Николай Флоров
Студената война продължава. Тя е в ход още от първия ден, откак Путин седна на царския трон в Москва.
За много години Европа и Америка се надяваха, че с Путин може да се прави бизнес докато се разбра, че пред себе си имат изправен традиционен сталинист и преди всичко антиамериканец. Пред Атлантическия съюз отново беше изправена нуждата от радикална преоценка на путинска Русия и нейното войнствено желание да бъде призната за велика сила.
Путин, според неговия бивш съветник Андрей Иларионов, отдавна е в перманентна война срещу Западния свят, който със сигурност може да очаква локални гнусотии като блокадата на Естонската интернет, «малката» война срещу Грузия, или непрекъсната война срещу Украйна. Като за потвърждение на неговите думи днес е атаката срещу финансовата система на България.
Слабата антикомунистическа опозиция в България, робуваща още на страха от организираност, дава възможност на старата класа десарски мафиоти да поддържат безкритични и безнаказани връзки с Русия в ущърб на България. Българите, или поне някои от тях, са забелязали бързата реакция на НАТО след присъединяването на Крим – към Москва доста безцеремонно полетяха предупреждения, съпроводени от подсилване на военния потенциал на граничещи с Русия страни.
България мигновено се оказа едно от слабите звена на НАТО и към нея беше обърнато особено внимание.
THE NORTH ATLANTIC TREATY ORGANIZATION (NATO)
е междуправителствен военен съюз, скрепен с договор на 4 април 1949, чийто щаб е в Брюксел, Белгия – една от 28-те страни-членки на организацията. Нейни най-нови членове са Албания и Хърватия, приети през април 2009. Други 22 страни участват в програмата на НАТО «Партньорство за мир», а още 15 страни са част от програмата за организационен диалог.
Разходите на НАТО възлизат на около 70 процента от тези на целия свят и са базирани на два процента от брутния икономически продукт на всяка страна-членка.
Страните основателки на НАТО са следните: САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Дания, Исландия, Италия, Норвегия, Португалия, Белгия, Холандия и Люксембург.
В 1952 към НАТО се присъединяват Гърция и Турция, в 1955 Западна Германия, а в 1982 Испания.
В 1999 са приети три нови страни – Чехословакия, Унгария и Полша.
В 2004 са приети още седем страни – България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения.
Нуждата от създаването на организацията започва още в 1945 година, когато шифровчикът от съветското посолство Игор Гусенко търси убежище в Канада и пренася със себе си дълъг списък на съветски шпиони и разкрива тяхната огромна мрежа в САЩ, Великобритания и Канада. Започва радикална ревизия в отношенията на Запада със сталинска Русия.
Последвалият фактически грабеж на цяла Източна Европа от Съветска Русия и превръщането й в подопечна територия на съветските интереси, преди всичко на буферна зона за евентуални военни действия срещу Западна Европа, налагат още повече създаването на организация, балансираща сталинската териториална агресивност и идеологическа експанзия.
Корейската война практически консолидира организацията и потвърждава нейната дълговременна насоченост. Съединените щати са основния и най-важен партньор в организацията с три четвърти част от нейния бюджет. И така и така, от следвоенна разнебитена Европа не би могло да се очаква повече. Освен това главните съюзници във Втората Световна война, Италия и Германия, са лишени като победени от правото да създават и използват тежки оръжия като стратегическа авиация, определени класове подводници и надводни кораби, както и балистични ракети, без да споменаваме и ограничения брой на сухопътни войски.
Член 5 от Северо-атлантическия договор изисква държавите-членки да окажат помощ на всяка държава-членка при военна агресия от други държави. В тази връзка ненадеждната българска преса обърна много слабо внимание на факта, че НАТО реагира много бързо на потенциалната опасност от руска заплаха срещу България с провеждането на военни учения, присъствието на военноморски кораби в Румъния и България и подсилването на авиацията на тези две страни .
Подобни мерки бяха взети спешно и в Прибалтийските републики. Това изненада Путин, също както и Хитлер беше изненадан, че Великобритания и Франция обявиха война на Германия след разделянето на Полша в 1939 година. Очевидно ролята на московския самодържец като типичен уличник беше възприета напълно сериозно и НАТО още веднъж си влезе в ролята.
Специално за България това е доказателство, че руските рецидиви от времето на Сталин са научили на нещо нашите западни партньори от НАТО. Но в същото време този случай, за щастие на България, показа че НАТО този път няма намерение да остави Балканите в руски ръце и счита този район за изключително важен и ключов за бъдещето на континента - толкова важен, че дори и продължаващата зависимост на страната от комунистически манипулации не може да отнеме нейното участие в общото бъдеще на континента.
А ако нямаше НАТО?