СЪСЕЛЪТ ДАЛЕЧ НЕ Е ЦЪФНАЛ

 Напротив, доста е заглъзнал! Европейските му приятелчета очевидно пращат неясни сигнали какво ще става с него. На врата му тежи като камък аферата Хохегер, а в ПЕС не са безразлични към такива публични прояви на балкански комунистически тарикати.

На врата му обаче виси и друг, много по-голям камък, който може да го завлече на дъното, а именно наглото му политическо сътрудничество с фашизоида-путинист Сидеров, заради който изобщо успя на престои една година на власт.

Учудващо е как политическата му еволюция го накара естествено да прибегне към удивителния си талант на лъжец  с опулени и немигащи очи на роден коцкар: отначало беше обърканата идея за «социалната държава» предназначена за и без това омотаните мозъци на редеещите партийни боклуци, на които като като кажеш «социална» едва ли не звучи «социалистическа». Също като Сталин, който нарича Германия «фашистка», а не «национал-социалистическа», тъй като е неудобно близо до неговата «социалистическа» Русия.

Завоят му към путинизма беше фронтална атака срещу европейските очаквания на българите и той беше позорно – отново -  изритан в задника на изборите, но той и това пое като гущер, който си къса опашката като го настъпят, за да се спаси.

В Европа и специално в ПЕС си дават сметка за тия плитки трикове, които никак на подхождат на партийния социалистически грим. Напротив, тъпотията му стигна до там, че изфабрикува теория за двойната роля на България между Русия и Европа в момент, когато над континента се изправи нов агресивен мужик  със заплашителни жестове и мания за величие, за когото Збигнев Бжежински казва: «Назадничава комбинация от амбициозен национализъм като слабо завоалирана враждебност към Америка заради победата й във Студената война и носталгия едновременно към модерно общество и статут на супер-сила».

Това желание да пробута путинизма на българите закопа Съсела – българите не искат повече надробена от руснаците попара и го изритаха.

Последният му трик е да се намести и в Европа,  и да си остане лидер на БСП. Има силни подозрения обаче, че в Европа вече си дават сметка за неговите качества и хич не го виждат като перспектива. Напротив, виждат го като опасен политически рецидивист с особено безскрупулна жажда за власт. Дали може да носи две дини под една мишница ще покаже близкото бъдеще.

Във всеки случай българите не могат да не забележат, че неговия арсенал от трикове и увъртания беше забележимо увеличен откакто Съсела се задоми, логично водещо до заключението, че съпругата му е огромен фактор в неговата трансформация. «Birds of a feather fly together» - казват англичаните.

По-интересно е, че в този неудържим стремеж Съсела иска да си запази мястото на председател на партията – нещо като «за всеки случай», а това значи, че държи партийните боклуци за заложници. Те не роптаят – за това ги бива. В края на краищата, това е ролята на всеки боклук – да мирише.