Държавен фонд "Безхаберие"

Дневник

Във ведомството Х в столичния град властваше ефикасна и стройна система - искаше ли някой да спечели проект и да получи финансиране по програмата Y, то трябваше да се обърне към чиновника Z, чието име се прошепваше на ухо. Г-н Z се предлагаше за консултант на доверчивия гражданин, който след съответното бръкване в джоба се сдобиваше със заветния подпис "Да!". С други думи - Z стоеше в началото и в края на процеса - той пишеше (неофициално) проекта, а после - в официалната си роля - го одобряваше...

Може да ви напомня Илф и Петров (или пък Кафка), но сюжетът е от практиката на Държавния фонд "Земеделие".

Там служители са работили на частно като консултанти въпреки очевадния конфликт на интереси.

По-фрапантното е, че схемата дотолкова дълбоко е вкоренена, че на пръв поглед е невъзможно да бъде изкоренена с наличния административен инструментариум:

След като във фонда пристигнал новият директор, почти всички от работниците по САПАРД мигом излезли в отпуск.

Новото ръководство решило да им прекъсне почивката (все пак става дума за драстично закъснение в сроковете по програмата), но тогава пък изобретателните чиновници си взели... болнични.

Ситуацията наистина е трагикомична и в някакъв смисъл напомня на самодоволното безочие на държавния служител в късния соц.

За жалост кастата на арогантните хрантутници, изглежда, отдавна е окупирала българските институции и по всякакъв начин се възпротивява на опитите за прекъсване на своя "рахат".

Но все пак те не са всесилна армия, срещу която няма оръжие. Въпросът е на истинска политическа и административна воля, без обвързаности по схемата Х-Y-Z.

Дневник

Във ведомството Х в столичния град властваше ефикасна и стройна система - искаше ли някой да спечели проект и да получи финансиране по програмата Y, то трябваше да се обърне към чиновника Z, чието име се прошепваше на ухо. Г-н Z се предлагаше за консултант на доверчивия гражданин, който след съответното бръкване в джоба се сдобиваше със заветния подпис "Да!". С други думи - Z стоеше в началото и в края на процеса - той пишеше (неофициално) проекта, а после - в официалната си роля - го одобряваше...

Може да ви напомня Илф и Петров (или пък Кафка), но сюжетът е от практиката на Държавния фонд "Земеделие".

Там служители са работили на частно като консултанти въпреки очевадния конфликт на интереси.

По-фрапантното е, че схемата дотолкова дълбоко е вкоренена, че на пръв поглед е невъзможно да бъде изкоренена с наличния административен инструментариум:

След като във фонда пристигнал новият директор, почти всички от работниците по САПАРД мигом излезли в отпуск.

Новото ръководство решило да им прекъсне почивката (все пак става дума за драстично закъснение в сроковете по програмата), но тогава пък изобретателните чиновници си взели... болнични.

Ситуацията наистина е трагикомична и в някакъв смисъл напомня на самодоволното безочие на държавния служител в късния соц.

За жалост кастата на арогантните хрантутници, изглежда, отдавна е окупирала българските институции и по всякакъв начин се възпротивява на опитите за прекъсване на своя "рахат".

Но все пак те не са всесилна армия, срещу която няма оръжие. Въпросът е на истинска политическа и административна воля, без обвързаности по схемата Х-Y-Z.