че е прагматик и може да се разбере с Путин на такава база. Не знам кое точно го е накарало да прозре – и дали истински е прозрял – че в тези отношения никакъв прагматизъм не може да има, без да има ясна политическа оценка и политическа стратегия.

Дано цялата работа не е плод просто на моментно състояние, на доста характерната за Борисов първична реакция, защото страната има истинска нужда от преоценка на натрупваните със столетия внушения за българо-руската и българо-съветската дружба под формата на слънце и въздух, каквито те не са за българския народ и българската държава. Нещо повече, България има нужда от преоценка на тези отношения колкото заради своето вътрешно състояние и развитие, толкова и заради абсолютно новия политически контекст, в който се намира през последните години, заради новите си отговорности и новото си положение в международната общност – което в края на краищата пак опира и до вътрешното развитие.

Сега обаче, след като чухме думите, време е да видим и конкретни действия. Удобен случай ще има още през следващата седмица, когато се очаква да се водят преговори по големите енергийни проекти, които руснаците, включително чрез своята пета колона в София, искат да натрапят на България, а оттук и на Европа. Просто при тези преговори трябва да бъде ясно заявена същата позиция – че страната се съобразява единствено със своите интереси, оценени включително от политическа гледна точка, както и с общата европейска енергийна политика, а не с руските желания. На който не му харесва – да си носи нефта и газа с кофи и лейки, както им заявиха преди време поляците.

Преди десет години един друг български премиер, Иван Костов, който по принцип избягваше да говори или говореше уклончиво за отношенията с Русия, взе едно смело, достойно и прагматично решение, като не даде на руснаците въздушен коридор през България, за да изпратят свои командоси в Прищина. Сега е време и Бойко Борисов да застане зад собствените си думи и да ги подкрепи със смели, достойни и прагматичтни политически дела. И множественото число в случая съвсем не е случайност, а необходимост.

Единствената опасност за самия Борисов от това е, че в даден момент целият български народ може да се превърне в трепетна репортерка и да пожелае да го целуне едновременно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/