Орешарски подписа с каменно лице победата на Европа в Украйна- Си Ен Ен го “разстреля” в упор

Днес Европа доказа това, което един европейски министър, цитиран от мен в книгата „Течна дружба 2”, ми каза неотдавна в неофициален разговор. Той даде следната дефиниция за разликата между Европа и Русия : „Европа привлича със силата на примера, а Русия- със силата”.

По този повод, с подобни аргументи, редица коментатори във влиятелни западни медии прогнозираха, че Европа е обречена да победи уж непобедимия Путин на територията на привлекателността в битката за Украйна. За Путин остава позорът да омаскари пред света своята държава като агресор, опитал се да препъне своя съсед по европейския му път, разпалвайки в Русия шовинизъм, сравним с този в Германия на Хитлер.

На българските путлеристи, като русофилския шеф Николай Малинов, който се изживява като говорител на „православието и славяните”, поздравявайки Путин за „победата” му в Крим от екрана на БНТ, се падат позорните дивиденти на кремълски слуги в България.

Привлечена от силата на примера Украйна подписа днес споразумението за начало на преговори за асоцииране в ЕС въпреки силовата политика на Русия срещу тази украинска воля ( дори и сред проруски настроените украинци мнозинство беше “за” споразумението с ЕС, преди Путин да нане корупционния си удар и Янукович да се огъне под тежестта на обещаните му 15 милиарда евро, за да смени рязко курса).

В прекия си репортаж от Брюксел, Си Ен Ен обърна внимание на един единствен европейски премиерски подпис, извън подписа на самия украинския президент Петро Порошенко. Камерата на американската телевизия издири и „наби” близък план на българския премиер Пламен Орешарски, който с каменно лице сложи подписа си под споразумението.

Кадърът се задържа дълго и сигурно милиони зрители са се запитали кой е пък този- въпрос, на който от Си Ен Ен не пожелаха да отговорят нито с надпис, нито с обяснителни думи. Оставиха да се досещат онези, за които демонстрацията беше предназначена.

Елементарната технология на телевизионното излъчване изключва „случайността”. Операторът е получил инструкции, а режисьорът избра да задържи вниманието на световната аудитория върху никому неизвестния по света Орешарски, без обяснения за този странен (за неспециализираната аудитория) избор в акцента върху българския премиер. Защо ли?

Преводът на безмълвното послание до Кремъл и българите (единствените, които ще разберат ясно „намека”), оставям на въображението на адресатите.