За парадоксите, банките и хората

Днес, след разпространяване на слухове и тяхната подкрепа от страна на политици като Антон Кутев, се създаде масова истерия и криза за една българска банка (ПИБ). Пред нейни офиси се заредиха опашки от хора, които искаха да изтеглят парите си, „за всеки случай“. Въпреки закона, гарантиращ депозитите и въпреки уверенията на БНБ и на експерти, че банковата система е стабилна.

Причините за това, #КОЙ е инициирал атаката и какво ще спечели са обширна тема с много спекулации. Но пък ето няколко парадокса. Хиперболизирани, но за съжаление не толкова далеч от истината:

• Никой не вярва на политиците, но когато те разпространят слух в национален ефир, всички им вярват.
• Хората нямат доверие на експерти и институции, но имат доверие на „една жена на пазара“, на анонимни sms-и, на фейсбук групи и публикации в никому неизвестни сайтове.
• Българите са бедни, но само една банка за половин ден изплаща 800 милиона лева на вложителите си.
• Слух, че някое предприятие/банка/заведение принадлежи на мафията не може да изгони клиентите от него, но слух, че „мафията ще им вземе парите“, може.
• Българите са духовно-извисена и морална нация, но парите, безплатната баница и намалените банани са единственото нещо, което може да ги изкара на улицата и да генерира опашки.

Надявам се ПИБ да издържи, да прибере едни пари от такси за теглене и после за внасяне отново, и на хората да им дойде акълът. И когато утре малцинството от няколко десетки хиляди „умни и красиви“ излезе на улицата, за да каже, оборвайки парадоксите, кое гние в държавата, останалите да не стоят безучастно, люпейки семки и чудейки се „тия кво пък искат“. Защото година по-късно може не някоя банка да бъде фалирана целенасочено, а държавата.