Иво Инджев, http://ivo.bg/
Още едно от престъпленията на комунизма изплува от тинята на съветския колониализъм в България чрез свидетелството, което сподели в електронно писмо един читател на блога.
“Здравейте г-н Инджев, винаги следя с интерес участията Ви в телевизионни предавания, чета и някои от статиите Ви.
От последното Ви интервю ме впечатли констатацията Ви, че до сега няма нито един паметник на загиналите над 30 хиляди българи в така наречената /последното е моя формулировка/ Отечествена война-1944-45 год. Без ни най-малко да претендирам за по-голяма компетентност по темата- напротив, винаги съм се възхищавал на изключителната Ви детайлна информираност, ще си позволя да добавя и свое разсъждение и го подкрепя с факти.
Тази война е единствената в световната военна история /убеден съм в това/, в която воюваща страна се стреми да даде колкото може по-вече жертви от самата себе си! Демонстративно и нагло, още в хода на самата война, е бил лансиран “патриотичният” призив, че трябва да се измие срама от предишният военен съюз на България с Германия.
Множество политкомисари /длъжност за първи път въвeдена в Българската армия/ са определяли как практически да се увеличават броят на жертвите от българската страна. Ще подкрепя твърдението си с конкретен епизод, разказан ми от първо лице от родния ми баща- пряк участник в него. Като летец от въздушните войски на н.в. Борис ІІІ, той веднага е бил изпратен след 9-ти септември на фронта в днешна Югославия и е участвал в първата фаза на въпросната война.
При атаката за превземането на Скопие един от политкомисарите /от тях няма нито един загинал/, нарежда да бъде извършен дневен парашутен десант над окупираният от немците град точно в 12 часа по обед! Приземяващите се парашутисти просто са били разстрелвани от упор в момент на най-уязвимото им състояние- на овладяване на парашута при докосването със земята. Единственият начин хипотетично някой да остане жив е, ако успее да се оплете в купола на парашута на предишния скочил негов колега.
Точно за такъв епизод от първо лице е разказът на баща ми- пилотиращ разузнавателен самолет, от който на въпросния десант са скачали част от участващите парашутисти. Секунди преди да скочат, на прага на отворената врата на самолета, баща ми е слушал как колегите и приятелите му са решавали кой да получи шанс да оживее и кой да му даде този шанс, заставайки с тялото и парашута си пред него! “Ще скочиш в нарушение на правилника веднага след мен, за да се оплетеш в купола ми! Имаш две деца и си длъжен да оцелееш! Това е заповед!!! ”
Такива заповеди на няколко пъти е чул баща ми в хода на реализирането на “гениалния” парашутен десант над Скопие. Той, убеден съм, също е единственият дневен десант над укрепена позиция в цялата военна история. От хвърлените 80 души-елитната част на въздушните войски на България/обучавани няколко месеца в Германия/, остават шест души живи. Когато баща ми завърши разказа си, за първи път видях в очите му сълзи! Заяви ми, че ми предава тези събития, за да знам какви истински мъже е имала България и за да предавам това на децата ми, а те на техните…
70 години по-късно, през 2014г. от чисто човешко, пък и от политическо любопитство, в деня на отворените врати на музеите, отправих писмено запитване на ел. адрес на музея на авиацията край Пловдив в Крумово с молба да ми разкажат какво историята е запазила като документи за събитията от щурмуването на Скопие, 44 год. Получих отговор писмено, че България никога не е извършвала парашутен десант във военната си история!!?
Мисля си г-н Инджев, че факт като този, до голяма степен обяснява защо няма до сега паметник на загиналите, напълно безсмислено/според мен/ над 30 хил.българи, защото “братският” Съветски съюз на масата на преговорите при подписването на следвоенните договори ни поставя в групата на загубилите Втората световна война… Мисля си още, г-н Инджев, че говорейки за тези хора на синовете си, на Вас, на хора като Вас, успявам да създам особен вид, макар и невидим паметник!
Любопитен съм за Вашето мнение-дали и макар и малко съм успял?”
Танчо Танчев-Пловдив,бул. “Копривщица”№ 44