Полк. Константин (Коста) Великов Каварналиев е роден в Шумен през 1866г. Постъпва във Военното на Н.В. училище с 6-ти випуск. Като юнкер е изпратен на фронта в Сръбско-българската война през 1885 г. и се отличава в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот, късето е произведен в офицерски чин. Завършва Военна академия в Белгия и специализира и в Италия. На 15 декември 1907 е назначен за началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия. През 1912 – 1913г. в началник щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия. През Междусъюзническата война е назначен за командир на 3-та бригада от Трета пехотна балканска дивизия.
Без да позволят да бъдат обкръжени, българските полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага само с два полка – 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци. Един срещу четиринадесет.
Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: „Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“ Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно – при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв – себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия. Няколко часа по-късно полк. Каварналиев умира от загуба на кръв.
През 1916 г. в чест на Константин Каварналиев от 9-а Плевенска дивизия е издигнат паметник със 7-метров обелиск на мястото, където е погребан полковникът. Намира се на малък хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Той е с надпис „Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия“. Паметникът е открит с прочувствена реч на полк. Борис Дрангов (загинал по-късно на завоя на Черна). В присъствието на войскови части от 9-а Плевенска пехотна дивизия е извършена панихида от полковите свещеници. Монументът е бил взривен през 1966 г. по време на акцията по унищожаване на всички български военни паметници в Македония, като отломките му са били разхвърляни в района. През 2009г. паметник, копие на разрушения е поставен в гр. Шумен.
Декорации: Кавалер на В.О. „За храброст” ЗВО 4, ОЗ, НОВЗ5 к, Х, ХХ, НОВЗ4кл., Кр Нез, СБи др.
Семейство: Вдовицата на полк. Константин Каварналиев – Елена Стоилова Каварналиева е от стария калоферски род на поп Димитър Малинков. Неин чичо е врачанският митрополит Константин. Елена Каварналиева е сред ранените в атентата в църквата Св. Неделя. Имат две дъщери. Костадина е завършила музикална академия в Дрезден. Починала е през 1983 г. Веселина е родена на 11. 01. 1903 г. Завършва медицина в Женева, Швейцария, и живее в София. Почива на 27. 11. 1997 г. Роднини няма. Приживе обаче възрастната жена предава ордените за храброст на баща си във Военноисторическия музей. Съпругата Елена Каварналиева почива през 1947 г. Константин Каварналиев е имал трима братя – Янко, Стефан и Иван
Клуб „Един завет“ издири семейния гроб на фамилия Каварналиеви в Централните софийски гробища. Какво прави впечатление: Името на Полк. Каварналиев фигурира на паметната плоча с бащино име Костов, а не Великов, както е според повечето източници. Не е известно дали костите му са пренесени в София, или името му е само надпис върху семейния паметник. Едната му дъщеря – Костадина е записана второ име Калчова. И двете дъщери са родени 1903 г., което означава, че или са близначки, или са породени.
Вземете последните новини.png)
