За Книгата на абсурдите

Има хора, които гълтат скорпиони, спят върху остри ножове или се самозапалват като факли, за да влязат в книгата "Гинес".

Двама българи в понеделник демонстрираха друг вид ексцентрични умения:

Първият свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) по проблема с усвояването на еврофондовете. Това се случи близо 15 месеца, след като се появи въпросният проблем, и то благодарение на съставената от него коалиция.

Състезателят обаче не обели дума какви са заслугите на личните му спонсори, за да ни бъдат блокирани средства, но за сметка на това предложи пакет от антикризисни мерки... повече от година след началото на финансовата криза.

Вторият не остана по-назад, явявайки се на споменатото заседание широко усмихнат, нищо че батакът с еврофондовете бе натворен по времето на неговото управление.

Като дори си позволи да изрази "притеснение, че от 15 юли досега няма сключени договори за финансиране на оперативните програми" (разбирай има забавяне в темповете!?), а накрая дори посъветва новото правителство "да изпълни препоръките на ЕК от последния доклад, за да може механизмът за наблюдение да отпадне"!

Трудно е да се прецени кой от двамата се представи по-добре, но няма спор, че показаха висок и спортсменски дух.

Да оставиш държавата в състояние на финансов ступор и със силно влошен имидж в очите на ЕС само по себе си е нестандартно "постижение".

Но да започнеш "на другия ден" да проявяваш загриженост и дори да даваш акъл по преодоляването му, е "рекорд" за друга книга - на българските абсурди.

Има хора, които гълтат скорпиони, спят върху остри ножове или се самозапалват като факли, за да влязат в книгата "Гинес".

Двама българи в понеделник демонстрираха друг вид ексцентрични умения:

Първият свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) по проблема с усвояването на еврофондовете. Това се случи близо 15 месеца, след като се появи въпросният проблем, и то благодарение на съставената от него коалиция.

Състезателят обаче не обели дума какви са заслугите на личните му спонсори, за да ни бъдат блокирани средства, но за сметка на това предложи пакет от антикризисни мерки... повече от година след началото на финансовата криза.

Вторият не остана по-назад, явявайки се на споменатото заседание широко усмихнат, нищо че батакът с еврофондовете бе натворен по времето на неговото управление.

Като дори си позволи да изрази "притеснение, че от 15 юли досега няма сключени договори за финансиране на оперативните програми" (разбирай има забавяне в темповете!?), а накрая дори посъветва новото правителство "да изпълни препоръките на ЕК от последния доклад, за да може механизмът за наблюдение да отпадне"!

Трудно е да се прецени кой от двамата се представи по-добре, но няма спор, че показаха висок и спортсменски дух.

Да оставиш държавата в състояние на финансов ступор и със силно влошен имидж в очите на ЕС само по себе си е нестандартно "постижение".

Но да започнеш "на другия ден" да проявяваш загриженост и дори да даваш акъл по преодоляването му, е "рекорд" за друга книга - на българските абсурди.