Свободата днес и тук 02 Юли 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Проруският ни “елит” се сбогува с Америка

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg/

 

Интересна история разказа неотдавна на вечеря в София един от най-издаваните днес по света руски писател Виктор Ерофеев. Свързана е с „летоброенето” на преобръщането на палачинката (ако се изразя с актуалната българска политическа терминология) в Москва по отношение на запада след едно десетилетие на невиждани в руската история добри отношения с Европа и Северна Америка.

 

С идването си на власт преди 14 години в Кремъл Путин дал следния знак: „ 4 юли не е наш празник”.

 

Това се случило по повод първия 4 юли с новия стопанин на Кремъл. Путин, чието отношение явно вече е било достатъчно ясно показано, бил попитан все пак от високопоставени чиновници, свикнали вече от близо 10 години да ходят на приема по случай националния празник на САЩ в американското посолство в Москва, дали да уважат и този път поканата.

 

Отговорът на Путин бил кратък и ледено ясен като горещ чекистки куршум в тила : „това не е наш празник”.

 

В резултат нито един висш руски чиновник не отишъл на приема. Нито един!

 

„ А какви времена бяха преди”, иронизира Виктор Ерофеев, „всички се натискаха да похапнат хамбургери и да пийнат кока кола и уиски от пластмасова чашки”!

 

Спомних си за тази история снощи по време на приема на посолството на САЩ в София по повод 4 юли. Ако той е някакъв индикатор за настроенията сред управляващия ни „елит”, то е интересно да се знае: на приема се беше изсипала цялата отиваща си българска власт.

 

На въпрос на мой познат, смаян от този факт, се пошегувах, че обяснението е във факта, че тези хора си казват довиждане като за последно. Повече никога няма да са важни, за да бъдат канени. Посмяхме се над тази моя шегичка…

 

Впрочем най-интересното беше кой отсъстваше. Не дойде н.пр. Юрий Исаков, посланикът на Русия. Както разбрах, това била ответна мярка на факта, че съответният руски прием не е бил посетен на най-високо дипломатическо ниво от американска страна заради руската агресия в Украйна. Ето защо Русия отговаря с реципрочен жест, изпращайки на събитието вчера представител на равнище първи секретар на посолството.

 

Чудя се само за какви заслуги ден по-рано Путин награди посланика си в София Исаков с ( втори пореден) орден „Дружба”. Питам се, защото имам достатъчно дълга памет, за да припомня, че посланик Александър Авдеев беше повишен след завръщането си от София в Москва в ранг първи заместник-министър на външните работи. Очевидна бе заслугата му да надзирава успешно забавянето на България по пътя на евроатлантическата интеграция в средата на 90-те години на миналия век.

 

Авдеев се намеси лично през април 1993-та и нареди на правителството на организираната ( пак от руската пета колона) престъпност в България, известно с кодовото си название „кабинета Беров”, да спре практически започналото от столичната управа демонтиране на съветския имперски знак от центъра на София, закодиран като „паметник на съветската армия”.

 

Авдеев съответно беше избран от Путин да бъде министър на културата и средствата за информация през 2008 г. в апогея на руската контраатака за укрепване на влиянието на Русия на България и тя протече особено интензивно точно на фронта на културата и средствата за информация в България. Именно 2008 г. беше обявена за „Година на Русия в България” по измисления повод 130 години от освобождението на България ( сега очакваме руския външен министър Лавров да пристигне на 7 юли тук по също така измисления повод 135 години дипломатически отношения).

 

Още веднъж да опресня паметта на желаещите да се замислят: министърът на културата на България Стефан Данаилов се отчете през декември 2008 г. за дейността си именно през призмата на това колко успешно е преминала руската година в България ( със статистика за руските изяви по градове, села и паланки в България, истински десант на стотици културни дейци, както и на бройката на възторжените слушатели и зрители от българска страна).

 

И после защо да се чудим, когато русофилите в България, притиснати при някой спор от фактите за безобразията на руската политика срещу България през десетилетията и вековете, се хващат винаги спасително за кобура, заредени с патроните на руската култура?!

 

Още ли някой смее да твърди, че сме малка и незначителна държава? Не и за Русия, което ласкае нейните храненици тук.

 

Нима не е видно, че сме ключова пионка, разигравана от Кремъл срещу запада? Или трябваше да се случи руската агресия в Украйна, за да прогледне и самият запад?

 

Връщайки се на въпроса за Исаков и на почудата си, трябва да призная своята неосведоменост. Няма как да знам защо Исаков е награден сега от Путин, при положение , че руската пета колона в България не изпълни главната заръка на агентурното си московско началство да спечели евроизборите в България на всяка цена, за да изпрати колкото се може повече български евродепутати на руски конци, необходими за накланяне на везните при предстоящата тази година смяна на ключови фигури в Европейската комисия, застанали на пътя на Путин в неговата енергийна война срещу Европа.

 

А не е като да не са постарали от центъра да помогнат щедро за изпълнението на задачата!

 

Макар българското контраразузнаване да се прави на умряла лисица, истината е, че битката на управляващите в София срещу протестиращите в София беше изнесена на организационно и концептуално равнище от екип руски специалисти, изработили цялата стратегия на контрите срещу протестиращите на място в България. За целта от Москва бяха изпратени спешно най-малко 100 души „цивилни интелектуалци”, които да сканират ситуацията и да предпишат контрамерки за нейното овладяване от страна на софийските промосковски власти. След което пропагандата им започна да бълва опорните точки срещу „соросоидите”, „протестърите” и изобщо срещу омразните привърженици на западната ориентация сред българите.

 

Руската намеса от страна на този екип силно напомня на онова време, когато Сталин изпраща цял кораб с около 300 преоблечени в еднакви сиви костюмчета специалисти по съдебен болшевишки терор и инквизиции, които овладяват българското вътрешно министерство и други институции в София за директен надзор над наредените от Кремъл процедури по разправа с посочените като врагове български подсъдими.

 

През май 2014 г. обаче руската пета колона загуби евроизборите в България. Проруският кабинет на „експерта” Орешарски безславно заминава в историята, а определилият се вече открито за руски шовинист Сидеров направо си замина за Москва, докато по-големият руски инструмент за влияние Станишев е заточен в Брюксел да изкупва личната си вина пред Путин- чужд сред свои, свой сред чужди.

 

Нима този провал е повод Исаков да бъде на(д)граден от Путин?

 

Неизвестността е бременна с тревога. В този смисъл масовото присъствие на отиващата си българска проруска власт на приема на американското посолство снощи е загадка с отворен финал.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional