Даниел Смилов, http://www.dnevnik.bg/
Една година измина в усилие да се справим като общество с амбициите на група хора, решени да овладеят (продължат да владеят) лостовете на държавата за собственото си обогатяване. Тази битка е наполовина спечелена. Междувременно, обаче, сме изправени пред ново, може би още по-голямо изпитание.
Тези, които не успяха да овладеят държавата, сега се опитват да я съсипят.
Кой е по-виновен – дали г-н Пеевски или г-н Василев; дали зад тях стои г-н Доган или руски капитали; дали го правят умишлено или от развихрени страсти и глупост - в момента не е толкова важно. Това, което не бива да се допусне, е опитът им да успее.
Какво знаем:
Цветан Василев уж поръчал Пеевски. Прокуратурата арестува трима, предотвратявайки опит за убийство месец след като той се е състоял. Съдът, явно озадачен, казва, че няма никакви доказателства.
Пеевски уж поръчал Василев, според информация на "Дер Щандард". Може би австрийската полиция се интересувала по въпроса, но "Дер Щандард" няма потвърждение.
Пеевски продължава да ходи с трийсет души охрана, а Василев е на планирано посещение в Австрия без планиран край.
Междувременно, прокуратурата влиза в банка (или поне това се излъчва по телевизията). Медиите на Пеевски бълват срещу тази банка. Държавни предприятия теглят парите си (панически) от нея, докато години наред са ги депозирали там приоритетно.
Цветан Василев твърди, че Пеевски работи с подставени лица – нещо, което (не само за него) е било публична тайна. Споменава конкретни лица в интервю. Банката на г-н Василев е раздавала кредити на такива фирми. Сигурно и други банки са го правили. Как Пеевски контролира тези подставени лица? С какво ги държи? Тези въпроси не са нездраво любопитство – по тях трябва вече да работи прокуратурата.
От прокуратурата, обаче - тишина.
Цветан Василев открито заявява, че Пеевски е "редил" държавни поръчки, за да ги спечелят негови фирми. Как г-н Пеевски реди тези търгове, не е публично ясно. Ясно е, обаче, че още по времето на миналото правителството той е пребивавал дълго в кабинета на г-н Цветан Цветанов, а може би и в други кабинети. Медиите му самоотвержено подкрепят всяко правителство на власт. При сегашното правителство той едва не стана шеф на ДАНС, никой не успя да го отстрани от парламента (дори Констуционният съд се огъна като жената каучук по въпроса), а накрая дори беше избран за евродепутат. И все от ДПС.
Цветан Василев, според собствените му думи, няма медии.
Или има? Няма. Има. Всъщност има.
Пеевски, според собствените си декларации, има стар форд ли, опел ли и разни други малки придобивки. Всъщност има много, много повече – в крайна сметка какво пазят толкова много бодигардове? Едва ли само кредити. Защо това не се отразява на декларациите на г-н Пеевски не е интересно за разследващите органи.
Партията на г-н Бареков е стартирана от Цветан Василев, който е финансирал едноименното "риалити шоу", включващо обиколка из страната, пърформънси-протести, представления на Нешка Робева и др. Освен това, напускайки телевизията, Бареков получава голям бонус, явно за да осъществи предизборната кампания на формацията. ТВ7, а и други свързани медии (че даже и социологически компании), подкрепят Бареков безкористно, но целеустремено почти година. След атаката срещу банката, ТВ7 отказва покана на Бареков, което той интерпретира като цензура върху Цензурата. Други казват, че Бареков е объркан и не може да се примири с факта, че е пуснат на разпродажба. Освен Пеевски възможно ли е да има други желаещи да придобият подобен актив?
Стати Статев, освен професор и ректор на ВУЗ, е и подуправител на БНБ.
Изводи:
Парадоксът на ситуацията е, че повечето от държавните институции в момента са все още в ръцете на политическите приятели на тези, които клатят държавата.
Правителството на г-н Орешарски, макар и в полу-оставка, е все още на власт. Прокуратурата създава впечатление, че обслужва една от страните във фарсовата гигантомахия, на която сме свидетели. Правителството тегли масово пари от банка, прокурори я атакуват, медиите на г-н Пеевски участват – ето ви предпоставките на настоящата криза.
Трудното за обществото е да направи една ключова разлика – между оправданото недоверие към конкретни носители на власт (г-н Орешарски, ДПС, прокурори и пр.) и убедеността, че гражданите заедно, чрез институциите за вземане на колективни решения, могат да се справят и с най-трудната ситуация. Без подобна убеденост обществата са слаби и в тях мнозинството е системно ограбвано от шепа хитреци. Когато убедиш милиони, че всеки трябва да се спасява поединично, настъпва моментът на хищниците.
Миналата седмица зъбите се оголиха и ръмжането започна да става застрашително.
Хищниците разчитат на паника
на недоверие в действията на БНБ, на проточило се междувластие, за да "докажат", че на тази територия важат единствено законите на джунглата.
Какво да се прави:
Изпитанието пред нашето общество е в това, да се намери точната форма за натиск върху ключови институции: натиск, който да ги направи по-ефективни, да им даде позитивна перспектива за развитие, да ги освободи от захвата на определени групи. Но без да оставя дори за момент властта да се търкаля по улицата. По-конкретно:
- Шикалкавенето с конкретната дата на изборите и оставката на г-н Орешарски трябва да престане. Колкото по-скоро се изтегли тази оставка, толкова по-добре. Хоризонт отвъд средата на юли е излишен, нелогичен и вреден - само ще проточи междувластието. Особено деструктивен би бил опит да се остане още на власт по-дълго (отвъд юли да речем) с оправдание, че това е необходимо за банковата стабилност и пр. Напротив, настоящото правителство е част от проблема;
- Бързо сформиране на служебен кабинет от президента. Всички партии ДЪЛЖАТ подкрепа на този кабинет за два-три месеца, заради тежкото положение, в което оставят страната. Вместо да се упражняват в атаки срещу един такъв кабинет, да го оставят да си свърши работата в подготовка на изборите и във вземането на най-спешните стабилизационни мерки;
- Основните партии – парламентарни и извънпарламентарни - да заявят безусловна подкрепа на действията на БНБ по стабилизация на банковата система. Да е ясно, че това не е въпрос на партийно състезание.
- Главният прокурор да демонстрира с действия, че ще им окаже пълно съдействие на БНБ в усилията за стабилизиране на банковата система. Координация между прокуратурата и БНБ в чуствителния банков сектор е безусловно необходима. Има два варианта. Или кризата е режисирана, за да се прехвърли една банка от един на друг собственик с помощта на държавни институции. Или пък някой се опитва да клати финансовата стабилност на държавата като цяло. Или и двете заедно. Вторият сценарий представлява огромна обществена опасност и трябва приоритетно да бъде париран. Първият също трябва да бъде разследван и изяснен.
- ДПС не може да мълчи, като ни лук яли, ни лук мирисали. Пеевски не може да бъде политик, както и всички поименно споменати по-горе. ДПС дължи обяснение как цялата тази политико-бизнес фауна се е развила под нейното крило. Огромната непрозрачност вътре в тази партия дълго време й е давала предимство. Това вече не може да продължава, защото създава рискове за страната като цяло. Докато тази непрозрачност съществува – докато не е ясно каква е ролята на г-дата Доган, Пеевски и сие – подобна партия няма място във властта или в близост до нея.
- Институциите – регулаторни органи и магистрати – трябва да възстановят авторитета си. Назначенията в тях са най-малкото спорни - партизирани по лош начин. От особена важност е нови назначения да се правят при максимална публичност, широк консенсус, предварителни дебати и т.н.
- След справянето с кризата е необходимо много сериозно парламентарно разследване на действията на всички отговорни държавни интитуции. Предложената от "Протестна мрежа" парламентарна комисия "Кой" се превръща в политически императив. Подобна комисия може да се направи с участие на авторитетни експерти, общественици, защо не и експерти от ЕС. Комисията да извърши анализ и да излезе с предложения за законодателни и други промени в дейността на регулаторните органи (БНБ) и прокуратурата.
- Ролята на прокуратурата в политическия процес през последната година трябва да бъде специално изяснена. Още от аферата "Костинброд" остана впечатление, че тя може да бъде мобилизирана политически. След това при отстраняването на Ситнилски се оказа, че Бареков най-вероятно е организирал протести пред Висшия съдебен съвет (ВСС). Последната интервенция в БНБ и други банки е особено притеснителна: едно безпристрастно разследване на въпроса от независима комисия (най-добре под егидата на ВСС) е наложително. На базата на този анализ, ВСС би трябвало да вземе съответните дисциплинарни мерки.
Това са най-спешните политически стъпки, които институциите дължат на гражданите. Оттам нататък има още дълъг път, но хубавата новина е, че задачата има решение и то не е чак толкова сложно. Това, което е нужно, е общество, което вярва в собствените си сили, както и политически сили, които се държат адекватно.