Свободата днес и тук 09 Ноември 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Скок в миналото изобличава още веднъж престъпния характер на съветския комунизъм в България

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg/


 

Още едно от престъпленията на комунизма изплува от тинята на съветския колониализъм в България чрез свидетелството, което сподели в електронно писмо един читател на блога.

 

“Здравейте г-н Инджев, винаги следя с интерес участията Ви в телевизионни предавания, чета и някои от статиите Ви.

От последното  Ви интервю ме впечатли констатацията Ви, че до сега няма нито един паметник на загиналите над 30 хиляди българи в така наречената /последното е моя формулировка/ Отечествена война-1944-45 год. Без ни най-малко да претендирам за по-голяма компетентност по темата- напротив, винаги съм се възхищавал на изключителната Ви детайлна информираност, ще си позволя да добавя и свое  разсъждение и го подкрепя с факти.

Тази война е единствената в световната военна история /убеден съм в това/, в която воюваща страна се стреми да даде колкото може по-вече жертви от самата себе си! Демонстративно и нагло, още в хода на самата война, е бил лансиран “патриотичният” призив, че трябва да се измие срама от предишният военен съюз на България с Германия.

Множество политкомисари /длъжност за първи път въвeдена в Българската армия/ са определяли как практически да се увеличават броят на жертвите от българската страна. Ще подкрепя твърдението си с конкретен епизод, разказан ми от първо лице от родния ми баща- пряк участник в него. Като летец от въздушните войски на н.в. Борис ІІІ, той веднага е бил изпратен след 9-ти септември на фронта в днешна Югославия и е участвал в първата фаза на въпросната война.

При атаката за превземането на Скопие един от политкомисарите /от тях няма нито един загинал/, нарежда да бъде извършен дневен парашутен десант над окупираният от немците град точно в 12 часа по обед! Приземяващите се парашутисти просто са били разстрелвани от упор в момент на най-уязвимото им състояние- на овладяване на парашута при докосването със земята. Единственият начин хипотетично някой да остане жив е, ако успее да се оплете в купола на парашута на предишния скочил негов колега.

Точно за такъв епизод от първо лице е разказът на баща ми- пилотиращ разузнавателен самолет, от който на въпросния десант са скачали част от участващите парашутисти. Секунди преди да скочат, на прага на отворената врата на самолета, баща ми е слушал как колегите и приятелите му са решавали кой да получи шанс да оживее и кой да му даде този шанс, заставайки с тялото и парашута си пред него! “Ще скочиш в нарушение на правилника веднага след мен, за да се оплетеш в купола ми! Имаш две деца и си длъжен да оцелееш! Това е заповед!!! ”

Такива заповеди на няколко пъти е чул баща ми в хода на реализирането на “гениалния” парашутен десант над Скопие. Той, убеден съм, също е единственият дневен десант над укрепена позиция в цялата военна история. От хвърлените 80 души-елитната част на въздушните войски на България/обучавани няколко месеца в Германия/, остават шест души живи. Когато баща ми завърши разказа си, за първи път видях в очите му сълзи! Заяви ми, че ми предава тези събития, за да знам какви истински мъже  е имала България и за да предавам това на децата ми, а те на техните…

70 години по-късно, през 2014г. от чисто човешко, пък и от политическо любопитство, в деня на отворените врати на музеите, отправих писмено запитване на ел. адрес на музея на авиацията край Пловдив в Крумово с молба да ми разкажат какво историята е запазила като документи за събитията от щурмуването на Скопие, 44 год. Получих отговор писмено, че България никога не е извършвала парашутен десант във военната си история!!?

Мисля си г-н Инджев, че факт като този, до голяма степен обяснява защо няма до сега паметник на загиналите, напълно безсмислено/според мен/ над 30 хил.българи, защото “братският” Съветски съюз на масата на преговорите при подписването на следвоенните договори ни поставя в групата на загубилите Втората световна война… Мисля си още, г-н Инджев, че говорейки за тези хора на синовете си, на Вас, на хора като Вас, успявам да създам особен вид, макар и невидим паметник!

Любопитен съм за Вашето мнение-дали и макар и малко съм успял?”

Танчо Танчев-Пловдив,бул. “Копривщица”№ 44


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional