Любен Лачански
Доста трябва да си си надвил над харчовете, та в една НАТО-вска държава да идваш и да представяш съчинението си:
“Между миналото и настоящето. Руската дипломация в променящия се свят”.
Разшифровайки дълбините на заглавието, можем да сме сигурни, че нищо ново и напредничаво няма да прочетем в луксозното томче. Ама, нали трябва да има повод и прокремълските апологети трябва да се събарат на чаша водка и да се зъбят на душманите използвайки цитати от книгата на Лавров.
А, той щял да подпише и споразумение в здравеопазването и образованието. Все сфери дето Русия е на такива светлинни години от Европа, та капата да ти хадне. И още докато миролюбецът Лавров тук ще говори за бъдещето на руската дипломация и Менделеевата таблица, боевете в Украйна ще продължават, руски шпионски самолети ще се вият над Полша, а у нас ще се тупат по рамената и ще си говорят глупости за мир, солидарност и сигурно за някоя нова инициатива ще намерят пари, като обучението на 150 българчета на цялостна руска издръжка в бившите съветски висши учебни заведения. Да, потвърждавам го това, защото в тези “светилища” на науката нищо не се е изменило и Горки се преподава, като родоначалник на прекрасната литература заклеймяваща капитализма, докато олигарсите продават подводници на държавици като Салвадор или Сан-Томе и Принсипи. Такива ми ти работи.
Но най-важното е приказката за “Южен поток”. Ще им излезе пяна на устата и на отиващите си станишевци и на подкрепящите ги лавровци, как да измамят пуста Европа. И ще направят всичко възможно да го сторят.
Почти като през 1940 година, когато Съветския комисар Леонид Соболев обикаляше континента и предлагаше “Съюз със СССР”. Да, защото най-демократичната страна и най-откровения фашизъм бяха съюзници. Фашистките им системи напълно се покриваха и като образ и като подобие. Сега Лавров отново обикаля и лъже. И маже с интелектуалния си дипломатически труд. Който си няма работа нека го прочете. Като онези брошури през 40 години на ХХ написани от “водещи български пролетарски писатели”, чийто имена днес никой не помни. Дори и Вапцаров се хваща на въдицата. Явно хонорарът е много голям. Може би не чак да си заложиш живота, но да изхранваш семейство и приятели тунеядци е стигал.
Ясно ни е какво ще постигне Лавров в България. Неприязън. Той не веднъж ни руга по международните форуми. А негов заместник официално ни обзова като фашисти, нацисти и “вся останлая сволочь”.
Но здраве да е. И това ще мине. И този поток ще пресъхне, както пресъхна и Соболевата акция, за която се събираха и пари на всичко отгоре. И марки се продаваха. А, между другото и днес в България ще се валидира пощенска марка по повод посещението на путиновия Молотов. Аз лично не вярвам в неговите добри намерения. А вие?
Всичко, които споделят моето мнение имат едно място. На протеста. Стига са ни лъгали и са ни правили на балами. Вече бях на премиерата на книгата на Юрий Лужков. Той се оказа огромен лъжец и крадец с придобити неясно как имоти в България. Едва ли са от хонорара на книгата му! В случай, че попитаме другарката Светлана Шаренкова, тя може би ще ни уведоми. Този пореден “дипломат” няма да ме подведе. Нито мен, нито приятелите ми. Както прочее дядо ми не се излъга през 40-те години на ХХ век. После комунистите си скубали брадите и рублашките. Но било безвъзвратно късно. Както сега, впрочем.
Крайно време е да докажем на дело, че дори и кокошката да не е птица /според известната руска поговорка/, то тя дава все пак яйца. България си е чужбина и нейното мнение на световния политически пазар е от голямо значение. Поне за Русия, когато става дума за топлите проливи. От векове - за векове!