В навечерието на политическата мъдрост с марка „Правец”

Поводът за тези редове са предстоящите така наречени консултации между така наречените политически сили за парламентарните така наречени избори. Добър повод да се върнем малко назад към времената, когато по нашите земи властваше мъдростта, а после да обобщим какво се крие зад и около така наречените консултации.

Хората на средна, зряла и попрезряла възраст със сигурност си спомнят, че преди десетилетия у нас живееше и управляваше страната един автентичен и доказан мъдрец, който се наричаше Тодор Живков. Та въпросният изтъкнат мъдрец, Правешкият мъдрец, когато се заемаше да ни обясни едно-друго, обичаше да пита сам себе си „кое е главното”, след което си отговаряше и ние научавахме кое е. И мнозина от нас оставаха изумени колко точно и дълбоко напипваше главното Правешкият мъдрец. Помните ли, вестниците пишеха за нашето възторжено изумление, песни се пееха, маса книги се написаха. И едва ли ще сгреша, ако кажа, че в България все още властва политическата мъдрост с марка „Правец”. Затова възнамерявам да използвам тъкмо този безспорно мъдър подход, питайки се: „Кое е главното в публичното ни битие днес след броженията през последната година и повече?” И още един втори въпрос: „Кое ще е главното след три-четири месеца и нататък?”

Нека стриктно следваме Тодор-Живковата традиция в мъдростта. Никакви подробности, никакви оглеждания настрани, никакви словоблудства, никакви „но”, „ако”, „все пак” и пр.

И така, ето как се оформя „главното” по първия въпрос.

1. Всички проблеми около предстоящите избори се решават и ще се решават от няколкото „политически сили”, олицетворяващи злините, срещу които злини огромна част от обществото се обедини с категоричното си искане повече да не ги допуска. Но ги допуска и ще продължи да ги допуска злините, при това в още по-зловещ вид, понеже обществото се обедини предимно пасивно, а не активно. И понеже с нищо не дава вид да е осъзнало, че отново е измамено.

2. Абсолютно нищо в България не се е променило през последната година и повече, като изключим някои промени към по-лошо и новия тип зловредност, която проявяват ония, срещу които България беше уж въстанала.

3. Нищо и по никакъв начин не може да компенсира и възмезди огромния разход на социална енергия, донесла безусловно мизерни резултати.

А сега да видим как бихме могли да формулираме„главното” по второто питане.

1. След три-четири месеца на власт ще бъде все същата „политическа” извадка на родното мафиотско уродство с любезната административна подкрепа на родния шуро-баджо-идиотизъм. Ще бъде на власт, избрана доброволно и в пълно съзнание от нас срещу сляпо доверие, безпросветна глупост, жалки пари и недопечени кебапчета от долнопробна кайма.

2. След три-четири месеца все същата „политическа” извадка на родното мафиотско уродство ще се е „преструктурирала” в съответствие с нашата „свободна” политическа воля. Например: няма да „се играе” 8:5:3 или 7:4:1, а 6:4:2, да речем. Например: няма да управляват Боянският мъдрец, Позитанският мъдрец и Кресливият мъдрец на карибски разстояния, а Банкянският мъдрец, Боянският мъдрец и Надутият мъдрец на по-къси, до Сен Тропе, разстояния. Или нещо подобно, което ще е все същото. Или каквото и да е там при каквато и да е конфигурация на уродството, което ще е все същото.

3. След три-четири месеца огромна част от българския народ ще се наслуша на всякакви обещания преди и даже след изборите, част от народа ще повярва или ще изчака да види дали нещо ще бъде изпълнено, напролет или максимум след година всички ще разберат, че отново и пак, и за пореден път, и както обикновено нищо не се е променило. Не съм пророк и не мога да кажа как ще реагира тогава обществото. Ако даде Господ, ще видим.

Приключвам.

„Кое е главното” за мислещия порядъчен човек у нас? Де да знаех. Лично аз нямам никаква надежда нещо да се промени през двата летни месеца плюс кампанийния септември. Лично аз се надявам и ще спомагам с каквото мога да бъдем поне малко по-адекватни за следващите извънредни парламентарни избори, които едва ли ще са по-късно от 2015 година.