За изборните наблюдатели и партийната подлост

Ако преди евроизборите някой ми беше казал, че ще мисля за ограничаване на непартийното наблюдение на изборния процес, щях да му се изсмея. Камо ли пък да напиша нещо по тая тема. Сега обаче се налага да мислим и по това. Съзнавам, че долните редове ще се сторят на някого глупави, идеите - дискриминационни, изобщо вредни за демокрацията. Поемам риска да бъда оплют, но искам някой да започне да мисли и по тази тема.

Непартийното наблюдение на изборния процес е ключов въпрос на общественото доверие. И двете му форми – международно наблюдение и непартийно наблюдение от национални организации, са описани в дебели методики, регулирани са в кодекси за поведение, декларации за принципите на независимото наблюдение. Провеждат се стандартизирани обучения. Има няколко международни института, които се занимават с тази проблематика.

Предишната уредба в стария Изборен кодекс не беше добра. Тя ограничаваше прозрачността, изключваше значителни периоди и дейности на изборната администрация от публичен независим контрол на независими обучени наблюдатели. В сегашния кодекс това беше драстично променено и това е безспорен плюс. За съжаление

партиите опорочиха този инструмент на гражданския контрол

и сътвориха тази свинщина с формално непартийните наблюдатели от партийни НПО-та. Това е такова безобразие, че дори и експертите не можахa да си го представят и да предложат мерки. Партийните подлеци и помияри, които организираха купуването на гласове под формата на непартийно наблюдение, заслужават единствено презрението на избирателите и на експертната общност.

Трябва да е кристално ясно обаче, че вината за тази подлост и за злоупотребата с измислените изборни наблюдатели на партиите е на самите парламентарни партии, които приеха кодекса. Още при обсъждането му членове на обществения съвет към ЦИК поискахме в секциите да има само един застъпник на листа. Партиите вкараха в кодекса и фигурата партиен представител. С това те на практика си осигуриха значителен брой законно купени избиратели. Като се добавят и партийно номинираните членове на секционни изборни комисии (СИК) на пропорционален принцип в раздутите до 9 души СИК, то става ясно, че

големите партии всъщност законно си купуват 50–60 хиляди избиратели

В някои секции е имало дори застъпници от различни партии, които всъщност са в коалиция и логично е да има само един застъпник на листата. С това сумата на законно купените или партийно мотивирани гласове става още по-голяма. При парламентарните избори това става ключов фактор. При цена на един депутатски мандат около дванайсет–тринайсет хиляди гласа излиза, че парламентарните партии законно си купуват през длъжностните лица в изборния процес поне 4–5 мандата.

Логично беше да се очаква, че новите и старите играчи, ако имат пари, ще потърсят подобна техника за заобикаляне на ограниченията за застъпниците. Така и стана – финансовото цунами на ББЦ и ДПС си купи гласове под формата на наблюдатели. Аз лично се срамувам, че не го предвидих. За съжаление, ако не се променят правилата за наблюдателите на парламентарните избори, ще настъпи вакханалия при купуването на гласове.

Ще станем за смях и ще влезем в учебниците

Има ли решение? Ако партийните брокери си мислят, че няма лекарство срещу маймунски номера, много се лъжат. Ако има макар и минимален шанс да се промени нещо, то аз бих предложил той да се използва и да се направят промени, с които да се ограничи ефектът от купените "наблюдатели". На първо време може да се предложи на експертната общност да обсъди и излезе с предложение, което няма да навреди на прозрачността, ще даде достатъчна информация за анализ и в същото време няма да позволи на партиите да злоупотребяват със закона. Такава експертна общност в България има и тя може да се постави над партийните пристрастия и обвързаности.

Като първа мярка може да се ограничи броят на организациите, на които ЦИК дава право (акредитация) да наблюдават изборния процес. Дали ще са 10, 15 или повече, е въпрос на дискусия. Аз считам, че десетина добре структурирани организации могат да покрият страната с качествено наблюдение и анализ. Това, разбира се, могат да бъдат и консорциуми от организации, в т. ч. и местни НПО-та, които са се сдружили за тази цел, и малки организации със специфични интереси към определени таргет групи от електората.

Втората мярка може да бъде ограничаването на максималния брой наблюдатели, които една организация може да акредитира. При общоприетата практика един наблюдател или екип от двама души да наблюдава по 10–12 секции в изборния ден, общият брой наблюдатели от една организация може да бъде не по-голям от 10% от броя на избирателните секции. Нека са 15% или 20% даже. Така една пропартийна организация може да "продаде" на партията майка не повече от 1200 до 1800 или 2400 купени гласа. Но не и 30 хиляди, които при ниска активност са 3 мандата!

Третата мярка може да бъда насочена към капацитета и присъствието на наблюдателската организация на територията на страната. Би могло да се иска от всяка организация, която наблюдава президентски или парламентарни избори, да акредитира наблюдатели в поне 10 многомандатни избирателни района. Подобна уредба да се прилага и на местните избори, като се допуснат и местни/регионални наблюдателски организации. Това ще стимулира сдружаването на наблюдателските организации за постигане на общи цели.

Както вече споменах, общоприета практика е един наблюдател или екип от двама души да наблюдава 10–12 изборни секции, като престоят на един наблюдател в изборното помещение е не по-малко от 30-40 минути. Смята се, че това е достатъчно да се придобие информация за процеса. Прави се не само "гледане" на процеса, но се разговаря с членовете на СИК по стандартизиран въпросник, за да се осигури еднотипна информация за анализ. Плътното присъствие през целия изборен ден във всички секции е работа на партийните застъпници и на практика не се прави от независими наблюдателски организации поради високата цена и огромния необходим ресурс за анализ. При липса на държавно финансиране на НПО-та, които наблюдават изборния процес, много съмнително е някой да реализира пълномащабно наблюдение с целодневно присъствие в секциите. Видя се, че подобно наблюдение всъщност е продължение на партийното застъпничество.

От тази гледна точка е допустимо да се въведе ограничение престоят на наблюдателите в изборното помещение да е до 1-2 часа, като това не се отнася за процедурите в края на изборния ден и броенето на бюлетините и за наблюдението на процедурите в РИК и ЦИК. Подобно ограничение ще намали степента, в която уж независимите наблюдатели въздействат на избирателите чрез сплашване, агитация или заблуждаване на избирателите.

Организациите, които са допуснати за наблюдение на изборите, следва да предоставят доклади за резултатите от работата си на ЦИК. Тези доклади да се публикуват на сайта на ЦИК и да са публични.

Ясно е, че ограниченията не са най-желаният подход. Те могат да предизвикат негативни коментари по отношение на гражданския контрол. Но да се използва добрата воля на законодателя за прозрачност, за да се купуват гласове и да се насищат секциите с партийни активисти, които плашат избирателите или пък откровено ги лъжат как да гласуват, е недопустимо.

Що се отнася до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и други международни наблюдатели, аз не съм убеден, че ще ни се скарат. С тези експертни мисии трябва да се води интензивен диалог по време на тяхната работа, за да бъдат те максимално потопени в контекста и в мотивацията на едно или друго решение. Тези ограничения по никакъв начин няма да ощетят прозрачността на изборите и способността на гражданския сектор да анализира процеса и да предлага промени.

При тези избори се открои и един

стар проблем със събирането на подписите за регистрация на партиите в ЦИК

Въпреки промените и на тези избори имаше нарушения в събирането на подписи. Даже и при намаления брой искани подписи (2500) партиите не си направиха труда да ги съберат почтено.

По идея подписките са едно доказателство за обществената значимост на дадена партия и предотвратяват в известна степен задръстването на системата. Ако се прецени, че тези подписи следва да останат като условие за регистрация, трябва да се търси елегантно решение, което ще елиминира измамите и злоупотребата с бази данни. То се основава на факта, че дадената подкрепа на партия с участие в подписката е индивидуална воля, която се декларира писмено, но все пак може да бъде конфиденциална пред работодатели и други заинтересувани.

На последните президентски избори в Египет кандидатите събираха подписи по следната технология в няколко елементарни стъпки: избирателят декларира подкрепата за партията пред нотариус. Нотариусът изготвя документ по образец в два екземпляра. Единият отива директно в ЦИК, вторият се дава на избирателя и той го предоставя на партията, която подкрепя. Партията, която е получила подкрепата на дадения избирател, предоставя на ЦИК копията, които е получила от подкрепящите я избиратели, при подаване на документите за регистрация. ЦИК поверява избирателните права на подкрепилите дадена партия, сравнява копията, получени от партиите, с копията, които е получила от нотариусите. При съвпадане регистрира партията.

Възможно е тази процедура да бъде предоставена на общинските администрации. Както ГРАО по места издаваше (2013) удостоверенията на наблюдателите, за да могат те да гласуват на друго място. Там могат да се проверят и избирателните права на избирателите, които подкрепят партиите.

И нещо много важно – ако партиите искат да докажат национално присъствие и значимост, то за президентски и парламентарни избори подписите в подкрепа на регистрацията трябва да са събрани поне в две трети или поне в половината от многомандатните избирателни райони.

Ако сме разумни и добронамерени хора и ако в парламента има разумни и добронамерени хора, то

има достатъчно време за промени

Нека да се съберат експертите от гражданския сектор, които имат утвърдено име и опит в наблюдението на избори, да обсъдят предлаганите изменения и да ги поискат от отиващия си парламент. Ако това не стане, то на предстоящите избори ще има повече наблюдатели и застъпници, отколкото избиратели. Отвращението от измамите ще е още по-голямо, рибарите и гъбарите още по-много. Ще трябва да отваряме избирателни секции по плажовете на родината, по родопските язовири и една-две на Седемте рилски езера.

Авторът е изборен експерт и наблюдател.