От любов ли?

Автор: Виктор Шендерович

Превод от руски: Павел Николов
 

Ако се опитаме да определим с една дума това, което направи Путин с Русия, думата вероятно ще бъде „разтление“.

Това не беше насилие, нали? Нали той само ѝ предложи, а тя, глупачката, го последва, съгласете се, съвсем доброволно. Той я поласка, като отбеляза нейната красота и нейното величие, прелъсти я с евтиния, погъделичка носталгичното ѝ чувство… Той искаше да властва над нея, но нейната готовност да си затвори очите, мисля, беше изненада и за самия него.

Всичко се получи доста лесно.

Тази леснота му даде основание да я презира и ние няма да го съдим за циничната усмивка, застинала на лицето му – тя е така разбираема! Той знае какво ѝ трябва, а на нея, глупачката, ѝ трябва толкова малко… Някога, в демократичната си младост, тя имаше някакви смътни нравствени искания, но сега – сега те са вече прекалено дълго заедно при неговите условия, за да се променят правилата.

Тя е негова, докато той има сили (тя обича силата) и пари за водка, и за дрънкулки. Водката тя е обичала винаги, а към дрънкулките той я приучи. Тя вече не си представя как може да живее по друг начин.

„Ако не е той, кой тогава?“ – пита се тя между втората и третата (инаугурация) – и пие до дъно, за да не е за последно… И отива при огледалото да се полюбува на себе си, защото много се харесва?

Това е малко учудващо за околните, които виждат в какво се е превърнала през тези години. Но тя се гледа с влюбени очи, без да се отвлича от това занимание даже по време на законодателните актове. Макар да ни се струва, че би могла вече да почувства.

Но на нея, глупачката, ѝ е хубаво. И тя е готова все така да му предоставя себе си и своите деца.